Решение № 1144 от 07.10.2024, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1144

Ямбол, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - IV състав, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20247280700265 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М. Г. С. от [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат С. Х. Е. от АК-[област], съдебен адрес [населено място], [улица], ** против Решение № 2153-28-32/18.07.2024 г. на И.Д Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. №1012-28-58/20.06.2024 г. във връзка с молба № 1012-28-58#3/01.07.2024 г. против Разпореждане № 281-00-1386-3/22.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, е което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (Е0) 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

В жалбата се твърди, че решението и разпореждането са незаконосъобразни, необосновани и неправилни, т.к. са немотивирани, непълни, издадени при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуалните разпоредби на КСО и процесуалните разпореди на АПК, поради което претендира да се отменят изцяло и присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Е., която подържа жалбата и претенциите в нея по посочените съображения с искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като по съображения посочени в писмено становище претендира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление № ЗПОБ-210-1421/17.10.2023 г. М. Г. С. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

С разпореждане №281-00-1386-1/03.11.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на М. Г. С. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, като жалбата против разпореждането е оставена без уважение с Решение №2153-28-46/05.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол.

С Решение №377/14.03.2024 г. по адм.дело №20237280700370/2023 г. ЯАС е отменил Решение №2153-28-46/05.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и върнал преписката по подаденото заявление за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

За да уважи жалбата съдът е посочил, че „При липса на попълнени каквито и да е други данни в представени СЕД за положението на оспорващия - естеството на упражняваната дейност, семейното положение, източници на доходи, жилищно положение и т. н. не би могло да се стигне до извод, че е извършена преценка за мястото на обичайното му пребиваване съобразно правилата на чл.11, § 1 от Регламент (ЕО) №987/2009. Към настоящата жалба са приложени и документи удостоверяващи, че оспорващият няма адрес в Германия след приключване на трудовата му заетост там. Административния орган е следвало да вземе в предвид центъра на жизнените му интереси, в т.ч. влиянието, което оказва и местоживеенето на семейството му и близките му роднини, родителите му и др.факти определящи центъра на жизнените му интереси, поради което държавата на пребиваване се определя в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) №987/2009, като по смисъла на пар.1 от чл.11 лицата се подчиняват на законодателството само на една държава. Независимо от цитираните в оспорения административен акт решения на СЕС, административният орган е следвало да извърши преценка на обстоятелствата, определящи центъра на жизнените интереси на оспорващия.“ При новото разглеждане на заявлението с Разпореждане № 281-00-1386-3/22.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (Е0) 883/2004 на М. Г. С. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

С Решение № 2153-28-32/18.07.2024 г. на И.Д Директора на ТП на НОИ-Ямбол е оставена без уважение жалбата на М. Г. С. с вх. №1012-28-58/20.06.2024 г. във връзка с молба № 1012-28-58#3/01.07.2024 г. против Разпореждане № 281-00-1386-3/22.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, е което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (Е0) 883/2004 му е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

По искане на оспорващия като свидетел по делото е разпитана съпругата му П. Г. Д., която посочва че цялото им семейство напуснало Германия в края на месец Юли 2023 г., защото във фирмата където работил М. имало съкращения и видели възможност да осъществят плановете си да се върнат в България, където да се установят, да живеят и да отглеждат детето си. Твърди, че нямат контакти с никой от Германия, нямат никакво намерение да се връщат там, устроени са тук и са заедно с детето, което от 1 година вече учи в едно от ямболските училища, като тук са родителите, близки, приятелите и тя се чувства по-добре тук, което за тях е по-важно, така че са прекъснали абсолютно всякакви връзки с Германия и нямат планове да се връщат там.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.118 КСО.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение № 2153-28-32/18.07.2024 г. на И.Д Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на М. Г. С. с вх. №1012-28-58/20.06.2024 г. във връзка с молба № 1012-28-58#3/01.07.2024 г. против Разпореждане № 281-00-1386-3/22.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, е което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (Е0) 883/2004 му е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност изискванията за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е постановено от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ КСО и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт при спазване на процедурата визирана в закона. В административното производство не са допуснати нарушения на процедурата, които да опорочават издаденото решение. Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл.54ж КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

За да мотивира акта си административния орган се позовава на разпоредбите на чл.54а, ал.1 КСО, според която право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето съгласно чл.11, § 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., като чл.61 от същия Регламент (ЕО) № 883/2004 г. въвежда и принципа на сумиране на периоди, т. е. компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Така съгласно чл.65, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. лице, което е безработно частично или през различни периоди, и което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е живяло в държава-членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на службите по заетостта в държавата-членка. То получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на компетентната държава-членка. Според нормата на чл. 65, § 2, изр. 1-во от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. По силата на чл. 65, § 5, буква "a" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. безработно лице по първо и второ изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.

Според легалната дефиниция на чл.1, б."т" от Регламент (ЕО) № 883/2004 "компетентна държава-членка" е държавата-членка, в която се намира компетентната институция, а съгласно б.“р“ „компетентна институция" е:i)институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение или ii) институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията.