Решение № 4682 от 15.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4682 гр. София, 15.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110155089 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД спрямо КР. Н. ЦВ. и М. К. ЦВ. в условията на солидарност за заплащане на следните суми: сумата от 2008.24 лева главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 332063 за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от 20.05 .2021 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 252.49 лева за периода от 15.09.2019 г. до 16.04.2021 г., сумата от 98.48 лева - главница, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от 20.05 .2021 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 17.34 лева за периода от 01.07.2018 г. до 16.04.2021 г.

Претендира разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, които били придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот по време на брака, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост-3“, бл. 325, вх. 3, ап. 16, с аб. № 332063, като ответниците не престирали насрещно - не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в определения за това срок и, като не са изпълнили паричното си задължение, са изпаднали в забава и дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците. Намират исковата претенция за недопустима, както и считат, че исковата молба е нередовна. Оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че не са ползватели на топлинна енергия за процесния имот. Оспорват между страните да е налице облигационно отношение. Оспорват наличието на солидарна отговорност. Оспорват фактурираните стойности и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Сочат, че претендираните количества топлинна енергия не са доставени и консумирани от ответниците. Договорът с ФДР бил изтекъл, поради което за процесния период не съществувал договор с фирма за дялово разпределение, като не били представени доказателства за представителната власт на подписалите договора лица, поради което считат същия за нищожен поради липса на съгласие. Оспорват действителността на общите условия. Не били представени доказателства, че ответниците са титуляри на партидата за процесния имот. По отношение на акцесорните претенции за обезщетение за забава оспорват да е налице изпадане на ответниците в забава. Молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД е конституирано по делото с определение от 10.01.2022 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 28233/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителната молба на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15 от 25.03.2004 г., том II, рег. № 1923, дело № 182 от 2004 г. по описа на нотариус Мариела Калоянова, вписана под № 200 в регистъра на НК, с район на действие Софийски районен съд, с който третите за настоящото съдебно производство лица Цветелина Божидарова Асенова и Флориан Йонков Калайджиев продават на ответницата М. К. ЦВ. недвижим имот, представляващ апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост – 3“, бл. 325, вх. З, разположен на девети, десети и тавански етаж. С определение от 10.01.2022 г. е отделено 2 като безспорно и признато между страните обстоятелството, че към 25.03.2004 г. М.Ц. и К.Ц. са имали сключен граждански брак. Докладът не е оспорен от страните по производството. По делото е представен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 29 от 11.03.2013 г., том I, рег. № 1618, дело № 28 от 2013 г. по описа на нотариус Вяра Янева, вписана под № 265 в регистъра на НК, с район на действие Софийски районен съд, с който двамата ответници учредяват съвместно в полза на ипотекарния кредитор договорна ипотека върху процесния недвижим имот, за който изрично се посочва, че е придобит по време на брака на ипотекарните длъжници в режим на съпружеска имуществена общност.

Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответниците да са се разпоредили с правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот преди изтичането на процесния период. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиенти на топлинна енергия и съответно задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия са именно ответниците по делото в качеството им на собственици на процесния имот.

Възражението на ответниците, направено с отговора на исковата молба, че не са клиенти на топлинна енергия за битови нужди, доколкото в рамките на процесния период не са обитавали топлоснабдения имот и не са използвали лично доставената топлинна енергия, се явява неоснователно, тъй като качеството битов клиент на топлинна енергия се предпоставя от наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот в патримониума на лицето – потребител, а не от личното ползване на същия. Дори в хипотезите, в които е налице наемно правоотношение с трето лице – наемател, стойността на доставената до имота и потребена топлинна енергия се дължи от титуляря на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й /арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК /. По делото не се твърди, нито се доказва наличие на валидно учредено и съществуващо в рамките на предявения период наемно правоотношение, по което ответниците да имат качеството наемодатели.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, за което са представени доказателства – л. 39-40, а и това обстоятелство съдът намира за общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответниците да са упражнили правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, от една страна и КР. Н. ЦВ. и М. К. ЦВ., от друга, възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими 3

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София. Съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция – чл. 32, ал. 2 СК.

Оттук и съпрузите отговарят солидарно по следващите се задължение по правоотношението с ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач „Бруната“ ООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебнотехническата експертиза.

Неоснователно е възражението на ответниците по отношение на начина на сключване на договора между СЕС и третото лице – помагач. Към датата на вземане на решението на общото събрание, обективирано в протокола от проведеното на 04.03.2002 г. общо събрание на етажните собственици, приложение е намирал ПУРНЕС (отм.), съгласно чл. 13, ал. 2 от който отмяна на решението на общото събрание може да бъде поискана с предявена пред районния съд молба в седемдневен срок от деня на решението, а за лицата, които не са получили покана за събранието - от деня на получаване на призовката за доброволното изпълнение или от узнаването. Предвид липсата на представени доказателства за подобно оспорване на протокола в срок настоящият състав приема, че решението на общото събрание на етажната собственост, в която се намира и процесният самостоятелен обект, за сключване на договор с третото лице – помагач е стабилизирано и обвързва последващите приобретатели на обекти, част от ЕС. Действително протоколът не е подписан от ответниците, към датата на съставянето на същия ответниците не са били носители на правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата, като следва да бъде отбелязано, че подпис е положен от лице – праводател на ответниците и предишен собственик на процесния топлоснабден имот.

Разпечатката съдържа 25 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2632bbb4-0a9f-4192-af24-a6014d85187f