Решение № 692 от 24.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Варна, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110105068 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „***********“ АД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.***********, район „***********", ул. „***********" № 260, представлявано от *********** Изпълнителен директор на „***********" АД и *********** - Изпълнителен директор на „***********" АД, срещу К. С. М., ЕГН: **********, адрес: гр.

Варна, ул. „***********" № 12.

Предявени са следните обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за приемане на установено в отношенията между страните, че К. С. М., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „***********“ № 12 дължи на „***********” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, ул. „***********“ № 260, сумите, за които е издадена Заповед № ***********г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.***********г. на ВРС както следва: 511.29 евро (1000 лева), представляваща главница по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № *********** от 27.01.2023 г., дължима за периода от 07.03.2023 г. до 21.02.2024 г., ведно с законната лихва, считано от 1 датата на подаване на заявлението в съда – 29.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, 35.5 евро (69,44 лева) – възнаградителна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 04.11.2023 г., 195.01 евро (381,40 лева) – мораторна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 21.02.2024 г.

В исковата молба, се твърди, че исковете са предявени във връзка с разпореждане на съда по ч.гр.д.***********г. на ВРС, с което на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Твърди се, че К. С. М. като кредитополучател е ползвал банков кредит, съгласно сключен на 27.01.2023 г. с „***********“ АД Договор за издаване на кредитна карта с № ***********. По силата на сключения по между им договор Банката предоставила на Картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна карта *********** *********** на Картодържателя и допълнителна кредитна карта *********** World *********** на картодържателя на допълнителна кредитна карта. Размерът на разрешения кредитен лимит бил 1000.00 лв.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора картодържателят може л да изплати задълженията по Договора, възникнали при използването на Картата, в срок до датата на издължаване, посочена в последното издадено от банката месечно извлечение.

На 07.03.2023 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихви, като изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за лихви, считано от датата на изпадане в забава - 07.03.2023 г.

С оглед на формираното просрочие Банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 04.11.2023 г. с връчена покана до длъжника. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита.

Към дата на депозиране на Заявлението пред съда, размерът на вземането бил: 1000 лв. главница, дължима за периода от 07.03.2023 г. до 21.02.2024 г.; 69,44 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.03.2023 г. до 04.11.2023 г.; 381,40 лв. мораторна лихва, дължима за периода от 07.03.2023 г. до 21.02.2024 г.

2

Претендираните суми не били заплатени от ответника.

Въз основа на горните фактически твърдения се иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от особения представител на ответника:

В него се твърди, че предявените искове са неоснователни.

Твърди, че имало нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В случая в договора бил посочен фиксиран лихвен процент по заема 18,9%, а годишният процент на разходите на заема бил 31,73 %. Липсвало яснота относно конкретните параметри на общо дължимата сума. Не бил ясен и годишният процент на разходите. Не ставало ясно разликата между ГПР и лихвения процент по заема какви разходи на кредитора покрива.

Твърди, че поради това договорът бил нищожен на основание чл.22 от ЗПК и поради това ответникът дължал връщане само на чистата стойност по него предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК.

Предвид гореизложеното се иска отхвърля на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмено становище поддържа предявените искове и моли те да бъдат уважени.

Ответникът чрез особения му представител поддържа подадения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № ***********/27.01.2023 г., Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта № ***********/27.01.2023 г., се установява, че на 27.01.2023 г . между страните е сключен Договор за издаване на кредитна карта с № *********** и Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта № ***********. По силата на сключения между страните Договор за издаване на кредитна карта Банката предоставя на Картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава 3 като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна карта *********** *********** на Картодържателя и допълнителна кредитна карта *********** ***********. Договорът е сключен при действието на ОУ. Размерът на разрешения кредитен лимит е 1000.00 лв. Уговорен е фиксиран лихвен процеснт в размер на 18,9%. ГПР е 31,73% като в чл.4, ал.5 от Договора за издаване на кредитна карта са посочени допусканията, при които е изчислен, а именно: ‚Договорът ще е валиден за срок от поне една година и Банката и Картодържателят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по Договора; (6) лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока по б. (а); (в) общият размер на предоставения Кредитен лимит е усвоен незабавно и изцяло; (г) Кредитният лимит е усвоен при най-високите стойности на разходите, приложими при усвояване на средствата; (д) Кредитният лимит е усвоен на найранната възможна дата след сключването на Договора, съгласно настоящите Условия и съобразно лимитите при усвояване, предвидени в Договора за издаване на кредитна карта и Общите условия към него; (е) усвоеният изцяло Кредитен лимит ще бъде погасен на 12 равни по размер месечни вноски; (ж) общият размер на Кредитния лимит е 3000 лв.“ Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора картодържателят може да изплати задълженията по Договора, възникнали при използването на Картата, в срок до датата на издължаване, посочена в последното издадено от банката месечно извлечение.

Съобразно чл.5, ал.3 от договора картодържателя дължи лихва върху пълния размер на задълженията по договора в случай, че не погаси до датата на издължаване пълния размер на всички текущи задължения по Договора.

Съобразно чл.5, ал.7 от договора при неплащане на задължителната минимална вноска на падежа, посочен в Месечното извлечение, Картодържателят дължи на Банката обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен Кредитен лимит.

Съобразно разпоредбата на чл.5, ал.7 при непогасяване на Минималните месечни вноски по две последователни Месечни извлечения Банката може да обяви задължението на Картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо.

4

От Покана за изпълнение вх.№ ****/02.08.2023 г. на ***********, рег.

№ ****, ведно с документи по връчването се установява, че ищецът е изпратил до ответника покана за изпълнение, с която обявява вземанията по процесния кредит за предсрочно изискуеми поради забава в плащанията им.

Претендира от ответника заплащане на суми по издадената кредитна карта в общ размер на 1226,47 лева, от които главница в размер на 1130,97 лева, договорна лихва в размер на 95,50 лева. Поканата е връчена чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК на регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника.

Видно от Извлечение от счетоводните книги на "***********" АД, ЕИК *********** към 21.02.2024 г. се установява, че пропуснатите плащания от ответника са 12, общия размер на просрочените вноски преди настъпването на предсрочна изискуемост е главница в размер на 1000 лева, възнаградителна лихва в размер на 69,44 лева за периода 07.03.2023г. – 04.11.2023г., мораторна лихва в размер на 381,40 лева за периода 07.03.2023г. – 21.02.2024г.

От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че Общото задължение по кредитната карта е в размер на 1 270.84 лева, като по отделни елементи данните са следните: Главница – 1 000 лева; Такса теглене на банкомат – 36.00 лева;

Договорна лихва за периода от 10.02.2023 г. до 10.08.2023 г. – 69.44 лева;

Обезщетение за надвишен кредитен лимит за периода от 10.02.2023 г. до 10.08.2023 г. – 43.85 лева; Застрахователна премия за периода от 28.02.2023 г. до 28.07.2023 г. – 49.02 лева; Лихва просрочие за периода от 10.03.2023 г. до 10.08.2023 г. – 57.53 лева; Такса блокиране на карта начислена на 13.06.2023 г.

– 15.00 лева.

Доколкото в исковата молба се претендират по-къси периоди за лихвите, като не се претендират такси, то в този случай задължението е в размер на 1 168.59 лева, като по отделни елементи данните са следните:

Главница – 1 000 лева; Възнаградителна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 04.11.2023 г. – 69.21 лева; Мораторна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 21.02.2024 г. върху надвишен кредитен лимит и за просрочие на минимална погасителна вноска – 99.38 лева.

Съобразно представеното движение по кредитната карта в т. 1 от задачите, към 04.11.2023 г. общото задължение е в размер на 1 270.84 лева, 5 като по отделни елементи данните са следните: Главница – 1 000 лева; Такса теглене на банкомат – 36.00 лева; Договорна лихва за периода от 10.02.2023 г. до 10.08.2023 г. – 69.44 лева; Обезщетение за надвишен кредитен лимит за периода от 10.02.2023 г. до 10.08.2023 г. – 43.85 лева; Застрахователна премия за периода от 28.02.2023 г. до 28.07.2023 г. – 49.02 лева; Лихва просрочие за периода от 10.03.2023 г. до 10.08.2023 г. – 57.53 лева; Такса блокиране на карта начислена на 13.06.2023 г. – 15.00 лева.

От проверените документи в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания по кредитната карта за периода от подписване на договора до 22.01.2026 г.

Въз основа на така установените факти, съдът, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявени са следните обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за приемане на установено в отношенията между страните, че К. С. М., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „***********“ № 12 дължи на „***********” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, ул. „***********“ № 260, сумите, за които е издадена Заповед № ***********г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.***********г. на ВРС както следва: 511.29 евро (1000 лева), представляваща главница по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № *********** от 27.01.2023 г., дължима за периода от 07.03.2023 г. до 21.02.2024 г., ведно с законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, 35.5 евро (69,44 лева) – възнаградителна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 04.11.2023 г., 195.01 евро (381,40 лева) – мораторна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 21.02.2024 г.