Решение № 1227 от 01.08.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. Русе, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. П. като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520100824 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от П. В. В. от гр. Русе против „НЕЛСЕН – ЧИСТОТА“ ЕООД, гр. София с правно основание чл.242, вр. чл.128 КТ и чл.224, ал.1 КТ КТ.

Ищецът твърди, че на 01.04.2021 г. е бил назначен на длъжност „шофьор“ по трудов договор с ответника и с допълнително споразумение от 24.09.2024 г. е бил преназначен на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“. Със заповед № 173 от 07.10.2024 г. трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл.71, т.1 КТ, като му било определено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 37 дни, което не било изплатено, въпреки отправена покана за доброволно изпълнение чрез телепоща от работника до ответното дружество. Твърди, че работодателят не му е заплатил и дължимото трудово възнаграждение за м.септември 2024 г. – за 14 дни на длъжност „шофьор“ и 5 дни на длъжност „пазач“, трудово възнаграждение за 5 дни от м.октомври 2024 г. в общ размер на 1903,49 лева. Дължимото обезщетението за неизползван платен годишен отпуск възлизало на 3219,39 лева, които суми ищецът претендира в настоящото производство.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за неоснователност на исковете, без да сочи конкретни възражения.

С протоколно определение от 04.07.2025 г. е допуснато изменение на исковете чрез намаляването на размера им от 5122,88 лв. на 4300,23 лв. съобразно размерите, посочени в заключението по ССчЕ за нетно възнаграждение.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

Видно от приложеното копие на допълнително споразумение №79/24.09.2024 г. към трудов договор №62/01.04.2021 г. и справка от ТД НАП - Варна, между страните е възникнало трудово правоотношение през 2021 г., като на 24.09.2024 г. ищецът е бил преназначен от длъжност „шофьор на спец.автомобил“ на длъжност „пазач – невъоръжена охрана“ на безсрочен трудов договор, със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя – до 23.03.2025 г., с работно време 8 часа и уговорено основно месечно трудово възнаграждение 933 лв. и доп. възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит 23,40% в размер на 218,32 лева. Трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя в срока за изпитване на осн. чл.71, ал.,1 КТ със заповед №173/07.10.2024 г., считано от 08.10.2024 г., като в същата е посочено, че на работника се дължи обезщетение по чл.224 КТ за 37 дни.

По делото ответникът не е ангажирал доказателства относно заплащане от страна на работодателя на трудово възнаграждение за претендираните периоди и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за м. септември 2024 г. начисленото и неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за 14 дни на длъжност „шофьор на спец.автомобил“ и 5 дни на длъжност „пазачи-невъоръжена охрана“ възлиза на 1348,84 лв., за м. октомври 2024 г. начисленото и неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за отработените 5 дни възлиза на 198,66 лева, а размерът на неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 37 дни е в размер на 2752,73 лв. – нетен размер. Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно, обосновано, компетентно и отговарящо на поставените въпроси.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените обективно съединени осъдителни искове се явяват доказани по основание и размер.

Съгласно чл.242 и чл.128 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По иска с правно основание чл.242 вр. чл.128 КТ ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, по което е полагал труд и размера на дължимото възнаграждение, а в тежест на ответника е да установи заплащането на дължимото трудово възнаграждение. От представените от ищеца писмени доказателства по делото и от заключението по приетата ССчЕ се установява наличието на трудово правоотношение и дължимият размер на трудово възнаграждение за посочените от ищеца периоди - 1348,84 лв. за м.09.2024 г. и 198,66 лв. за м.10.2024 г. в нетен размер. Ответникът не е ангажирал доказателства, водещи до извод за извършено плащане на дължимите суми в полза на ищеца. От съдебната експертиза се установява, че същите не са били заплатени, с оглед на което претенцията за заплащане на трудово възнаграждение се явява основателна и 2 доказана.

Съгласно чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 37 дни, което според ССчЕ възлиза на 2752,73 лв. – нетен размер. Според разпределението на доказателствената тежест, ответникът е следвало да докаже заплащането на дължимото обезщетение, но не са ангажирани доказателства в тази насока. Предвид изложеното, претенцията за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ също се явява основателна и доказана.

По изложените съображения съдът приема, че претенциите на ищеца следва да бъдат уважени.

На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора и направеното искане от ищеца, в негова полза следва да се присъдят сторените в исковото производство деловодни разноски в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по делото са представени доказателства.

Ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважените искове и възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА“ ЕООД с ЕИК 123087321, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 111, представлявано от управителя В.Х., да заплати на П. В. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „Прага“ №7, вх.1, ет.5 следните суми: 4300,23 лв. /четири хиляди и триста лева и двадесет и три ст./, от които 1348,84 лв. дължимо нетно трудово възнаграждение за месец септември 2024 г., 198,66 лв. - дължимо нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2024 г. и 2752,73 лв. - обезщетение за 37 дни неизползван платен годишен отпуск в нетен размер, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и деловодните разноски в размер на 900 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА“ ЕООД с ЕИК 123087321, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 111, представлявано от управителя В.Х., да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата в общ размер на 422,00 /четиристотин двадесет и два/ лева, от които държавна такса в размер на 172,00 лева и възнаграждение за вещо лице, първоначално изплатено от бюджета на съда, в размер на 250,00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в 3 двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4