Решение № 1016 от 28.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. Бургас, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20242100100290 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск от Е. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Оборище”, №77 против Д. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.*** № ** за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 43 000 /четиридесет и три хиляди/ лева, представляваща остатък от сумата в размер на 53000 /петдесет и три хиляди/ лева, дължима съгласно подписано споразумение от 09.05.2023г. и която съгласно издадената от ответника нотариално заверена декларация от 20.12.2017г. с peг. № 6189, заверена от помощник- нотариус по заместване при нотариус Николай Ников, вписан в НК с № 246 и с район на действие PC- Бургас е собственост на ищцата, ведно със законната лихва от 10.05.2023г. до предявяване на иска в размер на 4531,66лева, както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че живяла с ответника на съпружески начала в продължение на петнадесет години. Сочи, че отношенията им се влошили, когато узнала, че последният има връзка с друга жена, което било причина да промени отношението си към нея като се стигнало включително до физически саморазправи.

Поради отправени към ищцата заплахи на 27.02.2023г., тя подала молба за незабавна защита, по повод на което била издадена заповед за незабавна защита №29 от 20.03.2023г. по гр.д.№ 1610/2023г. по описа на PC- Бургас. От посочената дата страните не живеели заедно.

П. твърди също така, че на 24.02.2014г. предала на ответника сума в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева. На същата дата била открита банкова сметка № *********************** в „ПроКредит Банк“ ЕАД с титуляр Д. К., в която са внесени тези финансови средства. Заявява се от ищцата, че паричните средства, които предоставила на ответника са нейна собственост и това се потвърждава от подписана от него декларация на 20.12.2017г. В този документ се посочвало също така, че П. може да разполага и с постъпващите по сметката суми, които също са нейна собственост.

1

След като П. взела решение, че повече не може да живее с ответника, поискала да и бъдат върнати предоставените му парични средства, но узнала, че на 08.07.2020г. последният е учредил залог върху тях в полза на банката.

След раздялата им, К. променил потребителското име и парола за достъп до банковата сметка, с което осуетил възможността за онлайн банкиране от страна на ищцата.

Ограничил и ползването на издадената банкова карта.

Излага се в исковата молба, че на 09.05.2023г., страните подписали споразумение, с което ищцата поела задължение да оттегли подадената молба за незабавна защита по ЗЗДН, а ответникът се задължил да и изплати дължимата от него сума в размер на 53 000 лева в срок до 01.12.2023г. В изпълнение на поетите по споразумението ангажименти, ищцата оттеглила подадената молба, а ответникът заплатил сума в общ размер на 10 000 лева, които били преведени с два превода от по 5 000 лева, съответно на 10.05.2023 г. и на 17.05.2023 г. До настоящия момент ответникът не бил заплатил други суми.

С оглед обезпечаване на евентуалното си вземане по настоящата претенция, ищцата поискала от съда да допусне обезпечение на бъдещия и иск, което искане било уважено и с определение № 375 от 07.02.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 144/2024г. на БОС е наложена обезпечителна мярка възбрана върху ½ ид.ч. от собствен на ответника недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ***, подробно описан в исковата молба.

В заключение се твърди, че ответникът се е обогатил за сметка на ищцата с претендираната сума, поради което за нея е налице интерес от предявяване на настоящата претенция.

Ответникът Д. К. в подадения от него отговор не оспорва факта, че с ищцата са живеели в условията на фактическо съжителство в продължение на петнадесет години.

Оспорва предявените искове изцяло. Твърди, че първата му раздяла с ищцата била през март 2023г. и тъй като последната не желаела това да се случи, образувала дело против ответника по реда на Закона за защита от домашно насилие, заплашвайки, че ще го вкара в затвора.

Ответникът също образувал дело по реда на посочения закон, за друг акт на домашно насилие, извършено от ищцата на работното му място пред негови служители.

Заявява се от ответника, че подписал споразумението от 09.05.2023 г. под натиск, тъй като ищцата завела две дела против представляваното от него дружество и го заплашила, че ще запорира сметките му. Това събудило у него основателен страх, защото средствата в сметките на дружеството били необходими за нормалното му функциониране. Установил също така, че на 26.04.2023г. по гр.д. № 2204/2023 г. на БРС е постановено определение, с което е наложен запор на банковите сметки на дружеството. По тази причина, въпреки волята си, ответникът подписал споразумението, а ищцата оттеглила исковите си молби и производствата по делата били прекратени. Ответникът подчертава, че това обстоятелство потвърждава твърденията му за упражнен натиск при подписване на споразумението.

Навеждат се доводи, че клаузите на процесното споразумение от 09.05.2023 г. са нищожни, поради нееквивалентност на престациите, липса на съгласие и липса на основание. Заявява се, че плащанията по двете преводни нареждания от 10.05.2023 г. и 17.05.2023 г. са извършени от самата ищца, след като заживели отново заедно и след подписване на споразумението. Според К. ищцата наредила преводите, тъй като имала достъп до неговия телефон.

2

По- нататък ответникът навежда доводи, че отношението на ищцата спрямо него е маниер на поведението и с мъжете, с които е имала връзка. Сочи как се била разделила с бившия си съпруг и как „изпразнила“ активите на работещото му дружество. Излага твърдения, че бившият съпруг на П. подал жалби в прокуратурата, за извършено престъпление от последната, за което били образувани НОХД № 1332/2023 г. и НОХД № 5318/2014г. Против нея се водили също така множество изпълнителни дела, което било причина, привидно да се организират така нещата, че тя да няма никакво имущество, което да може да се опише от ЧСИ. Постепенно ищцата започнала да манипулира ответника, като поискала да я осигури финансово за старини. К. сочи, че в една от сметките му бил и процесния депозит от 50 000 лева, като той се съгласил да подпише две декларации, че тази сума е собственост на ищцата. Заявява, че не бил обърнал внимание на текста в декларацията, включващ изявление, че освен наличните суми, собственост на ищцата стават и всички постъпващи по сметката суми. Уточнява, че бил дал на Е. П. и паролите на електронното си банкиране на всичките си лични и фирмени сметки.

На следващо място се излага, че през 2014г. К. придобил къща с дворно място в с.

Крушевец, като по настояване на ищцата за купувач бил вписан нейния син. Ответникът направил значителни подобрения в къщата, като заявява, че бил инвестирал повече от 120 000 евро. След влошаване на отношенията им с ищцата, тя започнала да указва натиск върху него да се откаже от учреденото му пожизнено право на ползване за този имот.

Междувременно, през лятото на 2022г., ответникът направил ремонт на апартамента на ищцата, находящ се в ж.к.“***“ бл. **, където понастоящем живеела. Закупил на нейно име и апартамент в гр. Поморие за сумата от 48 000 евро. Пак в този период, тя поискала нова кола и ответникът и представил електрическо БМВ, придобито с кредит на фирмата.

След тези събития, ищцата започнала да се държи много лошо. Била конфликта и правела ежедневни скандали по всякакви поводи. Ответникът твърди, че в този период Е. П. прехвърлила всички негови средства, до които имала достъп в нейна лична сметка. Сочи, че за кратко време последната се разпоредила със сумата от 198 000 лева от сметките му.

Навеждат се твърдения и за причините, поради които ответникът се оказал принуден да и прехвърли на ищцата дружествените си дялове от „ЕМ ДИ ЕЙ – 2014“ ЕООД.

По отношение на нотариално заверената декларация от 20.12.2017г., ответникът счита, че може да се позове на изтекла в негова полза обща петгодишна давност, като заявява от друга страна, че изявленията в този документ изобщо не са породили правни последици.

Прави се от ответника и възражение за нищожност на споразумението от 09.05.2023г., като накърняващо добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите.

Сочи се още, че споразумението противоречи на закона, тъй като при дела за домашно насилие, споразумение не би могло да бъде постигнато, а единствено молителя може да оттегли молбата за защита. Позовава се на тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

На последно място, ответникът излага доводи за неоснователност и на претенцията за мораторна лихва за претендирания период, като сочи че дължимостта на лихвата е уговорена в самото споразумение след 01.12.2023 г., поради което ответникът не е бил в забава.

В съдебно заседание е направено уточнение и допуснато изменение на претенцията в частта и за претендираната законна лихва за забава, която следва да се счита заявена за времето 02.12.2023г. до 26.02.2024г. за сумата от 1392 лева.

След съвкупна преценка на доказателствата и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че през 2014г. ответникът е открил спестовна сметка в 3

„Прокредит Банк“ЕАД, депозирайки сумата от 50 000 лева, както и че през 2017г. е подписал декларация, с която потвърдил собствеността на ищцата върху наличните в същата парични средства. Не са налице противоречиви позиции и относно факта на подписване на споразумение между страните, с което ответникът се задължил да заплати на ищцата сумата от 53000 лева в срок до 01.12.2023г., а последната поела ангажимент да оттегли, подадена от нея искова молба по ЗЗДН, като същевременно заявила, че след получаване на процесната сума няма да има претенции по отношение на паричните средства, депозирани в банковата сметка на ищеца. Няма разногласия и досежно извършването на два превода от сметка на ответника по сметка на ищцата на сума в общ размер 10 000 лева.

Автентичността на представените по делото писмени документи не се оспорва.

Оспорва се обаче валидността на сключеното между страните споразумение, като в тази връзка се излагат доводи, че същото е подписано под натиск, при липса на съгласие и липса на основание. Въведени са и твърдения, че е налице нееквивалентност на престациите, включително, че договорките, обективирани в документа противоречат на закона.

По делото, освен процесното споразумение са представени декларация от 20.12.2017г., договор за откриване на спестовна сметка, платежни нареждания, свидетелстващи за извършени плащания на суми по банков път в полза на ищцата, извлечения от сметки, както и писмени материали, свързани с водени между страните други дела и постановени по тях съдебни актове.

Събрани са и гласни доказателства. Свидетелката Н.Л. споделя, че е била счетоводител на „Ем Ди Ей“-дружество, чиито едноличен собственик първоначално бил ответника, а след това дяловете били прехвърлени в собственост на ищцата. Знаела, че страните са сключили споразумение, а от ответника научила, че е подписал декларации, със съдържанието на които я запознал, свидетелстващи за това че конкретни суми в него банкови сметки са собственост на П.. К. и споделил също така, че когато може ще върне паричните средства на ищцата. Според свидетелката последнала е предоставила финансови средства на ответника и именно във връзка с връщането на сумата от 50 000 лева е изготвено споразумението. В.С. си спомня също за декларации, подписани от К., които ищцата и дала да съхранява в дома си, за да може в случай че се раздели със съпруга си да ги използва срещу него. Според нея двамата са се разделили окончателно през месец март 2023г.

Съдът, при обсъждане показанията на посочените по-горе лица, съобразява разпоредбата на чл.172 ГПК, като независимо от това възприема позиция, че свидетелите са изложили добросъвестно и обективно, всичко, което знаят по случая.