Решение № 671 от 10.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000503864 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 266118 от 15.10.2021г., постановено по гр.дело № 1785/2020г. на Софийския градски съд, ГО, 29 състав, Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на Н. Я. Р., на основание чл.2б от ЗОДОВ във вр.с чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на висящо наказателно производство по сл. дело № 568/2002г. по описа на Столична следствена служба, впоследствие преобразувано в сл. дело № СП34/2003 г. на Столична следствена служба – Специализирано икономическо отделение, пр.пр.№СП-22/2004г. по описа на СРП, за периода от привличането му в качеството на обвиняем с постановление от 24.06.2003г. до предявяване на исковата молба на 11.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2020г. до окончателното плащане, и на основание чл.10, ал. 3, изр. първо и второ от ЗОДОВ да плати сумата 486,54 лева – разноски в производството за държавна такса - 10 лева и за адвокатско възнаграждение 476,54 лева, като искът по чл. 2б ЗОДОВ, във вр. с чл.6, §1 от ЕКЗПЧ е отхвърлен за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер 130 000 лева.

Въззивна жалба е подадена от Н.Р., чрез пълномощника адв. С.М., срещу решението в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят смята, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД.

Сочи, че съдът не е съобразил в пълна степен, че срещу него е водено наказателно производство с неразумна продължителност-повече от 17 години, като по този 1 начин са засегнати честта, достойнството и доброто му име в обществото и че ищецът е преживял психологически стрес във връзка с нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Предвид изложеното, жалбоподателят иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ не е взела становище по въззивната жалба на Н.Р..

Постъпила е въззивна жалба и от Прокуратурата на РБ срещу решението на СГС в осъдителната му част. Този жалбоподател сочи, че разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ е в сила от 15.12.2012г. и няма обратно действие, поради което претенциите на ищеца са несъставомерни. Поддържа, че в процесния период Прокуратурата и разследващите органи са предприели предвидените в закона процесуални действия и мерки във връзка с образуваното против Р. наказателно производство, което е за извършено в съучастие и при условията на продължавана престъпна дейност тежко умишлено престъпление-измама в особено големи размери. Твърди, че искът е недоказан и по размер, тъй като по делото не са ангажирани безспорни доказателства за твърдените неимуществени вреди, вследствие нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, както и причинната връзка между вредите и процесното наказателно производство.Прокуратурата смята, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е силно и неоправдано завишен. Предвид изложеното този жалбоподател иска да бъде отменено решението в обжалваната от него част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, евентуално да бъде намален размерът на обезщетението.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от Н.Р., чрез адв. С.М., е постъпил отговор на въззивната жалба на Прокуратурата, с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. Я. Р. с искова молба, с която против Прокуратурата на РБ е предявен иск по чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 130 000 леваобезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото му разглеждане и решаване в разумен срок на сл.дело № 568/2002г.

В исковата молба се твърди, че на 24.06.2003г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 211, пр. 1 във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, чл. 209, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК по сл. дело № 568/2002г. му била наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер 10 000 лева, както и принудителна административна мярка-забрана да напуска пределите на страната.

Сочи се, че сл.дело № 568/2002г. било преобразувано в сл. дело № СП-34/2003г. и на 02.04.2008г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 211, пр. 1 във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, чл. 209, ал. 1 НК.

2

Твърди се, че Прокуратурата многократно внасяла обвинителен акт в съда, но образуваните наказателни дела били прекратявани и връщани на наблюдаващия прокурор.

Ищецът твърди, че наказателно производството, водено против него продължава вече 17 години и че дори и към момента е висящо. Сочи, че от Прокуратурата не е получавал никакви книжа относно производството, че повече от 17 години живее в несигурност дали ще бъде осъден и след колко време.

Ищецът смята, че по този начин е нарушено правото му на разглеждането и решаване на делото в разумен срок, засегнати са достойнството и добро му име, живее в постоянен стрес, напрежение, изпитва безпокойство, влошили се семейните му отношения, социално се дистанцирал и изолирал и от енергичен и обществено ангажиран човек се превърнал в съсипан психически и физически човек. Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска, като сочи че разпоредбата на чл. 2б ДОДОВ е в сила от 15.12.2012г. и няма обратно действие, поради което претенцията на ищеца за периода преди тази дата е недопустима. Оспорва размера на предявения иск, като смята, че същият е прекомерно завишен и противоречи на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. С писмено становище от 09.06.2020г. ответникът сочи, че не е проведена процедура по чл.8, ал.2 от ЗОДОВ за наказателното производство, приключило с постановление от 30.10.2015г. на СРП, поради което смята, че исковата претенция е недопустима.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 24.06.2003г. с постановление на прокурор по сл. дело № 568/2002г. по описа на ССлС Н.Р. е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 3, чл. 209, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, затова че в периода от 09.2001г. до 03.200 г. с цел да набави за себе си и за другиго – две търговски дружества имотна облага, в съучастие като извършител с конкретно посочено лице, възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, че дружествата посредничат при покупко-продажба на стокови фючърси и че представените средства от такива лица са вложени в стокови фючърси, с което причинил имотна вреда в размер на около 600 000 лева. На същата дата спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер 10 000 лева.

Представен по делото е протокол от 10.11.2003г. за доброволно предаване, според който във връзка с наложена със заповед от 13.10.2003г. на началника на ДНСП принудителна административна мярка по чл. 75, т.3 ЗБДС е отнет издаденият на ищеца паспорт.

На 05.05.2004г. по сл..дело № 568/2004г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 3, чл. 209, ал. 1, чл.

20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК, затова че в периода м. ноември 2001 г. – април 2003 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, като извършител в 3 съучастие с други три лица, е осъществил 55 деяния, като с цел да набави за себе си и за другиго – две търговски дружества, имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни лица , че дружествата посредничат при продажбата на стокови фючърси и че представените средства от такива лица са вложени в стокови фючърси, с което е причинил имотна вреда в размер на около 652 242 лева, като измамата била извършена от длъжностно лице в кръга на неговата длъжност, в особено големи размери и представляваща особено тежък случай.

На 12.10.2005г. е внесен обвинителен акт срещу 4 обвиняеми, в това число и ищеца и в СРС е било образувано нохд № 11436/2005г. по описа на наказателното отделение, 8 състав. С разпореждане от 20.03.2006г. съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения-липса на сигурни данни за установяването самоличността на един от обвиняемите, на който обвинението е повдигнато в негово отсъствие, непосочване на длъжностното качество на всеки от обвиняемите за които се твърди, че са извършили деянията, неяснота на въвеждането на заблуждението и целената с нея облага, противоречие между повдигнатото обвинение по досъдебното производство и обвинителния акт и на действията за осъществяването на отделните форми на съучастие.

С постановление от 02.04.2008г. по преобразуваното вече сл.дело № 568/2002г. по описа на ССлС в сл.дело № СП-34/2003г. по описа на ССлС Р. отново е привлечен като обвиняем в извършването на същото престъпление, но само като извършител в съучастие с друг обвиняем, а с постановление за частично прекратяване от 19.04.2006г. на прокурор при СРП наказателното производство спрямо други двама обвиняеми е прекратено, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено от тях престъпление

На 30.06.2008г. Прокуратурата е внесла в съда нов обвинителен акт срещу ищеца и К. П.. Посочено в обвинителния акт е, че в производството участват 73 свидетели и 3 вещи лица. По този обвинителен акт в СРС е било образувано нохд № СлП-57/2008г. по описа на 110 състав, като с разпореждане от 31.07.2008г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати в обвинителния акт отстраними съществени процесуални нарушения-неконкретизирано и неясно описание на престъпните деяния и извършеното престъпление, противоречиво посочване на правната квалификация и нестабилен предмет на делото поради липса на съобщаване на постановлението за частично прекратяване, неиздирване на обвиняемия П. и на част от пострадалите.

С постановление от 30.10.2015г. на прокурор при СРС, досъдебното производство образувано и водено против Р. и П., спряно на 11.10.2013г. поради влошаване на здравословното състояние на обвиняемия П., е възобновено, а в частта, водено срещу Р. за извършване на престъпление по чл. 211, пр.1, във вр. с чл. 210, ал.1, т.3, пр.1, във вр. с чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.3, във вр. с чл. 26, ал.1 НК е прекратено и е отменена взетата спрямо него мярка за неотклонение „парична гаранция“. В постановлението е посочено, че наказателното производство продължава спрямо обвиняемия К. П.. Посочено е също, че липсват данни от субективна страна обвиняемият Р. да е извършил престъплението, за което обвинен и е разпоредено връчване на препис постановлението на Р. и на 73та свидетели в производството, поради обжалваемостта на постановлението в частта му за прекратяването на наказателното производството.