Решение № 289 от 19.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Бургас, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Йорданова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Търговско дело № 20232100900442 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от БГ Асет Мениджмънт ООД, ЕИК102891778, със седалище гр. Бургас, ул. Васил Априлов№2, ет.2, чрез адв. К. Семова и адв. А. Динков от БАК, съдебен адрес гр. Бургас, пл. Баба Ганка№8 против С. Е. И., ЕГН **********, с адрес ****, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 49 242лева, представляваща главница по договор за съвместна дейност, сключен между страните –неизплатена част от печалба от съвместна дейност за стопанските 2020г.-2021г. и 2021г.-2022г., при условията на евентуално съединяване за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 49 242лева, представляваща сборна главница –неплатен наем за стопанските 2020г.-2021г. и 2021г.-2022г. по сключени между страните договор за наем на земеделска земя от 15.07.2020г., изменен с анекс от 15.07.2020г. и договор за наем на земеделска земя от 24.06.2021г., изменен с анекс от 24.06.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба-30.10.2023г. до окончателното плащане.

Твърди се, че в периода 2006г.-2023г. ищцовото дружество притежава в идеални части 11 броя подробно описани в исковата молба поземлени имоти, находящи се в с. Стамболово, община Хасково. Посочва се, че през 2012г. БГ Асет Мениджмънт ООД е встъпило в трайни търговски отношения с 1 ответника С. И.–регистриран земеделски производител, който уведомил за възможността за почистване на недвижимите имоти и получаване на евро субсидии и предложил да организират съвместен бизнес. Според ищеца между страните през месец октомври 2012г. е сключен консенсуален, ненаименован договор за съвместна дейност, по силата на който са постигнали съгласие БГ Асет Мениджмънт ООД да предостави земята за общо ползване с договор на осн. чл. 4а от ЗСПЗЗ и да заплаща авансово 50 процента от всички разходи за съвместна дейност, съответно С. И. се задължил да организира и ръководи всяко лято работата по почистването на терените, както и да администрира заявяването на земите за подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители. Ищецът твърди, че договорът за съвместна дейност е сключен в писмена форма чрез подписване на анекс към договора за наем. Съгласно уговорките между страните е следвало да заплаща предварително половината от прогнозните разходи и ответникът да задържа от печалбата за предходната година необходимата сума за обработка за следващата година. Излага, че страните подписали договори за наем по реда на чл.4а от ЗСПЗЗ, за целите на заявяването на земите от И. за подпомагане пред ОСЗ по реда на ЗПЗП и едновременно с него анекс относно финансовите си отношения и разпределението на печалбата. Имали уговорки да си разпределят чистата печалба от дейността, получена под формата на субсидии след приспадане на всички разходи. Поддържа, че за стопанската 2020г.-2021г. е получил само 8420лв., за стопанската 2021г.-2022г. нямало плащане и след направена справка в ДФ Земеделие ищецът установил, че ответникът е получил субсидии в размер на 47 739 лева за 2021г. и 67 885лева за 2022г.

Ищецът уточнява вземанията си съгласно справка на основание чл.366 ГПК.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете с отговора на исковата молба, депозиран в срок. Твърди, че в периода 14.02.2008г.-05.03.2021г. управител и законен представител на ищцовото дружество е Д. Д., който е брат на адвокат А. Д. и е действал като подставено лице предвид законовата забрана адвокати да бъдат управители в търговски дружества. Оспорва наличието на договор за съвместна дейност, сключен с ищеца. Посочва, че като земеделски производител е ползвал земите, заявил ги е за подпомагане, обработвал ги е и му е изплащано подпомагане по схеми и мерки СЕПП, ЗДП, АЕП и ПП или т.нар. „субсидии“. Възразява, че ищцовото дружество не е едноличен собственик на процесните имоти, като притежава 30 процента идеални части от правото на собственост. На следващо място оспорва твърдението, че А. Д. е финансирал дейността му. Посочва, че Д. е превел пари на ответника единствено през 2014г. с посочено основание „заем“. Заявява, че му върнал заетите средства в общ размер на 6815лева. Поддържа, че първоначално Д. му казал, че ще са партньори и ще делят приходите и разходите, след това заявил, че парите, които е давал като заеми и представляват всъщност разходи трябва да му бъдат върнати. Твърди, че е бил заблуден от А. Д. относно останалите съсобственици на недвжимите имоти - ирландци, че били престъпници и ги издирват от Интерпол, съответно нямало как ответникът да ги намери и да сключи договор с тях. Впоследствие станало ясно, че това не е вярно и, че 2 един от съсобствениците е завел дело срещу БГ Асетс Мениджмънт ООД, за това, че дружеството е отдавало съсобствената земя под наем и пред съсобствениците е представило договор, в който пише, че е отдавало земята срещу наемна цена в размер на един лев за декар. В тази връзка било образувано гр.д.№2190/2023г. на БОС, по което била одобрена съдебна спогодба. Анексите към договорите за наем се оспорват като нищожни поради противоречието им със закона – чл.38, ал.1от ЗПЗП вр. пар.1 от ДР на ЗПЗП и чл.11, ал.2, т.1 и чл.12 от ЗПЗП , забраняващ отпускането на директни плащания на лица, които не са активни земеделски стопани и Регламент /ЕС/№1307/2013г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013г., уреждащ правилата за плащане, при условията на евентуалност поради заобикаляне на закона, като се излагат подробни доводи. Въведени са евентуални възражения за нищожност на анексите поради противоречие на добрите нрави предвид съществената нееквивалентност на насрещните престациите и преследване на неправомерна цел, както и за нищожност поради липса на основание. В отговора на исковата молба се съдържа и евентуално имплацинтно възражение за унищожаемост на сделките предвид въвеждането на ответника в заблуждение от действалия като представител на ищцовото дружество към сключването на анексите адв. А. Динков. Прави възражение за прихващане със сумата в размер на 5311 лева – надплатена главница за стопанската 2020г.2021г. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба са предявени насрещни искове за прогласяване нищожността на анексите към договорите за наем като нищожни на заявените в отговора на исковата молба основания, както и за осъждане на БГ Асетс Мениджмънт ООД да заплати на С. И. на основание чл.

55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата в общ размер на 36 276,50лв., платена без основание въз основа на анексите.

Ищецът по първоначалните искове се е възползвал от правото си на допълнителна искова молба и отговор срещу насрещните искове, депозирани в срок. Допълва, че в исковата молба е посочено, че ищецът е съсобственик, а не едноличен собственик на процесните имоти, които представляват комасиран терен с площ от 2 576 дка. Уточнява, че към момента на подписване на първия договор за наем и анекс към него И. не е регистриран като земеделски производител. Ишцовото дружество било в основата на създаването на бизнеса на ответника и на огромните печалби, които е реализирал от самото начало, без да е имал работници, машини и опит като земеделски производител. Твърди, че в продължение на десет години, в периода 01.10.2012г.-24.06.2021г. страните са били в трайни търговски правоотношения по смисъла на чл.292 от ТЗ и са сключвали един и същ договор и анекс. Първият сключен договор бил подписан от двете страни присъствено, а следващите по инициатива на ответника, който изготвял договора и анекса и ги изпращал за подпис на ищеца, за да може да заяви земите за подпомагане по реда на ЗСПЗЗ. И. сам добавил нова алинея 5 към чл.4 в договора за наем, препращаща към чл.30, ал.3 от ЗС, за да е ясно, че предмет на договора е цялата земя, а не идеални части от нея. Посочва, че ответникът е получил доход от поне 250 000 лева за 10 години и няма 3 диспропорция в насрещните престации, която да води до накърняване на добрите нрави. Намира, че в чл.1, т.1 от анексите към договорите за наем е уговорена формула за изчисляване на наема, в която участват получените субсидии. Счита, че не е уговорено получаване на субсидия от наемодателя , а плащане по търговска сделка. Заявява, че се е съгласил да сключи договори за наем и анекси само при това условие и ако не е било така е нямало да отдаде под наем имота на И.. Оспорва се твърдението в отговора, че ищецът не е участвал авансово в разходите. В подкрепа на наведените доводи за сключен договор за съвместна дейност се посочва, че ответникът е ползвал безплатно жилище в гр. Хасково, предоставено му от ищеца, както и , че от адв.Динков са извършени действия по процесуална защита по водени срещу земеделския производител съдебни производства, включително са заплащани държавни такси по тях от ищеца. Оспорва се липсата на знание на ответника относно съсобствеността върху имота към сключване на договорите и анексите, като се сочи, че още през 2018г. във водената кореспонденция между страните И. заблудил ищеца, че заплаща наем в продължение на две поредни години на съсобственика Честърфийлд Естейтс Лимитид ЕООД, като искал да приспадне заплатения на този съсобственик наем от полагаемия на ищеца наем. В хода на т.д. №2190/2022г. на БОС станало ясно, че това твърдение на ответника не отговаря на истината. Развива доводи, че след като субсидиите, имащи характер на доходи, постъпят в сметката на земеделския производител тези суми престават да бъдат субсидии и с тях земеделският производител разплаща своите задължения за наеми, заплати и т.н. Счита, че няма правна норма, която да забранява изплатените субсидии да се ползват за заплащане на наема, както и наемът да се определя като функция от дохода на земеделския производител. Твърди, че ако страните бяха уговорили И. да заплаща средния пазарен наем, определен по реда на пар.2 е от ЗСППЗЗ размерът на наема щеше да е същия и дори по-висок. Посочва, че видно от приложените граждански договори И. делегирал цялата дейност, включително управлението на земите на други земеделски производители, само заявявал земята за подпомагане и администрирал получаването на субсидии. Позовава се на разпоредбата на чл.297 от ТЗ, според която търговската сделка не може да се унищожава поради крайно неизгодни условия.

Ответникът е предявил допълнителна насрещна искова молба в срок.

Намира, че не може да се сключи договор за съвместна дейност с предмет субсидии. Възразява, че средният пазарен наем е приблизително 10 пъти понисък от посочения в анексите. Развива подробни доводи по същество на спора.

Ищецът е депозирал отговор срещу допълнителната насрещна искова молба в срок, с която поддържа отговора на допълнителната искова молба.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 228 от ЗЗД и чл. 232 вр.чл.228 от ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл.26, ал.1,изр.1, пр.1, пр. 2 и пр.3 и чл. 26, ал.1, изр.2, пр.1 от ЗЗД , съединени при условията на евентуалност, с които са кумулативно съединени насрещни 4 искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно между страните, че съгласно приложените 44 броя договори за покупко-продажба от 18.07.2006г., както и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №29 по нотариално дело №849/2005г. на нотариус, рег.№352 на НК, ищцовото дружество БГ Адетс Мениджмънт ООД е придобило в периода 2006г. -2023г. правото на собственост върху идеални части от следните недвижим имоти, представляващи самостоятелни обекти по КККР на село Стамболово, област Хасково : поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,