Решение № 124 от 07.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Благоевград, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200501208 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 5454/24.10.2023г., подадена от „К.“ ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.Г.Д. ул.“С.С., представлявано от М.К., чрез пълномощник против Решение № 222/10.10.2023г., постановено по гр.д.№ 77/2023г. по описа на РС Г.Д..

С въззивната жалба решението на първата инстанция се оспорва изцяло.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, като се оспорват конкретни фактически изводи, направени от първоинстанционният съд , като се сочи, че от събраните по делото доказателства се установяват всички елементи за основателност на иска. Твърди се, че е доказан факта на продажба и доставяне на процесните стоки на ответника, както и че са налице доказателства от експертизата, че именно продадените вещи са монтирани в дома на ответната страна. Изтъква се неправилно установена фактическа 1 обстановка и превратно тълкуване на събраните доказателства и кредитирането им само отчасти. При подробни доводи в горната насока, относно неправилно установена от съда фактическа обстановка, се иска отмяна на решението изцяло и уважаване на предявения иск и присъждане на направените разноски. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор.

Жалбата се определя като неоснователна.

Сочи се, че във въззивната жалба липсва посочване на конкретен порок на обжалваното решение. Изтъква се, че се касае до бланкетна жалба, поради което съдът , който има задължение да се произнесе само на посочените в нея оплаквания, следва да се ограничи само проверката на валидността и допустимостта на решението, а от гледна точка на правилността само относно приложимия императивен материален закон. Твърди се, че съдът не е допуснал нарушение на императивна правна норма и не е налице задължение служебно да се следи за интересите на някоя от страните. При липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба се иска съдът да приеме, че не дължи служебна проверка на правилността на съдебния акт. Поддържа се, че решението не е необосновано, постановено при правилно установена фактическа обстановка, а въззивникът не е посочил на кой материален закон противоречат направените изводи от съда. На това основание се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С писмено становище ,чрез пълномощник, поддържа оспорванията си във въззивната жалба. Не сочи доказателства.

Ответната по жалбата страна, също чрез пълномощник, с писмено становище оспорва жалбата и също няма искания по доказателствата.

Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба от „К.” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в град Г.Д. ул. „С.С., общ.Г.Д. обл.Благоевград, представлявано от М.Я.К., ЕГН **********, с която против З. М. Р., ЕГН **********, от с. Д., общ. Г., област Благоевград е предявен установителен иск – за признаване за установено вземането на ищцовото дружество спрямо ответницата, основаващо се на неизпълнение на задължение за заплащане на сумата от 3 250.00 / три хиляди двеста и петдесет лева / лева с включен ДДС, дължима от ответника за продадени от „К.“ ЕООД движими вещи: 1/. Наименование на стоката - Котел Burnit ; мярка - бр.; количество -1; единична цена 2 083.33 - сума 2 083.33 лева без ДДС; 2/. Наименование на стоката - помпа 25/4; мярка - бр.; количество 1, единична цена 100.00 - сума 100.00 лева без ДДС; 3/. Наименование на стоката - колектор с вентил 1“ 9 ; мярка - бр.; количество - 2, единична цена 62,50 - сума 125.00 лева без ДДС ; 4/. Наименование на стоката - радиатор панелен 60/1000 ; мярка - бр.; количество - 2, единична цена 100.00 - сума 200.00 лева без ДДС ;5/. Наименование на стоката - радиатор панелен 60/2000 ; мярка - бр.; количество - 1, единична цена 200.00 - сума 200.00 лева без ДДС и обща стойност по фактурата 2 708.33 без ДДС и сума за плащане 3 250.00 / три хиляди двеста и петдесет лева / лева с включен ДДС. Претендират се и сторените от „К.” ЕООД съдебни и деловодни разноски и за двете производство - заповедно и настоящото исково, както и разноски за адвокатско възнаграждение по двете производства – правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.

С обжалваното решение искът е отхвърлен като неоснователен, като недоказан по основание и размер. Мотивите на съда, за да отхвърли иска са, че от ищеца не е доказано продажбата на описаните във фактурата вещи и тяхната доставка на ответника по делото, доколкото липсва индивидуализация на тези вещи във фактурата и липса на доказателства, че именно описаните вещи са вложени в инсталацията на ответницата.

Пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели. Допусната и приета е и съдебно – техническа експертиза.

Видно от материалите по ч.гр.д.№ 1103/2022г. по описа на РС Г.Д. е било образувано по заявление от „К.“ ЕООД с искане за издаване на заповед за 3 изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу въззиваемата страна З. М. Р. за сумата от 3250 лв. с ДДС главница, ведно със законната лихва в размер на 34,31 лв. за периода от 08.11.2022г. – 15.12.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането, на основание неизплатено вземане по фактура № 0000005863/08.11.2022г. – за закупена, но незаплатена цена на стоки, подробно описани в заявлението по вид и стойност. Заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 587/16.12.2022г., с което е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя горната сума и на посоченото основание. Срещу заповедта за изпълнение от длъжника е подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което в срока по чл.415 ГПК е разпоредено на заявителя да предявен иск за установяване дължимостта на оспореното вземане. В този срок заявителят е подал иск, по който е образувано настоящото установително производство.

От събраните по делото доказателства се установява следното: не е спорно между страните, че между въззиваемата страна З. Р. и разпитаният като свидетел по делото П. К. Ж. е сключен устен договор за изграждане от свидетеля Ж. в дома на ответницата в с.Д. парна отоплителна система.

Според уговореното свидетелят Ж. е следвало да снабдява сам необходимите материали за парната система, да извърши всички монтажни дейности, като той е изградил такава и същата е била пусната в експлоатация в края на 2021г.

Според събраните гласни доказателства – показанията на св.Ж., св.Р. предварително между страните по делото е договорено и каква ще е примерната цена за извършената услуга и доставените материали.

От приетата като писмено доказателство фактура №

0000005863/08.11.2022г. –издадена от въззивното дружество, са описаните следните стоки - котел Burnit ; мярка - бр.; количество -1; единична цена 2 083.33 - сума 2 083.33 лева без ДДС; помпа 25/4; мярка - бр.; количество - 1, единична цена 100.00 - сума 100.00 лева без ДДС; колектор с вентил 1“ 9 ; мярка - бр.; количество - 2, единична цена 62,50 - сума 125.00 лева без ДДС ; радиатор панелен 60/1000 ; мярка - бр.; количество - 2, единична цена 100.00 сума 200.00 лева без ДДС ; радиатор панелен 60/2000 ; мярка - бр.; количество - 1, единична цена 200.00 - сума 200.00 лева без ДДС, или обща стойност на описаните по фактурата стоки 2 708.33 без ДДС и сума за плащане 3 250.00 лева с включен ДДС. За получател на стоките е посочено името З. Р., но при 4 липса на подпис на това лице върху фактурата като получател .

От ответната страна е представена стокова разписка и гаранционна карта за котел, без в стоковата разписка и в гаранционната карта да е посочена дата на издаването им, при липса на подписи за получаването им от ответната страна.

В стоковата разписка има отбелязвания и зачертавания с посочване на име на друго лице А.Г. от с.Д., и при липса на индивидуализиране на марка и модел на котел.

Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

Свидетелят Ж. признава в показанията си, че е лицето, което е изградило парната инсталация в дома на въззиваемата страна пред 2021г. Свидетелят изтъква в показанията си, че постигнатата с въззиваемата страна уговорка била да изгради отоплителна система в дома й, като свидетелят е поел задължението да закупува всички необходими материали, за което е изготвил и спецификацията, а и останалите частни писмени документи, представляващи опис на вложените от него материали, приложени по делото.

Твърди, че той е заплащал в магазините всички материали, с изключение на тези описани в процесната фактура, които са останали неплатени - котел, помпа, колектор и четири радиатора.Твърди, че семейството на ответницата е преценило, че както труда, както и всички материали са влезли в първоначално определената цена, но че към момента на договарянето не се е знаело какви са цените на котела.Също така, че цените на материалите са се увеличили след първоначалното договаряне за цената. Свидетелят признава, че е получил на два пъти плащане от въззиваемата страна, като всичко, което е вложил в инсталацията твърди, че бил описал в представената спецификация. По нея обаче според свидетеля останала незаплатена сума от 3500 лв. Твърди, че процесната фактура била издадена от въззивното дружество, от който също пазарувал и взимал материали, но описаните във фактурата не били платени, но всичко останало признава, че било заплатено от възложителя, както и че лично той е доставял материалите, като преди това той е извършвал закупуването им от магазините със средства, предоставени от въззиваемите.

Св. Р. - съпруг на ответницата сочи, че уговорката със изпълнителя св. Ж. била всичко да се плаща на него и че те не трябва да ходят по 5 магазините.Твърди, че св.Ж. не им е представял никакви документи за закупените от него материали.Потвърждава, че са получили доставка на котел, но при доставката на котела шофьора не бил казал, че има нещо за плащане.Твърди, че е получил гаранционната карта за котела, който вещото лице по техническата експертиза сочи, че е описаният в тази гаранционна карта, след като е получил обаждане от непознат номер и указания да отиде в магазин в центъра на града през м.март 2022г, за да я получи, като освен гаранционна карта в магазина му била предадена и стокова разписка, в която имало отбелязвания на имена на друго лице. Твърди, че попитал дали име нещо за плащане, на което му било отговорено, че всичко е платено.Твърди, че разплащането с Ж. е станало през м.януари 2022 г., при което общата сума която те заплатили на Ж./заедно с предходни плащания/ е общо в размер на 10500 лева.Според свидетеля изпълнителят Ж. е надписал повече от действително вложените материали и претендирал по-голямо възнаграждение от уговореното и заплатеното, а именно за 13500 лева.

Според свидетеля К. уговорката между ответницата/ нейна леля/ и майстора е била парната инсталация да излезе около 9000 лева и че за труд на майстора е следвало да заплатят 600-700 лева.Никой от разпитаните свидетели не твърди, че въззиваемата страна или нейни близки да са отивали в магазина на ищцовото дружество във връзка със закупуване на котел и други материали за парната инсталация, изградена в в дома й.