Решение № 8591 от 27.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8591 гр. /.../, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110165924 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 91235/19.11.2021 г., с която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ против ЕМ. СЛ. Д., ЕГН ********** и АЛБ.

СЛ. ИЛ., ЕГН **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 3014785/26.02.2019 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕМ. СЛ. Д., ЕГН ********** и АЛБ.

СЛ. ИЛ., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 5916,25 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. /.../, ж.к.

/.../, бл. /.../, вх. Г, абонатен № 322272 за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 26.02.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 849,21 лв., представляваща обезщетение 1 за забава в размер на законната лихва за периода 14.09.2016 г. – 15.02.2019 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 32,71 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. /.../, ж.к.

/.../, бл. /.../, вх. Г, абонатен № 322272 за периода 01.01.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 26.02.2019 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 5,75 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.03.2016 г. – 15.02.2019 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 25.03.2019 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което с разпореждане № 20199100/15.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 11425/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ищецът е уведомен за да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждане № 20199100/15.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 11425/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е връчено на ищеца на 21.10.2021 г. Исковата молба е подадена на 19.11.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „/.../” ЕООД, като в тази връзка се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава по отношение на последното.

Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че срещу ЕМ. СЛ. Д., ЕГН ********** и АЛБ. СЛ. ИЛ., ЕГН ********** дължат разделно в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, по ½ част за всеки от тях, от суми, както следва: 1/ сумата от 5916,25 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, абонатен № 322272 за периода 2

01.05.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 26.02.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 849,21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.09.2016 г. – 15.02.2019 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 32,71 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, абонатен № 322272 за периода 01.01.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 26.02.2019 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 5,75 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.03.2016 г. – 15.02.2019 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които на 25.03.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11425/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в производството адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника АЛБ. СЛ. ИЛ..

В проведеното на 27.06.2022 г. открито съдебно заседание по делото, ответницата АЛБ. СЛ. ИЛ. заяви, че считано от месец януари 2022 г. не живее в процесния имот и не ползва услугите на /.../ ЕАД. Изразява готовност за доброволно погасяване на припадащите й се задължения, след прилагане на погасителна давност за съответните периоди.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника ЕМ. СЛ. Д., чрез назначения му в производството особен представител – адвокат И.Х. от САК, с който се оспорват предявените обективно кумулативно съединени искове срещу ЕМ. СЛ. Д.. Оспорва се наличието на валидно съществувало облигационно правоотношение, с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба имот, което да е обвързвало /.../ ЕАД и ЕМ. СЛ. Д., през заявения в исковата молба период. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца срещу ответника ЕМ. СЛ. Д.. Оспорва се, че ищцовото дружество е доставило до процесния имот, през заявения в исковата молба период, топлинна енергия на претендираната в исковата молба стойност. Оспорва се и иска за главница за цена на услугата дялово разпределение, както и акцесорните искове за лихва за забава 3 върху претендираните в производството главници.

Моли се за отхвърляне на предявените срещу ЕМ. СЛ. Д. обективно кумулативно съединени искове. Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в производството.

От страна на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – /.../ ЕООД е изразено становище за основателност на предявените искове. Моли се за тяхното уважаване.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

4

Във връзка с направеното от името на ответниците възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към 5 процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.