Решение № 900 от 15.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Варна, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20253100501787 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена на 30.07.2025 г. от Община Варна, БУЛСТАТ 000093442, срещу действията на ЧСИ Станимира Костова - Данова с рег. № 718, с район на действие: ОС – Варна, по ИД №394/2025 г., изразяващи се в предприемането на принудително изпълнение - налагане на запор върху банкови сметки с титуляр Община Варна, открити в „Централна кооперативна банка" АД.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, който насочил принудително изпълнение – налагане на запор върху банкови сметки на общината, в разрез с правилото на чл. 520 ГПК. Сочи, че изпълнителното основание, послужило за образуване на изпълнителното производство, било оспорено по съдебен ред. Изтъква, че разходът по изпълнителния лист не бил заложен в бюджета като част от разходната рамка и събирането на средствата от сметките би създало риск за извършване на всички трансфери от държавата за целеви разходи. По изложените съображения моли за спиране на изпълнителното производство и отмяна на наложения запор.

С жалбата е отправено и искане за спиране на осн. чл. 438 ГПК, на изпълнението по ИД №394/2025 г. по описа на ЧСИ №718 до произнасянето по подадената жалба.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателите „Знамената“ ЕООД и „Тодор Билд 2006“ ЕООД, чрез адв. Ж., са депозирали писмено възражение, с което всеки от тях изразява становище за недопустимост на депозираната жалба.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Станимира Костова - Данова е 1 приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано на 10.07.2025 г. по искане на „Тодор Билд 2006“ ЕООД и въз основа на изпълнителен лист №385/02.07.2025 г., издаден по адм. д. №4696/2024 г. по описа на АдмС - Варна, по който Община Варна е осъдена да заплати на „Тодор Билд 2006“ ЕООД сумата от 375000 евро, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В молбата за образуване на производството взискателят е поискал да бъде насочено изпълнение чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

ПДИ е връчена на длъжника на 11.07.2025 г.

На 28.07.2025 г. е постъпила молба от взискателя с искане за пристъпване към принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка" АД, а ако не са налице достатъчно средства – в други банки.

На същата дата на „Централна кооперативна банка" АД е връчно запорно съобщение от 28.07.2025 г., в което третото задължено лице е уведомено, че запорът следва да се изпълнява при спазване на всички законови разпоредби относно несеквестируемостта на средствата и ограниченията при налагане на запор, включително и чл. 520 ГПК, като текстът на разпоредбата е разписан в запорното съобщение.

Съобщение за наложения запор е връчено на длъжника на 28.07.2025 г.

На 31.07.2025 г. като частен правоприемник на взискател е конституирано „Знамената“ ЕООД

На 04.08.2025 г. е постъпил отговор от „Централна кооперативна банка" АД по чл. 508 ГПК, с който се съобщава на съдебния изпълнител, че към датата на налагане на запора по сметката е наличен авоар, формиран от получени по сметката преводи с произход: от държавния бюджет/субсидия от републиканския бюджет и собствени средства. Авоарът по сметката, формиран от собствени средства от централизация, е достатъчен за пълно изпълнение на задължението, посочено в запорното съобщение, поради което останалите банкови сметки с наличност, формирана от собствени средства, не са блокирани в изпълнение на наложения запор. Направен е превод на наличната сума в размер на 755053,88 лв. по сметка на съдебния изпълнител.

Със съобщение с изх. №16577/04.08.2025 г. запорът е вдигнат.

На 05.08.2025 г. е извършено разпределение на събраните суми и на 06.08.2025 г. те са преведени по сметка на цесионера.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението.

2

В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От материалите по изпълнителното и по настоящото дело, се установява, че жалбоподателят – длъжник в изпълнителното производство, е община, е община, към чиито вземания по банкови сметки е насочено принудителното изпълнение посредством налагане на запор върху тях. Понастоящем атакуваният запор е отменен. Нов не е налаган.

Това основание само по себе си е достатъчно, за да бъде направен извод за неоснователност на жалбата.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в изпратеното до третото задължено лице запорно съобщение е изрично подчертано, че от обсега на наложения запор са изключени средствата на длъжника, които постъпват като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджетите на общините или чрез други бюджети. Установява се от отговорна на банковата институция по чл. 508 ГПК, че длъжникът разполага със собствени средства и единствено по отношение на тях е изпълнен запорът. Ето защо следва да се приеме, че съдебният изпълнител е спазил разпоредбата на чл. 520 ГПК.

Наред с това длъжникът не навежда конкретни твърдения и не доказва, че средствата по банковите сметки, върху които е бил наложен запорът, попадат в някоя от хипотезите на чл. 520 ГПК.

Доводите на жалбоподателя във връзка със стабилитета на изпълнителното основание и евентуалните вреди, които би понесъл в имуществената си сфера вследствие на принудителното изпълнение, са неотносими към законосъобразността на обжалваното изпълнително действие.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

Предвид неоснователността на жалбата искането по чл. 438 ГПК, с което се цели обезпечаване действието на решението по чл. 435 ГПК, е безпредметно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на на 30.07.2025 г. от Община Варна, БУЛСТАТ 000093442, срещу действията на ЧСИ Станимира Костова - Данова с рег. № 718, с район на действие: ОС – Варна, по ИД №394/2025 г., изразяващи се в предприемането на принудително изпълнение - налагане на запор върху банкови сметки с титуляр Община Варна, открити в „Централна кооперативна банка" АД.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ЧСИ Станимира Костова 3 Данова за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4