Определение № 2221 от 19.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2221 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110153883 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл. 25 ГПК „Бързо производство”.

Образувано е по искова молба от С. С. Н. срещу „М.М. ЕООД.

Oтветникът – „М.М. ЕООД, е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Отговорът е подписан с квалифициран електронен подпис от Г.П.С., въпреки че е посочено, че е подаден от управителя на дружеството ответник – Г.А.. Въпреки че в писмения отговор е посочено, че се представя пълномощно, такова не е представено. На ответника следва да се дадат указания да представи пълномощно за Г.С., в случай че същият е адвокат или юрисконсулт и процесуален представител на страната, или писменият отговор да бъде подписан от законния представител на дружеството ответник.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание, а съдът да обяви на страните доклада по делото.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на по чл. 314а, във вр. с чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

По доказателствените искания:

Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат. Представените с отговора на исковата молба доказателства представляват преписи на документи, които не са заверени по смисъла на чл.

183 ГПК. На ответника следва да се дадат указания да завери преписите на представените документи, като по приемането им съдът ще се произнесе след изпълнението на тези указания.

На следващо място, съдът констатира, че с доказателствата, представени от ответника, е представен и документ, разпечатан на четири листа, неподписан, със заглавие „Кратки пояснения и бележки към представените доказателства по делото срещу г-н С. Н.“. Следва да се дадат указания на ответника да уточни дали посоченият документ е част от отговора 1 на исковата молба, като в случай че това е така – същият следва да бъде подписан.

Основателно е искането на ищеца за допускане до разпит на един свидетел в режим на довеждане за установяване на фактите, посочени в искането за допускане на това доказателство.

Основателно е искането на ответника за допускане до разпит на двама свидетели в режим на довеждане за установяване на фактите, посочени в искането за допускане на това доказателство.

Следва да се остави без уважение искането на ответника за задължаване на ищеца да представи документи, за които самият ответник твърди, че се намират у трето лице – търговско дружество. Не е уточнено и кое е търговското дружество, по отношение на което се твърди, че е регистрирано от ищеца и чиито регистри се прави искане да бъдат представени.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.02.2026 г. от 13,45 ч ., за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ответника „М.М. ЕООД в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да представи по делото пълномощно за Г.С., в случай че същият е адвокат или юрисконсулт и процесуален представител на страната, ИЛИ писменият отговор да бъде подписан от законния представител (управителя) на дружеството ответник.

При неизпълнение на указанията съдът ще счита процесуалното действие за неизвършено.

ИЗГОТВЯ на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът твърди, че на 22 август 2022 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ с ответното дружество „М.М." ЕООД, ЕИК:

******** сключили трудов договор № 107/22.08.2022 г., по силата на който бил назначен на длъжността Експерт, търговия с КК, с код по НКПД:

24216006, в отдел гр. София и месторабота гр. София със съответните задължения, утвърдени от Работодателя в съответната длъжностна характеристика. Работното време беше определено на 8 часа, като трудовият договор беше сключен за неопределено време със срок на изпитване б месеца.

Ищецът твърди, че след изтичането на този шестмесечен изпитателен срок, горецитираният трудов договор се трансформирал в безсрочен. Твърди още, че от датата на постъпването му на работа, а именно на 22 август 2022г., до датата на прекратяване на трудовото правоотношение бил полагал труд в полза на работодателя и изпълнявал трудовите си задължения добросъвестно.

Твърди, че със заповед № 007/11.08.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание за прекратяване на трудово правоотношение № 107/22.08.20222 г., Г.Е.А., в качеството си на управител на „М.М." ЕООД, прекратил горецитираният трудов договор, като в заповедта било посочено, че същият се е позовал на основание чл. 187, т. 1,7,8,9 и т.Ю от КТ, какго и чл. 190, ал. 1, т.

4 и т. 7 от КТ, във връзка с чл. 188, т. 3, от КТ. Твърди, че с посочената заповед 2 управителят на ответното дружество наложил дисциплинарно наказание уволнение за описаните в същата извършени от ищеца действия, като извършване на конкурентна дейност, както и за разпространяване на невярна информация посредством служебна поща, както и за констатирани липси на стоки, както и за ползване на личен телефон за комуникация, вместо служебен.

Твърди, че посочената заповед му била връчена на 1 октомври 2025 г. без да му е поискано обяснение и без да му бъде предоставена възможност да предостави становище. Твърди, че на 1.10.2025 г. между 10:30 и 11:00 часа бил извикан при управителя на дружеството, като в присъствието на всички негови колеги (шестима) му била връчена посочената заповед. Твърди, че управителят отказал да го изслуша, отказал и да му даде възможност да му представи писмени обяснения, а го накарал да подпише заповедта и заявил, че незабавно трябвало да напусне територията на предприятието. В тази връзка ищецът се позовава на следните нарушения, допуснати от работодателя при дисциплинарното уволнение: неспазена процедура по чл. 193 КТ, непосочване на датата или периодът на нарушенията, което водело до нарушение на чл. 194 КТ, твърди, че в нарушение на чл. 195 КТ заповедта била немотивирана, поради което не могла да се прецени тежестта на нарушенията по чл. 189 КТ. С тези съображения моли уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде възстановен на работа.

Ответникът в депозирания писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва исковете. Оспорва твърдението на ищеца, че не му е поискано обяснение преди налагане на дисциплинарното наказание. В Заповед № 007/11.08.2025 г. било изрично е посочено, че "Лицето не е представило писмени обяснения съгл. чл. 193, ал. 1 от КТ". Лицето единствено е написало собственоръчно на самата заповед, че „не е съгласно с изложеното“. Счита, че това обстоятелство доказвало, че работодателят е изпълнил задължението си да поиска обяснения, но ищецът е отказал да ги даде, което не представлявало нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. Сочи, че нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в заповедта, били реално извършени от ищеца и представлявали основания за дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ. Твърди, че ищецът е извършвал конкурентна дейност чрез регистрирано дружество, на което е едноличен собственик и управител, в нарушение на подписано Споразумение за неразпространение на търговска тайна от 22.08.2022 г. Това било тежко нарушение на трудовата дисциплина, което е довело до злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни сведения.

Освен това сочи, че ищецът разпространявал невярна негативна информация относно финансовото и юридическото състояние на дружеството чрез служебната поща пред клиенти на "М.М." ЕООД. Това действие било пряко свързано с конкурентната дейност и е довело до уронване на престижа и интересите на работодателя. Установени били и липси на стоки на "М.М." ЕООД, в резултат на действия или бездействия на ищеца, които са констатирани с извършена инвентаризация на 28.03.2025 г. За тези липси били изискани и получени обяснения от Ръководител складово стопанство Н.В.Т..

Тези липси представлявали материална щета за дружеството и били пряко следствие от недобросъвестното изпълнение на трудовите задължения на ищеца. Сочи, че ищецът използвал личния си телефонен номер *** за контакт в кореспонденцията по служебната електронна поща, вместо предоставения му служебен такъв **********, въпреки направени многократни забележки. Това било нарушение на вътрешния ред и правилата 3 за комуникация в дружеството и предполага подпомагане на личната му, конкурентна, дейност. Сочи, че ищецът не само е осъществявал конкурентна дейност, но го е правил с ресурси на работодателя и изцяло с клиенти и доставчици на „М.М. ЕООД. Твърди, че на 08.08.2025 г. ищецът извършил грубо нарушение на правилата за ползване на служебни автомобили, като е ползвал служебен микробус ********** по маршрут, различен от необходимия за доставка на стоки на клиент "Б.Т." ЕООД, без да попълни пътен лист. След като бил оставил автомобила, твърди, че ищецът напуснал офиса на фирмата и не се върнал до края на работния ден. Това е тежко нарушение на трудовата дисциплина, свързано с неправомерно ползване на имущество на работодателя и неизпълнение на служебни задължения. Твърди, че всички тези нарушения са извършени в периода от 22.08.2022 г. до 08.08.2025 г., като последното нарушение е от 08.08.2025 г., а заповедта за уволнение е издадена на 11.08.2025 г. и връчена на 01.10.2025 г. Сроковете по чл. 194 от КТ за налагане на наказанието били спазени, тъй като заповедта е издадена в едномесечен срок от откриване на нарушенията и в шестмесечен срок от извършването им. Твърди, че работодателят е събрал и оценил всички относими доказателства преди налагане на дисциплинарното наказание, включително Инвентаризационен опис от 28.03.2025 г., обяснения от Ръководител складово стопанство Н.В.Т., данни от GPS системата на служебния автомобил и служебна кореспонденция. Счита, че тежестта на извършените нарушения, обстоятелствата, при които са извършени, и поведението на работника са съобразени при определяне на дисциплинарното наказание "уволнение" съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ. Нарушенията били тежки и системни, уронващи доверието към работника и нанасящи вреди на дружеството. "Другите тежки нарушения на трудовата дисциплина" по чл.

190, ал. 1, т. 7 КТ били конкретизирани и доказани по време на производството, както е описано по-горе, и включвали неправомерно ползване на служебен автомобил и неизпълнение на служебни задължения.

Правна квалификация:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Доказателствена тежест:

1. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест в условията на пълно и главно доказване е да докаже 1) наличието на трудово правоотношение 2) прекратяване на трудовото правоотношение УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест в условията на пълно и главно доказване е да докаже предпоставките, обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване.

С оглед наведеното конкретно основание УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване и при кумулативна даденост следните предпоставки: 1) че дисциплинарно наказание е наложено при спазване на сроковете, предвидени в чл. 194, ал. 1 КТ; 2) че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ; 3) че процесната заповед е надлежно мотивирана, съгласно чл. 195 КТ; 4) че ищецът е извършил виновно твърдените нарушения на трудовата дисциплина, които са тежки по смисъла на КТ; 5) че при определяне на дисциплинарното 4 наказание са спазени изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ.

2. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да докаже съществуването към момента на приключване на устните състезания на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличие на трудовото правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от работодателя незаконосъобразно.