Решение № 406 от 18.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100900631 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявени обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове с правно основание чл. 240, вр. чл. 99 и чл. 92 ЗЗД от „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, п.к. ****, район Оборище, ул. ****, ет. партер, ап.1, против „П.М.“ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ж.к. ****, за сумата от 80 000 евро, представляваща главница за невърнат заем по Договор за заем от 27.02.2020 г., сключен между ответника „П.М.“ АД, в качеството на заемополучател, и „Б.И.Л.“ – Британски Вирджински острови, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 23.11.2020г., за сумата от 7 595.84 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва по чл. 3 от Договор за заем от 27.02.2020 г. за периода 01.04.2020 г. – 20.03.2023 г. и за сумата от 3 215.76 евро, представляваща наказателна лихва по чл. 7.2 от Договор за заем от 27.02.2020 г., за периода 01.05.2021 г. – 20.03.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между ответника „П.М.“ АД, като заемополучател, и „Б.И.Л.“ – Британски Вирджински острови, като заемодател, е сключен Договор за заем от 27.02.2020 г., по силата на който заемодателят предоставил на заемополучателя заем в размер на 80 000 евро, при уговорен лихвен процент по чл. 3 от договора в размер на 3,2% за периода на договора и задължение на заемополучателя съгласно чл. 4 от договора да върне заетата сума в срок до 31.03.2021 г. В чл. 7.2 страните уговорили, че при неизпълнение задължението на заемополучателя да върне заетата сума, ведно с дължимата лихва, върху сумата на главницата и лихвите се начислява наказателна лихва в размер на 2% годишно върху стойността на неплатената сума. Твърди се, че заемодателят изпълнил задълженията си по договора, като на 02.03.2020 г. превел заемната сума на заемополучателя, но последният не изпълнил задължението си да върне заетата сума на падежа.

Твърди се, че по силата на Договор за цесия от 23.11.2020 г. „Б.И.Л.“ – Британски Вирджински острови прехвърлил на ищеца „Д.Ф.“ ЕООД вземанията си по договора за заем от 27.02.2020 г. Заемополучателят „П.М.“ АД бил уведомен за цесията с уведомление по чл.

99 ЗЗД на 21.02.2023 г., като на същата дата му била изпратена и покана за доброволно изпълнение.

1

Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е платил задължението си, произтичащо от Договор за заем от 27.02.2020 г., поради което ищецът предявява осъдителни искове тези суми.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК ответникът „П.М.“ АД е подал писмен такъв, с който оспорва иска. Възразява, че задължението му за връщане на заетата сума е новирано по смисъла на чл. 107, ал.1 от ЗЗД с Договор за покупка на бъдеща продукция от 11.12.2020 г., сключен между „П.М.“ АД, ищецът „Д.Ф.“ ЕООД и „М Т.“ ЕООД – последните две дружества акционери в „П.М.“ АД, по силата на който старият дълг на ответника да върне заетата сума е заменен с ново задължение с ново основание, поради което задължението на ответното дружество да върне заема е погасено и не съществува.

Твърди се, че задължението на ответника „П.М.“ АД да върне заетата сума е заменено с негово задължение в качеството на продавач по Договор за покупка на бъдеща продукция от 11.12.2020 г. да продава на купувача „Д.Ф.“ ЕООД 5% от добития от „П.М.“ АД в качеството му на концесионер по Договор за концесия за добив на подземни богатства от 22.02.2019 г. продукт, при крайна цена за целия срок на договора, която е равна на размера на заема, включващ главницата и договорната лихва. Ответникът излага твърдения, че именно във връзка с необходимостта от финансиране на дейността му по договора за концесия е сключен процесния договор за заем, като между страните и „М Т.“ ЕООД – другият акционер в „П.М.“ АД, е сключен Договор между акционерите от 28.07.2020 г., с който са уредени отношенията им във връзка с управлението на ответното дружество и дейността му по повод на разработване на находището, обект на договора за концесия.

Твърди, че е уведомен за сключената цесия още на 23.11.2020 г. с нарочно уведомление, като след това е сключен договорът за продажба на бъдеща продукция. Твърди, че по силата на Договор за покупка на бъдеща продукция от 11.12.2020 г. третото лице „М Т.“ ЕООД се е задължило да гарантира спрямо ищеца изпълнението на задълженията на ответника по договора за покупко-продажба на бъдеща продукция, чрез предоставянето на обезпечение в размер на сумата от 500 000 евро по специална ескроу сметка, като е сключило Договор за ескроу от 11.02.2021 г., а на 15.02.2021 г. по откритата специална сметка е превело сумата от 501 066 евро.

Сочи, че към настоящия момент добив на полезни изкопаеми по договора за концесия все още не е започнал. Излага правни съображения, че задължението му по договора за заем да върне заетата сума е заменено с друго по силата на обективна новация, предмет на договора за продажба на бъдеща продукция, поради което е погасено. Твърди, че изпълнението по договора за продажба на бъдеща продукция не е започнало, с оглед уговореното то да започне след началото на добив по договора за концесия, съгласно чл. 2.5 от договора за покупка на бъдеща продукция.

В условията на еевнтуалност оспорва иска за договорна лихва с възражение, че съобразно уговореното в договора за заем от 27.02.2020 г., възнаградителна лихва в размер на 3,2% годишно се дължи само за срока на договора, а наказателна лихва се дължи след изтичане на 30 дни от настъпването на падежа на договора за заем, т.е. от 01.05.2021 г.

С допълнителната искова молба в срока по чл. 372 ГПК ищецът „Д.Ф.“ ЕООД е предявил против ответника „П.М.“ АД инцидентен установителен иск по реда на чл. 372, ал.2 ГПК за установяване недействителност по отношение на него на Договора за покупка на бъдеща продукция от 11.12.2020 г. на основание чл. 40 ЗЗД, като сключен от пълномощник във вреда на представлявания. В случай на уважаване на инцидентния установителен иск се иска осъждане на ответника да му заплати главницата по договора за заем, както и дължимите възнаградителни и наказателни лихви.

Ищецът основава иска си за прогласяване недействителност на договора за покупко-продажба на бъдеща продукция на твърдения за сключването му от пълномощника Л. С. в негова вреда, както следва:

Уговорката в договора, че независимо от пазарната цена на продукта, същата се счита за еквивалентна на сумата на заема, окончателна и справедлива, не е в интерес на „Д.Ф.“ ЕООД, тъй като не е предвиден способ за установяване на действителната 2 стойност на продукта, поради което не може предварително да се направи заключение, че уговорената цена е справедлива;

Налице е неяснота относно момента, в който „Д.Ф.“ ЕООД би получил дължимата престация по договора, тъй като съгласно чл. 2.5 от него, изпълнението е поставено в зависимост от датата на добива, който следва да започне в срок от 24 месеца от одобряване на Цялостния работен проект по концесионния договор, а ответникът „П.М.“ АД внесъл изменения по него и имало възможност да прави последващи такива, което ще забави добива на продукта;

При неизпълнение от страна на продавача чл. 11.5.2 и 11.5.3 от договора предвиждат, че тъй като е невъзможно да се определят действителните вреди, всяко извършено от продавача плащане се счита за окончателно и справедливо обезщетение, с което се осуетяват евентуалните бъдещи претенции на „Д.Ф.“ ЕООД за претърпени вреди, въпреки че размерът им е лесно установяем – главницата и лихвите по заема;

Уговорките по чл. 21, ал.1 и ал.3 от договора, регламентиращи отпадане задължението на гаранта „М Т.“ ЕООД по Договора за ескроу от 11.02.2021 г. и възможността да се разпореди с внесената за обезпечение изпълнението на задълженията на продавача по специалната ескроу сметка сума имат увреждащ за „Д.Ф.“ ЕООД характер, тъй като *е уговорено договорът за ескроу да се прекрати след изтичането на 6 години от подписването му, без оглед на това кога е започнал добивът, респ. – кога е настъпила изискуемост на задължението на продавача;

*действието на договора е обвързано и от отправянето на волеизявление от „Г.М.“ АД, а пълномощникът, сключил договора за продажба на бъдеща продукция Л. С. е син, следователно свързано лице по см. на §1 от ДР на ТЗ на един от двамата акционери и изпълнителен член на „Г.М.“ АД Х.Л.С., което показвало конфликт на интереси, предвид личната заинтересованост на посочените лица от начина, по който се извършва оперативната дейност на „П.М.“ АД;

*така описаните срокове на договора за ескроу не са обвързани от началната дата на изпълнение на договора за продажба на бъдеща продукция, в противоречие с чл. 12.3 от договора, предвиждащ че договора за ескроу следва да бъде валиден за период от поне 1 година след прекратяване на договора за продажба на бъдеща продукция, а рискът от изтичане на 6 годишния срок на договора за ескроу е само за ищцовото дружество, като то не може да влияе нито на продължителността на договора между акционерите, нито на продължителността на договора за продажба на бъдеща продукция, чийто срок е обуловен от договора между акционерите съгласно чл. 4 от договора за продажба на бъдеща продукция и чл. 16.1 от договора между акционерите от 28.07.2020 г.;

*макар ответникът да се ползва от сумата по заема от деня на предоставянето му до настоящия момент, задължението му за продажба на продукта е ограничено до главницата от 80 000 лв. и дължимата възнаградителна лихва само за една година, като за дължимата лихва след изтичането на една година ищецът няма да получи продукт. Освен това по време на срока на договора за продажба на бъдеща продукция ищецът е лишен от правото си да ползва заетата сума и вместо нея би получил престация, към която няма интерес, не би могъл да оползотвори, и липсва яснота относно момента, в който вземането му ще бъде удовлетворено.

С оглед на така изложеното ищецът „Д.Ф.“ ЕООД поддържа, че договорът е сключен в негова вреда по смисъла на чл. 40 ЗЗД, като от обективна страна е сключен при неизгодни за ищеца условия – като заместваща престация е уговорено получаването на продукт, макар ищецът да няма интерес от него; моментът, в който ще получи продукта е отложен много напред във времето и е трудно предвидим, тъй като е обвързан от множество други условия, независещи от преценката и действията на ответника като страна по договора; направен е опит да бъде изключена възможността ищецът да оспори действителната стойност на престацията, която ще получи; договорът за ескроу, който служи за обезпечение вземането на ищеца на практика би могъл да бъде прекратен преди да бъде удовлетворено вземането, без ищецът да разполага с възможност да се защити, 3 следователно вземането може да се окаже необезпечено. От субективна страна е налице споразумяване между представителя – Л. С. и насрещната страна „П.М.“ АД за увреждаенто на представлявания - „Д.Ф.“ ЕООД, като те са действали недобросъвестно, като са съзнавали, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Поддържа се, че недобросъвестността в случая се предполага с оглед на това, че участващите в сделката лица са свързани - „М Т.“ ЕООД участва в управлението на „П.М.“ АД и е титуляр по договора за ескроу, следователно е в негов интерес в договора да бъдат заложени клаузи, блокиращи възможността ищецът да се ползва от предоставената гаранция. Пълномощникът Л. С. е син на изпълнителния директор и акционер в „Г.М.“ АД Х. С., а волеизявлението или липсата на такова на това дружество е едно от основанията, съгласно които титулярът по договора за ескроу може да се разпореди с предоставената от него сума. Допълнително косвено доказателство за това било и наличието на трайни търговски отношения между страните.