Решение № 343 от 21.04.2023, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Кюстендил, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20211520102461 по описа за 2021 година

С. Е. В., ЕГН ********** и И. Е. В., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Кюстендил, ********, чрез адв. Е. Й. от АК - Кюстендил, съдебен адрес: гр. Кюстендил, ***, са предявили против С. Е. В., ЕГН **********, с адрес: ********* иск да бъде намалено дарението на процесните имоти, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот – апартамент № 67, том II, рег. № 1855, дело № 256/2020 г. на нотариус Е. Павлов с рег. № 188 при НК и Нотариален акт № 68, том II, рег. № 1857, дело № 257/2020 г. на нотариус Е. Павлов, с рег. № 188 при НК до 19/24 ид.ч. от същите, като бъдат възстановени общо на ищците 5/24 ид.ч. от имотите, представляващи накърнената тяхна запазена част от наследството на общия им наследодател, след което да бъде извършена делба на процесният първи имот при квоти, както следва: за ищците общо 5/24 ид.ч. от същите, при 19/24 ид.ч. – за ответницата.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна не е депозирала писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищците , чрез процесуалния си представител, молят съда да уважи предявените искове. Претендират 1 разноски. Представят списък по чл.80 ГПК.

За ответника се явява адв. М. от АК – Кюстендил, който твърди, че от общата образувана наследствена маса следва да се извади задължението в размер на 7680,07 лева, което наследодателят Е. Ш. е оставил след своята смърт по договор за потребителски кредит, сключен с „ОББ“ АД. Претендира разноски.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

И. Е. В., С. Е. В. и С. Е. В. са низходящи от първа степен на Е. В. Ш., притежавал ЕГН **********, бивш жител на гр. Кюстендил, общ.Кюстендил, починал на 02.02.2021 г., за което е издаден акт за смърт №79 от 02.02.2021г.

Сред наследниците на починалия е и неговата съпруга И. С.Ш.. Посочената фактическа констатация се установява от представения препис на удостоверение за наследници № 1291 405 от 17.03.2021г., издадено от Община Кюстендил (л.7 от делото).

С договор за покупко-продажба на жилище (л.51), сключен по реда на чл.117 ЗТСУ (отм.) от 23.09.1982 г., между Стопанска дирекция „Изграждане на селищни системи“ гр. Кюстендил, като продавач, и Е. В. Ш. и И. С.Ш., като купувачи, последните са придобили право на собственост на новопостроено жилище №20, находящо се в жилищна сграда – блок ***** в гр. Кюстендил, състоящо се от три стаи и кухня, с площ от 89,68 кв.м. застроена площ, заедно с приспадащо се избено помещение №20 и 4,281% идеални части от общите части на сградата и 4,281% идеална част от правото на строеж върху поземления имот.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 67/12.08.2020г., том ІІ, рег.№1855, дело № 256/2020 г. по описа на нотариус с район на действие – Районен съд Кюстендил, Е. В. Ш. и И. С.Ш. са дарили на дъщеря си С. Е. В. собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, представляващ апартамент №20, находящ се на адрес в гр.Кюстендил, *******, със застроена площ от 89,68 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №20, както и 2

4,281% идеални части от общите части на сградата и 4,281% идеална част от правото на строеж върху поземления имот, който самостоятелен обект се намирал в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Кюстендил (л.50 от делото). Дарителите са запазили правото на ползване върху дарения апартамент безвъзмездно, заедно или поотделно, до края на живота си.

От находящата се на л.25 от делото схема с № 15-1336465/09.12.2021г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, издадена от СГКК - Кюстендил се установява, че последното изменение на кадастралната карта кадастралните регистри, засягащо самостоятелен обект в сграда с посочения идентификатор е от 18.08.2020г.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №127, том II, дело № 735/1981г. по описа на съдия в Районен съд – Кюстендил (л.64 от делото), С. Е. Ш., действаща лично И.то пълномощник на съпруга си В. А. Ш., са прехвърлили в собственост на сина си Е. В. Ш. ½ ид.част от парцел X-ти, с планоснимачни номера 86 и 87, ведно с подобренията, находящи се в имот с пл.86, който парцел се намира в кв.4 по плана на с.Горановци, общ.Кюстендил и с площ от 422 кв.метра.

От отбелязване в находящата се на л.65 от делото скица с № 297/21.07.2022 г., издадена от Община Кюстендил се установява, че УПИ X – 86,87 в кв.4 по планa на с.Горановци е с обща площ от 422 кв.м., като имот с пл.№86 е с площ от 225 кв.м. и имот с пл.№87 е с площ от 180 кв.м.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 68, том ІІ, дело № 257/2020 г. по описа на нотариус Е. Павлов, с рег.№ 188 на НК и с район на действие РС-Кюстендил (л.63 от делото), Е. В. Ш. и И. С.Ш. са дарили на дъщеря си С. Е. В. собствения си недвижим имот, представляващ ½ идеална част от урегулиран поземлен имот, представляващ парцел X-ти, с планоснимачни номера 86 и 87, ведно с подобренията, находящи се в имот с пл.86, който парцел се намира в кв.4 по плана на с.Горановци, общ.Кюстендил и с площ от 422 кв.м., като дарителите са запазили правото на ползване върху дарения имот безвъзмездно, заедно и поотделно, до края на живота си.

Видно от попълнени от Е. В. Ш. и И. С.Ш. декларации за гражданство и 3 гражданско състояние (л.69 и 70 от делото), двамата са сключили граждански брак на 09.09.1980 година, като други доказателства по делото за установяването на този факт не са представени от страните, но съответно по този въпрос не се и спори.

От представено от ответника по делото удостоверение с изх.

№ИД28157/2022-05.12.2022г., издадено от „Обединена Българска Банка“ – клон Кюстендил, е видно, че задължението по договор за потребителски кредит LD1925910116 с длъжник Е. В. Ш., ЕГН ********** към 02.02.2021г.

(датата на настъпилата смърт) е в размер на 7680,07 лева, представляваща главница и текущо начислена лихва. Кредитът е изцяло погасен на 27.10.2021г. съгласно И.не за предсрочно погасяване от дата 20.10.2021г., подадено от И. Ш. – съдлъжник по договора.

След извършена служебна справка от съда, по делото е приложено Решение №289 от 19.04.2022г., постановено по гр.дело № 2211 по описа на Районен съд – Кюстендил за 2022г. (л.88-90 от делото), което е влязло в сила на 17.05.2022г., съгласно което съдът е отхвърлил предявените от И. С.Ш. искове по чл.59 от ЗЗД срещу С. В. и И. В. за сумите от по 822 лева, представляващи наследствената им част от изплатено предсрочно задължение по договор за кредит на наследодателя им Е. В. Ш.. Съдът е решил делото в тази насока, като видно от мотивите на крайния акт е приел, че И. С.Ш. е заплатила задължението си по кредита в качеството й на солидарен длъжник по него, а не в качеството й на наследник на другия длъжник и кредитополучател. Поради липса на доказателства относно елементите на И. за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, съдът е намерил И. за неоснователен и го е отхвърлил.

Процесуалният представител на ищците е представил по делото и протокол от открито съдебно заседаниe (л.85-86 от делото), проведено на 28.03.2022г. по гр.дело № 663 по описа на КнРС за 2021г., видно от който е постигната съдебна спогодба между настоящите страни по делото - И. Е. В. и С. Е. В. като ищци и С. Е. В. и И. Ш. като ответници. Видно от съдържанието на спогодбата, страните са постигнали съгласие са доброволна делба на два броя леки автомобили, които са били придобити от Е. В. Ш. и съпругата му И.

Ш. по време на брака им и които са станали съсобствени на наследниците на Е. Ш. след смъртта му, настъпила на 02.02.2021г. Същите са оценени по 4 пазарна стойност в размер на 15937,00 лева към момента на открИ.е на наследството.

От попълнена от ищците декларация, находяща се на л.80 от делото, същите са декларирали, че не им е известно общият им наследодател Е. В. Ш. да е притежавал друго недвижимо и движимо имущество, освен посоченото по настоящото дело.

От приетото заключение по назначената от съда по инициатива на страните съдебно-оценителна експертиза, изготвено от инж. Д. Д., се установява, че самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, с административен адрес в ******, е оценен за сумата от 67 000 лева - пазарна стойност на имота. Пазарната стойност на ½ идеална част от УПИ, представляващ парцел X – имоти с планоснимачни номера 86 и 87 в квартал №4 по плана на село Горановци, общ.Кюстендил, утвърден със Заповед №2525/12.06.1964г. и №373/01.02.1980г., целият с площ от 422 кв.м., ведно с жилищна сграда в имота, представляваща северозападната половина със застроена площ от 35 кв.м., находяща се в поземлен имот с планоснимачен №86, е в размер на 24 500 лева.

Вещото лице е изчислило, че общата пазарна стойност на наследствените имоти към м.02.2021г. е в размер на 91500 лева, като остойностяването на процесните наследствени недвижими имоти при квоти, както следва е:

- за ищците при 5/24 ид.ч. от същите, е на стойност от 19062,50 лева;

- за ответника при 19,24 ид.ч. е на стойност от 72437,50 лева.

Изложените факти се установяват от посочените по-горе, събрани в хода на производството доказателства, съдържащи се в приобщените писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице.

При така установените по делото факти, се налагат следните правни изводи:

Относно И. по чл. 30, ал.1 ЗН

Ищците И. Е. В. и С. Е. В. претендират да упражнят правото си да възстановят запазената част от наследството, оставено от техния баща Е. В.

Ш., която се твърди, че е накърнена чрез извършени от последния наследодател в полза на ответника С. Е. В. разпореждания на два броя 5 недвижими имота.

За правилното разрешаване на спора между страните, съдът следва да изясни по делото следните въпроси – ищците наследници ли са на починалото лице и притежават ли запазена част от имуществото, което последният е оставил, каква е тяхната запазената част от наследството и съответно накърнена ли е запазената им част от наследството с извършеното приживе от наследодателя дарение в полза на ответника.

Според чл. 28 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което представлява тяхна запазена част от наследството.

Частта от наследството, вън от запазената, представлява разполагаема част на наследодателя, с която той приживе може да се разпорежда свободно.

Страните по делото са низходящи от първа степен на починалото лице, поради което са наследници с право на запазена част от наследството на същия.

Наследникът, който счита, че запазената му част е накърнена, чрез дарение, може да упражни своето субективно потестативно право да И. възстановяването й, чрез иск спрямо надареното лице.

Съгласно чл. 29, ал.3, изр.2 и изр.3 ЗН, когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. Тъй като към момента на смъртта си – 02.02.2021г. Е. Ш. е оставил за свои наследници съпругата си и трима низходящи, то разполагаемата част от наследството е била 1/6 ид.ч., а запазената част от наследството на всеки от четиримата наследници – по 5/24 ид.части (5/6 запазена част за наследниците, разделена на 4 – броя на наследниците).

За да може да се определят конкретно параметрите на запазена и разполагаема част, на основание чл. 31 ЗН следва да се образува една маса от всички имоти (движими и недвижими), които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, както и вземанията на същия. Към тази маса следва да се прибавят и даренията, извършени от наследодателя, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на открИ.е на наследството за 6 недвижимите имоти и по време на подаряването – за движимите вещи. От така образуваната маса следва да се приспадне увеличението на наследството, ако има такова, за което чрез действията си, приживе на наследодателя е спомогнал някой от наследниците, както и задълженията, които наследодателят е имал към момента на смъртта си.