Решение № 400 от 06.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Благоевград, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев в присъствието на прокурора Р. Андр. Г. като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500198 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 90/23.12.2021г., постановено по гр.д. № 638/2021г. по описа на РС С..., в частта му, в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за претендирани неимуществени вреди, причинени на Й. ИВ. Д., ЕГН **********, в резултат на незаконно повдигнато и поддържано срещу него обвинение за извършено престъпление, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от РП Благоевград, в качеството на представител по права на Прокуратурата на РБ.

Навадени са с въззивната жалба от жалбоподателят оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение на РС С.... Във връзка с така направеното оплакване изложени са съображения, че обстоятелството че Й. ИВ. Д. е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, не е достатъчно условие от обективна страна, за да се ангажира отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ за вреди. Съгласно чл. 4 от специалния закон, следва да се установи и докаже по делото, че претендираните вреди са пряка е непосредствена последица от незаконосъобразните действия на органите на прокуратарута и че са в причинна връзка с увреждането/т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС/. Поддържа се с въззивната жалба, че в настоящия случай предявеният иск не е доказан нито по основание, нито по размер, тъй като събраните доказателства на се 1 достатъчни за да убедят че Й. ИВ. Д. е претърпял конкретни неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 331 ал.1, във вр. с чл.

330 ал.1 от НК, въз основа на ДП № 3393М-412/2016г. по описа на РУ С... и НОХД № 693/2017г. по описа на РС С.... Развити са съображения с въззивната жалба, че не се доказва въз основа на доказатлествената съвкупност и наличието на преки и непосредствени вреди за въззиваемия именно от наказателното производство, за вършило с оправдателна присъда за подсъдимия, а същите са основния елемент от фактическия състав на предявения иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Липсата на доказателства в тази насока, изключва възможността за ангажиране на отговорността на държавата и нейните правозащитни органи.

С въззивната жалба се изказва становище, че единствено в свидетелските показания на свидетеля А.С. се съдържат данни за претърпени от Й. ИВ. Д. неимуществени вредиотрицателни изживявания в емоционално и психическо отношение, но съдът неоснователно е приел че същите се намират в причинно следствена връзка с воденото срещу Й. ИВ. Д. наказателно преследване. Отделно възразява се, че съдът не е следвало да кредитира тези свидетелски показания, тъй като същите са дадени от заинтересовано лице от изхода на делото по смисъла на чл. 172 от ГПК, доколкото ищецът и свидетелят С. са съселяни и приятели.

При условията на евентуалност и в случай че съдът намери че са налице доказателства за действително претърпени от Й. ИВ. Д. неимуществени вреди и същите се намират в причинно следствена връзка с проведеното срещу него наказателно производство, то поддържа се с жалбата възражение за прекомерност на размера на неимуществените вреди, определен с обжалваното решение на РС С..., тъй като същият не отговора на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

С въззивната жалба се навадени доводи, че макар Й. ИВ. Д. да е оправдан от съда по повдигнатото срещу него обвинение, то налице са основанията на чл. 5 от ЗОДОВ, като обезщетение не се дължи или същото се намалява, ако се докаже че увреждането е по изключителна вина на ищеца или ако пострадалия с действията си в значителна степен сам е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Застъпена е с жалбата тезата от представителят на РП Благоевград, че Д. е допринесъл за настъпването на последиците от неговото деяние, доколкото доказва се от събраните доказателства, че е запалил огън в близост до сградата която е изгоряла/бившето читалище на с. Н.Х./, на неподходящо и необезопасено място за палене на огън.

При навадените доводи за неправилност и необоснованост, поддържа се с въззивната жалба че предявеният иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е неоснователен и не е следвавло да бъде уважаван от първоинстанционния съд.

Алтернативно, с въззивната жалба са наведени доводи, че ако се приеме че са налице основанията за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ за нанесени вреди, то присъденото обезщетение от първоинстанционния съд в частта на обжалваното решение, не съответства на твърдените вреди и не е съобразено с критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ.

2

Акцентира се въззивната жалба от прокурора от РП Благоевград, че са налице и други обстоятелства обуславящи основанията за намаляване на размера на присъденото обезщетение- периода през който срещу Й. ИВ. Д. е имало повдигнато обвинение за престъпление от общ характер не е много дълъг, а спрямо него не е взимана мярка за неотклонение, поради което въззиваемия не е търпял продължително ограничение на правото на свободно придвижване или на други свои права, като не е бил продължително време в притеснения и безпокойство. Това дава основание за твърдението, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв. е завишено и не съответства на критерията за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд като неправилно, в частта му в която иска по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е уважен, или алтернативно- да намали размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна срещу подадената от РП Благоевград въззивна жалба, с която същата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се с писмения отговор че безспорно се налице основанията на чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Й. ИВ. Д. в резултат на незаконно повдигнатото и поддържано срещу него обвинение. Поддържат се възраженията направени пред първоинстанционния съд срещу основанията за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ. Сочи се в писмения отговор че възникването на отговорността на държавата по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е поставена в зависимост единствено и само от крайния резултат на приключване на наказателното производство срещу пострадалия, тъй като задължение на прокуратурата е да повдига и поддържа срещу лицата обвинения за престъпления, като да докаже вината и отговорността на дееца. Крайният акт с който съдът се произнася по повдигнатото обвинение е присъдата и когато тя е оправдателна, тогава се констатира незаконосъобразност на повдигнатото обвинение и са налице основания за обезщетение за неимуществени вреди.

Възразява се с писмения отговор и срещу доводите на РП изведени с въззивната жалба за недоказани действително претърпени от пострадалия Д. неимуществени вреди. Поддържа се, че по делото са събрани убедителни доказателства че във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, Д. е търпял негативни изживявания, отразили се неблагоприятно в емоционалната му сфера- страх, стрес, напрежение и безпокойство от евентуално осъждане. Станал затворен и подтиснат, престанал да общува с други хора.

Установява се несъмнено и че тези негативни изживявания се намират в причинна връзка с повдигнатото и поддържано срещу Й. ИВ. Д. обвинение от районната прокуратура за престъпление по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1 от НК, поради което и заявената от ищеца претенция попада в обхвата на нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Като неоснователни се определят с писмения отговор доводите, че първоинстанционният 3 съд не е следвало да кредитира свидетелските показания на свидетеля А.С., тъй като същите били евентуално заинтересовани. Развити са съображения, че макар свидетелят да е приятел на ищеца от 40 години, то той има най-преки впечатления за емоционалното и психическото състояние на ищеца през периода, през който срещу него е било повдигнато и поддържано наказателно преследване. Поради това тези свидетелски показания, макар и евентуално заинтересовани следва да се кредитират от съда, тъй като свидетелята е бил предупреден за отговорността в случай на лъжесвидетелствуване и е дал показанията си добросъвестно, обективно и незаинтересовано, тъй като е следвало да говори само истината.

Възразява се с писмения отговор и срещу доводите на прокурора, че определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Изказва се становище, че в тази част обжалваното решение е правилно, като определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, изцяло съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Правилно са отчетени от състава на първоинстанционния съд- продължителността на наказателното производство, тежестта на извършеното деяние, чистото съдебно минало на дееца и неговата възраст, характера и степента на причинените вреди.

По изложените съображение с писмения отговор, иска се от съда да потвърди първоинстационното решение на РС С... в обжалваната му част, като правилно и обосновано, а въззивната жалба оставена без уважение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба на РП Благоевград, като представител на Прокуратурата на РБ, за редовна и допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.

Депозираният писмен отговор е своевременно представен по делото, същият съдържа всичките изискуеми от закона реквизити, като е допустим и следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяването на съдебния акт.

В пледоариите си по делото, представителят на ОП Благоевград, поддържа изцяло въззивната жалба и моли състава на ОС Благоевград да отмени обжалваното решение на РС С..., като поддържа алтернативно искането за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и за приложението на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ.

Пълномощникът на въззиваемия- адв. З., моли съда да отхвърли въззивната жалба срещу първоинстанционното решение като неоснователна, по съображенията подробно развити с отговора на същата. Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС С... като правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила на ГПК.

Въззивният съд в рамките на правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, 4 депозирана от Й. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Н.Х., общ. С..., обл. Благоевград, ул.

„****“ № 1, чрез пълномощника му- адв. Н.З., срещу Прокуратурата на РБ, като е предявен иск е с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Сочи се с ИМ, въз основа на която е образувано делото пред РС С..., че срещу Й. ИВ. Д. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер /с последна юридическа квалификация по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1 от НК/, за което на 22.06.2017г. същият е привлечен като обвиняем по образуваното ДП № 3393М-412/2016г. по описа на РУ С.... Твърди се, че ищеца е обвинен за това, че на 04.07.2016г., около 16.00часа в с. Н.Х., общ. С..., по непредпазливост е запалил чужд имот на значителна стойност- масивна сграда за дом на културата/бивше читалище/, собственост на Община С..., на стойност54 900лв.