Решение № 19708 от 01.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19708 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20231110170869 по описа за 2023 година

..“ ЕООД е предявило срещу „***“ ЕООД и С. В. М. пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между ищеца и ответника „***“ ЕООД Договор за покупкопродажба на МПС от ** г. поради накърняване на добрите нрави и с правно основание чл.

108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „**“, модел /**“, с рег. № *** и за осъждане на ответницата С. В. М. да предаде на ищеца владението върху лекия автомобил.

Ищецът твърди, че на ** г. между него в качеството на продавач и ответника „***“ ЕООД в качеството на купувач е сключен Договор за покупко-продажба на МПС, представляващо лек автомобил марка „**“, модел /**“, с рег. № СВ 5499 ХК, по силата на който ищецът прехвърлил лекия автомобил на ответното дружество срещу сумата от 9500 лв. Посочва, че с определение № 42865/29.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 65131/2023 г. на СРС, на основание чл. 390, вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато обезпечение на предявените с настоящата молба искове – запор на движими вещи и е издадена обезпечителна заповед. Ищецът излага, че след образуване на изпълнителното дело по допуснатото обезпечение ЧСИ го информирал, че с Договор за покупко-продажба на МПС от 30.11.2023 г. „***“ ЕООД е прехвърлило процесния лек автомобил на трето лице – С. В.

М., в чието владение лекият автомобил се намира и към настоящия момент. Ищецът твърди, че сключеният между него и ответника Договор за покупко-продажба на МПС от ** г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като е налице явна нееквивалентност на престациите – действителната стойност на процесния лек автомобил е в пъти по-висока от уговорената, респ. заплатената такава съгласно договора. Това обстоятелство се потвърждавало и от обявите в най-големия сайт за продажба на автомобили в България, от 1 който е видно, че леките автомобили марка „**“, модел /**“, имащи същите характеристики, се продават на цена, която е над 10 пъти по-висока от уговорената между страните в процесния договор. Счита, че по тази причина е нарушен принципът на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Посочва, че последващата разпоредителна сделка, извършена след сключването на нищожния договор, не е годно правно основание за прехвърляне на вещни права, поради което със същата не се е осъществил целеният правен ефект по отношение прехвърляне собствеността върху процесния лек автомобил на третото лице. С тези съображения ищецът претендира връщане на вещта от ответницата, която е получила владението на лекия автомобил въз основа на последващата разпоредителна сделка от 30.11.2023 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмени отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Не се оспорва, че на ** г. е сключен Договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил, съгласно който последният е продаден на ответното дружество за сумата от 9500 лв. Оспорва се действителната стойност на лекия автомобил да е над 10 пъти по-висока от уговорената между страните в процесния договор. Твърди се, че договорената продажна цена на лекия автомобил е в размер на неговата застрахователна стойност, която съгласно приложено към договора удостоверение е в размер на 9500 лв. Посочва се, че причината за свободно договорената между страните цена, съответно застрахователна стойност, е лошото техническо състояние, в което се е намирал процесният автомобил към момента на сключването на договора. Сервизът, извършил преглед на техническото състояние на автомобила, е констатирал, че същият е бил със съществени дефекти, изразяващи се в теч на масло от двигателя, теч на антифриз, луфтове в полуоските, амортисьорите, рейката, вдлъбнатина в тавана, проблеми с дискове и накладки, крив горен носач и пр. Посочва се, че за поправката на дефектите се наложило закупуването на материали и заплащането на труд в общ размер на 118 660,39 лв. По тази причина считат, че процесният лек автомобил е закупен от ищеца на договорената сума, която съответства на индивидуалните характеристики на вещта, а стойностите на насрещните престации по процесния договор от ** г. са еквивалентни, съответстват на принципа за свободата на договаряне, както и на преследваната от двете страни цел.

Ответницата допълнително счита, че първата разпоредителна сделка е действителна, от което следва, че вторият договор за покупко-продажба, с който е придобила лекия автомобил, също е действителен. Твърди, че е придобила правото на собственост върху автомобила въз основа на валидно правно основание.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и изводи:

С Договор за покупко-продажба на МПС от ** г. ..“ ЕООД (с предходно наименование „***“ ЕООД) продава на „***“ ЕООД лек автомобил с рег. № ***, марка „** ***“ за сумата от 9500 лева.

С Договор за покупко-продажба на МПС от 30.11.2023 г. „***“ ЕООД продава на С. В.

2

М. лек автомобил марка „** S ***“, с рег. № ***, за сумата от 11300 лева.

Представена е фактура за извършен преглед в „***“ ЕАД на процесния автомобил на 01.12.2023 г. за сумата 390 лева, както и проформа фактура за стойността на бъдещ ремонт на автомобила в размер на 118660,39 лева.

Изготвено е заключение на съдебно-оценителна експертиза, според което действителната (средната пазарна) стойност на процесния лек автомобил „** ***“, с рег. № ***, определена към датата на сключване на договора за покупко-продажба (** г.) е 140 616 лв. Предвид стойността на необходимия ремонт и състоянието на останалите детайли по процесния автомобил може да се направи извод, че пазарната стойност на процесния автомобил с така описаните увреждания ще е с около 40-50% по-ниска от средно-пазарната цена за такъв автомобил.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице твърдяното основание за нищожност на сключения с „***“ ЕООД Договор за покупко-продажба на МПС от ** г., в т.ч. да установи, че същият накърнява добрите нрави поради наличие на явна нееквивалентност на разменените по договора престации. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи фактите, на които основават своите възражения, в т.ч. че към момента на сключване на договора процесният лек автомобил е бил в лошо техническо състояние, което е наложило закупуване на материали и заплащане на труд в претендирания размер. По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния лек автомобил, а именно, че сключеният Договор за покупко-продажба на МПС от ** г. не е имал вещноправен прехвърлителен ефект и „***“ ЕООД не е разполагало с качеството на праводател при прехвърлянето на процесния лек автомобил на С. В. М.. В доказателствена тежест на ответницата С. В. М. е да докаже, че е придобила и владее процесния лек автомобил на годно правно основание.

Предвид твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на ** г. между ..“ ЕООД като продавач и „***“ ЕООД като купувач е сключен договор за покупко-продажба на МПС, представляващо лек автомобил марка „**“, модел /**“, с рег. № СВ 5499 ХК, по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача лекия автомобил срещу сумата от 9500 лв.; че на 30.11.2023 г. между С. В. М. като купувач и „***“ ЕООД като продавач е сключен договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пред. 3 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 53/1999 г. на ВКС е посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Еквивалентността на 3 престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес.

Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите, значителната липса на еквивалентност в насрещните престации. Страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните те с оглед техния интерес.

Значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Изхождайки обаче от качеството на лицата, страни по сделката, еквивалентността се преценява наред с други морално етични съображения и имуществени отношения. Нереализирането на правните очаквания, поради които е сключена сделката, не е основание за прогласяване на нищожността . Независимо, че страните по процесната сделка са търговци и по отношение на тях критериите за участие в гражданския оборот са завишени, съдът счита, че и по отношение на търговска сделка би могло да е налице нееквивалентност на престациите, ако това, което страните получават една от друга многократно се различава по с т о й н о с т

.

Съдът намира, че процесният Договор за покупко-продажба на МПС от ** г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Налице е твърдяната явна нееквивалентност на престациите, доколкото договорената продажна цена от 9500 лева изключително много се различава от посочената от вещото пазарна цена на автомобила към датата на покупкопродажбата, а именно 140 616 лева. Дори да се приеме, че с оглед необходими ремонти по процесния автомобил цената е била с 50% по-ниска, а именно около 70307,50 лева, то отново е налице сериозна разлика между действителната стойност на автомобила и продажната му цена по процесния договор. Поради това съдът счита, че договорената продажна цена от 9500 лева е нееквивалентна дотолкова, че да обуслови нищожност на сключения договор, тъй като същата се различава многократно от действителната пазарна цена.

Предявен е и иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху лекия автомобил. За да бъде уважен ревандикационният иск е необходимо 4 ищецът да установи пред съда по безспорен начин, че е собственик на процесната вещ; вещта да се владее или държи от ответника; последният да я владее или държи без да има правно основание за това.

В Договора за покупко-продажба на МПС от 30.11.2023 г. е посочено, че купувачът ще получи владението върху МПС след подписване на договора, предвид на което съдът приема, че процесният автомобил е във владение на ответницата. Ответницата не доказа да владее автомобила на правно основание, доколкото съдът стигна до извод, че Договорът за покупко-продажба на МПС от ** г. е нищожен, поради което и следва да се счете, че „***“ ЕООД не е притежавало правото на собственост върху процесния автомобил, за да може да го прехвърли впоследствие на ответницата, тъй като нищожните договори не пораждат правните последици, които страните целят и правоприемниците по такава сделка няма да могат да черпят права от нея.