Решение № 18409 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18409 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20261110113147 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от Д. Й. И., ЕГН ********** срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК 121683408 кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № РД-1521/09.03.2026 г., издадена от законните представители на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК 121683408 на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ и отмяната й, възстановяване ищеца на работа на длъжността заемана преди уволнението „Диспечер, транспортни средства, автоколона“, служба „Експлоатация“, автобусно поделение

„Земляне“ на

„Столичен автотранспорт“ ЕАД, с код по НКПД: 4323-2007, код по НКИД: 49.31, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 3568,36 евро за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 13.03.2026 г. до 13.05.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.05.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. По силата на Трудов договор № 12-527/15.08.1996 г., сключен между „Столичен автотранспорт“ ЕАД като работодател и Д. Й. И. като служител ищецът е приел да изпълнява при ответното дружество длъжността „Диспечер, транспортни средства, автоколона“, служба „Експлоатация“, автобусно поделение „Земляне“ на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с код по НКПД: 4323-2007, код по НКИД: 49.31. Със Заповед № РД-15-21/09.03.2026 г., издадена от законните представители на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК 121683408 на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, считано от 13.03.2026 г. Последното му брутно трудово възнаграждение възлизало на 1784,18 евро. Твърди се, че 1 работодателят не разполага с право да прекрати трудовото правоотношение с работника/ служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, доколкото това е право на работника/ служителя. Сочи се, че ищецът е можел да изпълнява възложената работа. Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено поради злоупотреба с право под формата на дискриминация. Сочи се, че уволнението се дължи на конфликт с инж. Г.М.. Поради уволнението останал без работа.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият изразява становище, че предявените искове са недопустими, а разгледани по същество същите се явяват и неоснователни по съображения, подробно изложени в отговора. Твърди се във връзка с допустимостта на иска, че не е спазен двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди се, че процесната заповед е издадена въз основа на подадено от ищцата заявление вх. № 486/05.02.2026 г. за освобождаването й на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, но в последствие с писмо вх. № 620/20.02.2026 г. ищцата е заявила, че оттегля искането си по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ. На 23.02.2026 г. комисията по трудоустрояване при ответника е разгледала представените документи и е приела, че са налице основанията за освобождаване на ищцата по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Ето защо директорът на поделението е поставил резолюция върху протокола на комисията за освобождаване на ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ. Излагат се съображения, че процесната заповед е законосъобразно издадена.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна следното:

В отношенията между страните е безспорно, а и от приетите писмени доказателства – трудов договор, допълнителни споразумения от 01.07.1996 г., 12.01.2007 г., 20.08.2025 г., длъжностни характеристики и производствена характеристика за длъжността „Диспечер, транспортни средства, автоколона“ и др., се установява, че между ответника като работодател и ищеца като работник/служител е сключен трудов договор № 12-527 от 15.08.1996 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „Диспечер, транспортни средства, автоколона“, служба „Експлоатация“, автобусно поделение „Земляне“ на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с код по НКПД: 4323-2007, код по НКИД: 49.31

Съгласно приетото по делото Експертно решение № 90151 от 10.12.2024 г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД на ищцата, със състояние работоспособна до момента на експертизата, е опредЕ. 54 % трайно намалена работоспособност (ТНР), с водеща диагноза – общо заболяване: последици от мозъчен инфаркт; и придружаващо заболяване: хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Като противопоказни условия на труд са посочени тежка физическа работа (ТФР), психическо пренапрежение, нощен труд, със заключение, че може да работи по производствена характеристика.

Съгласно приетото по делото Експертно решение № 93372 от 17.11.2025 г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД на ищцата, със състояние до момента на експертизата 54 % ТНР, с водеща диагноза – общо заболяване: последици от мозъчен инфаркт; и придружаващи заболявания: главен мозък, супратенториум; увреждане на междупрешленни дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; увреждане на 2 шийните коренчета, некласифицирани другаде. Като противопоказни условия на труд са посочени тежка физическа работа (ТФР), психическо пренапрежение, нощен труд, със заключение, че може да работи по производствена характеристика. ОпредЕ. е 56 % ТНР.

По делото е прието заявление от ищцата с вх. № 486/05.02.2026 г. по описа на ответното дружество, с което ищцата е помолила да бъде освободена на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, като към молбата е представено като приложение описаното Експертно решение № 93372 от 17.11.2025 г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД.

Приет е Отказ с вх. № 620/20.02.2026 г. по описа на ответното дружество, с който ищцата е оттеглила заявлението си за прекратяване на трудовото й правоотношение.

От приетата по делото Заповед № РД-15-21/09.03.2026 г., издадена от ответното дружество се установява, че процесния трудов договор № 12527/15.08.1996 г. е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ.

Съгласно приетото извлечение от единния електронен трудов запис на ищцата от 15.09.2026 г. се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество не са налице данни за вписано друго трудово правоотношение.

Представени са още: декларация от 14.03.2025 г., с която ищцата е заявила съгласие да полага нощен труд; покана изх. № 221/13.03.2025 г., с която ответното дружество е поканило ищцата в 3-дневен срок от получаване на поканата да заеме длъжността „чистач, хигиенист, метач и мияч“ с код по НКПД 9112-0004; уведомление вх. № 247/21.03.2025 г., с което ищцата е отказала да заеме посочената длъжност; писмо вх. № 3189/26.11.2025 г.; протокол от 28.11.2025 г.; писмо изх. № 667/02.12.2025 г.; писмо изх. № 668/02.12.2025 г.; писмо вх. № 3368/08.12.2025 г.; протокол от 09.12.2025 г.; протокол от 10.12.2025 г.; декларация вх. № 3474/11.12.2025 г., с която ищцата е заявила съгласие да полага нощен труд; писмо вх. № 3491/11.12.2025 г.; писмо вх. № 3614/16.12.2025 г.; протокол от 18.12.2025 г.; писмо вх. № 3689/19.12.2025 г.; ведомости за заплата за месеците януари, февруари и март на 2026 г.; протокол от 23.02.2026 г.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Исковете са допустими като предявени пред родово и местно компетентен съд.

По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Съгласно постоянната практика на ВКС трудовото правоотношение може да бъде прекратено от работника без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, когато той не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа, съобразно предписанието на здравните органи. Предписанието трябва да бъде дадено от здравните органи със заключение на лекуващия лекар, ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК и в него да е отразено влошеното здравословно състояние на работника и да е 3 посочена подходяща работа, която работникът може да изпълнява при заболяването му – чл. 1, ал. 1 от Наредба за трудоустрояването. На основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление на работника за прекратяване на договора, като заповедта на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение в случая има само констативен характер и се издава в изпълнение на задължението му по чл. 128а, ал. 3 КТ. Писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание (така Решение № 234 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1708/2019 г., III г. о., ГК).

Разглежданият случай попада именно в тази хипотеза. Ищцата е подала заявление за прекратяване на трудовото й правоотношение на 05.02.2026 г., с което същото е било прекратено автоматично на тази дата и то по нейна инициатива.

Действително в разпоредбата на чл. 327 КТ е уредено потестативното право на работника или служителя едностранно да инициира прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя при наличие на някое от посочените основания. В случая това е основанието регламентирано в чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ. Ищцата е решила да предприеме действия за прекратяване на трудовото й правоотношение на това основание, респ. обективирала е волята си в нарочно писмено заявление, което е било доведено до знанието на работодателя на 05.02.2026 г. От този момент трудовото правоотношение, породено от трудов договор № 12-527 от 15.08.1996 г., е прекратено.

Предвид незабавния ефект на писменото изявление на ищцата от 05.02.2026 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, същото е могло да бъде оттеглено само ако заявлението за оттегляне е пристигнало преди или най-късно със заявлението за прекратяване. Този извод следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗЗД, която намира приложение в случая, доколкото в КТ липсва специална уредба. Същевременно ищцата е оттеглила заявлението си едва на 20.02.2026 г., респ. това оттегляне се явява закъсняло, съответно неспособно да суспендира настъпилия вече ефект на прекратяване на трудовото правоотношение.

В този случай за работодателя остава единствената възможност да констатира настъпилото прекратяване, както е направил с процесната Заповед № РД-15-21/09.03.2026 г. и нито той, нито ищцата могат да искат възстановяване на вече прекратеното трудово правоотношение.

Действително прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ е право на работника или служителя. С издаването на процесната Заповед № РД-15-21/09.03.2026 г. обаче ответното дружество не е упражнило свое потестативно право по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, а е изпълнило задължението си по чл. 128а, ал. 3 КТ.

Предвид изложеното съдът намира, че процесната заповед е законосъобразна.

За пълнота следва да се посочи, че ако спрямо ищцата действително е било налице описаното в исковата молба неправомерно поведение от страна на работодателя, ищцата не е следвало да упражнява правото си по чл. 327, ал.

1, т. 1 КТ след като действително не е искала да напуска, а е следвало да 4 сезира Инспекцията по труда.

Ето защо исковата претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само ответникът. На последния на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 102,26 евро.