Решение № 208 от 06.08.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Перник, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500290 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

С решение рег. № 204/06.03.2025 г., състав на Районен съд гр. Перник е отхвърлил предявените по гр. дело № 3665 по описа за 2023 година искове с правно основание чл. 109 ЗС от ищците М. Б. М. /Д./, ЕГН:********** от ***, С. А. Д., ЕГН:********** от ***, К. И. Д., ЕГН:********** от ***, Д. И. М., ЕГН:********** от *** и М. Н. Д., ЕГН:********** от ***, да бъде осъден ответника „АХАЧ 329“ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр.

Перник, ул. „Пирдоп“ №47, ЕИК 206144372, да премахне находящите се в техен поземлен имот /бивша нива/ с площ от 2 500 кв.м.,находящ се в землището на с.***, общ.***, в местността „***“, съставляващ имот с кадастрален № 24 съгласно плана за застрояване и регулация на с.*** потвърден с Решение № 68 от 29.04.2004 г. на Общински съвет-гр.Перник,при граници на имота: от север, от изток и от юг- улици , от запад имот кад .№ 26 и имот кад. № 25, незаконно изградените оградна мрежа и метален навес — собственост на ответното дружество, което да освободи имота им или да постанови в случай, че навеса не бъде премахнат от ответника в определен от съда срок, да го премахнат ищците изцяло за сметка на ответника , като неоснователен и недоказан.

1

Със същото решение , е отхвърлен и инцидентен установителен иск на ответното дружество да се признае за установено спрямо ищците, че то е собственик на посочения по – горе имот по силата на придобивна давност. В тази му част, решението на основния съд не е обжалвано; всички ответници обжалват само решението по иска по чл. 109 от ЗС . Изложени са доводи, че първоинстанционния съд неправилно се е доверил на правните изводи в заключението на вещото лице Е., че материалния закон е приложен неточно ( не е приложена нормата на § 4 от ЗСПЗЗ) и че отново неправилно първоинстанционния съд е извършил косвен контрол за законосъобразност на реституционното решение , което легитимира ищците като съсобственици на имота , макар да е проведен пряк съдебен такъв. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови ново такова , с което иска по чл. 109 от Закона за собствеността да бъде уважен .

Въззиваемия не се ангажира със становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса. Тя е допустима.

За да се произнесе , Окръжен съд гр. Перник съобрази :

В депозираната пред районния съд искова молба, ищците са поддържали, че са наследници на П. М. Д. /П. С.С. /-бивш жител на с.***, общ.***- починала на *** , и в това им качество , с решение на Общинската служба по земеделие гр. Перник, №1829 от 22.01.2008 г. , им бил реституиран в съществуващи стари реални граници поземлен имот /бивша нива/ с площ от 2 500 кв.м., находящ се в землището на с.***, общ.***, в местността „***“, съставляващ имот с кадастрален № 24 съгласно плана за застрояване и регулация на с.*** утвърден с Решение № 68 от 29.04.2004 г. на Общински съвет гр.Перник, при граници на имота: от север, от изток и от юг- улици, от запад имот кад .№ 26 и имот кад.№ 25, но без навеса, изграден в имота, и без оградата на същия .

Тъй като в имота имало построен навес , с последващо решение № 2258 от 28.10.2010 г. на ОСЗ- гр. Перник било отказано възстановяването на същия имот ; това решение било обжалвано от ищците , и с решение № 162 от 29.03.2012 г. на ПРС по гр. дело № 2917/2011 г. на ПРС било прогласена нищожността на решение № 2258/28.10.2010 г. на ОСЗ , като било прието, че собствеността на имота е вече възстановена с решение № 1829 от 22.01.2008 г. на ОСЗ. Решението на РС е потвърдено от Административен съд гр. Перник с негово решение № 202 от 17.07.2012 г. по кас . гр. дело № 181 /2012 г. и влязло в сила на 17.07.2012 г. За възстановените им имоти се били снабдили с нотариални актове / констативни/ като по силата на нотариален акт № ***том ***рег.№ ***дело № 181/2009 г. на нотариус В.Д. с район на действие ПРС В същия имот се намирал навес, изграден от ТКЗС, който представлявал конструкция от железни колове и ламаринен покрив. Навеса не бил трайно прикрепен върху имота им. За изграждането на този навес нямало издадени строителни книжа и документи. Навеса, съгласно нотариален акт № *** дом ***рег.№ ***дело № 187 от 2009 г. на Нотариус Р.М. с район на действие ПРС бил собственост на И. А. К. от ***, с ЕГН **********. Твърди се , че този 2 навес пречи на ищците да упражняват в пълен обем правата си на собственици на поземления имот, че навеса е незаконна постройка и че предприели редица действия за освобождаването му и премахването на навеса, който се явявал незаконна постройка, изпълнена без издадени строителни книжа и документи.

Така , с нотариална покана от 15.05.2010 г. наследодателят им Б.М.Д. бил поканил управителя на тогавашния собственик „Виктория 98“ООД да премахне изградения в имота навес, тъй като същият им пречил да упражняват правото си на собственост върху имота.Този навес и да настоящия момент не бил премахнат. С оглед на тези действия те като собствениците не можели да ползват пълноценно имота си , тъй като им бил ограничен достъпа до него, а металния навес заемал значителна площ от имота- 757 кв.м. По тяхна молба за установяване на незаконното строителство в имота бил извършен оглед на място в имота и бил съставен констативен протокол № 119/ТР-З909 от 25.08.2020 г. на Община-Перник. На огледа не се явила И. А. К. и не представила документи както за оградата, така и за навеса; с молба от 24.09.2022 г. поискали от кмета на община Перник да задължи И. А. К. да освободи имота им, ,но до настоящия момент отговор на жалбата не бил получен, нито имали предприети действия за освобождаването на имота им от страна на Община-Перник. Със жалба вх.№ 1010 /2023 г. поискали намесата на Районна прокуратура- гр.Перник за освобождаване на имота им, като в хода на така образуваната преписка установили, че с нотариален акт № ***том ***рег.№ ***дело № 1 19 от 2023 г. навеса в имота им бил продаден на ответника „АХАЧ 329“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Перник,ул.“Пирдоп“ №47, ЕИК 206144372, представлявано от управителя С.С. К., ЕГН **********. Затова е искано от районния съд да постанови решение ,с което да признае за установено спрямо ответното дружество, че ищците са собственици на поземления имот и да бъде осъдено то да премахне навеса по реда на чл. 109 от Закона за собствеността, както и металната мрежа, с която е оградило имота. Претендират се деловодни разноски.

Исковете са било оспорени от ответното дружество .

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната страна. С него се оспорва предявения иск, като същият се твърди, че е допустим, но не и основателен. Прави се възражение, че ищците не са собственици на процесния поземлен имот, тъй като към датата на реституционното решение през 2008 г, били вече налице пречки пред реституцията – имота бил застроен . В тази връзка е направено и искане за извършване на косвен контрол за законосъобразност на решението на РК Перник под номер №1829 от 22.01.2008 г., с което имота е върнат на наследниците на П. В.. Освен това ответното дружество е поддържало пред първата инстанция довод за придобиването на поземления имот по давност, като е предявило и инцидентен установителен иск против първоначалните ищци в този смисъл.

Според вещото лице по проведената пред първата инстанция експертиза, в имота има изграден строеж , представляващ метален навес от метални колони , греди , ферми от метал, трайно прикрепени към земята чрез бетонни фундаменти, при спазване на технологичните изисквания за такъв тип конструкции, налични към 1969г. Строежът не е преместваем, но и не се 3 отнася към масивните сгради . Цялата площ на ПИ 24 е заета от навеса ( 767 кв. метра) , прилежащите му площи по смисъла на чл. 64 от ЗС , и площта на пътната връзка, каквато също е налична с площ от 250 кв. метра. Целия имот е ограден с метална мрежа с метални колове , има входен портал .

Районният съд, съобразявайки, че е сезиран с искове с правно основание в чл. 109 от Закона за собствеността и чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС , извършил косвен контрол за законосъобразност на решението на ПК Перник под номер № 1829 от 22.01.2008 г., с което собствеността е реституирана на ищците, приел, че решението не е породило конститутивното си действие, че навеса е построен законно и поради това не съставлява неоснователна пречка, и отхвърлил иска по чл. 109 от Закона за собствеността. Разгледал е и инцидентния установителен иск за собственост на имота поради изтекла давност, приел , че такава не тече, тъй като собствениците на навеса не са афиширали спрямо ищците намерение за своене, и отхвърлил и този иск .

При така установената – правилно – от районния съд фактическа обстановка , от правна страна ОС Перник прие по същество следното :

Фактите по делото очертават обстановка, според която ТКЗС с.*** е построило в колективизиран имот на ищците навес, строежа е извършен преди 1973 г. без строителни книжа , но при спазване на технологичните изисквания за този тип строежи, и през 1997 г навеса е продаден от ликвидационния съвет на кооперация „***”, организация на по § 12 от ЗСПЗЗ - отделно от поземления имот , в който се намира . Въпреки наличието на навес, имота е реституиран на ищците в стари реални граници.

При тези факти, доколкото ищците черпят правата си на собственици на имота от реституционното решение на ПК Перник № 1829 от 22.01.2008 г., и тези им права са оспорени от ответника, основен въпрос по делото е дали в производството по чл. 109 от ЗС ответникът може да иска инцидентен косвен контрол за законосъобразност на реституционното решение на ПК по смисъла на чл. 17 от ГПК, ако от това оспорване той не черпи собствени вещни права върху процесния имот.

Трайната съдебна практика последователно приема , че такъв контрол е допустим винаги, когато оспорващите черпят право на собственост върху същия имот, но поставя и ограничения – косвения контрол е допустим само в рамките на противопоставените права /Тълкувателно решение 9/2012 г., ОСГК / и само тогава, когато върху същия акт не е извършван пряк съдебен контрол /напр. Тълкувателно решение № 5/2011г., ОСГК /.

В случая, ищцовите твърдения са субсумирани под това, че навеса им пречи да упражняват правата си на собственици на имота, а макар в отговора на исковата молба правата на ищците като реституирани собственици да са отречени, ответната страна не твърди производни на тази липса вещни права върху имота – давността е оригинерен способ за придобиване, а и инцидентния установителен иск на ответника за придобиване по този начин е отхвърлен с вече влязло в сила решение по делото. Самостоятелни права на ответниците върху недвижимия имот не се твърдят и в исковата молба. За 4 разлика от исковете, при които предмет на спора е принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, при негаторния иск ищците защитават правото си не чрез отричане на чужди собственически права, а чрез фактическа защита на своето от посегателства на несобственици. При този иск „правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца” не е предмет на делото / Тълкувателно решение 4/2015 год., ОСГК /, липсва нужда съдът да се произнася с нарочен диспозитив за принадлежността на правото на собственост, а исковата молба при такъв иск не подлежи на вписване. При успешно отричане на правата на ищците, ответното дружество няма да придобие собствени права върху имота, тъй като то не черпи права от голата собственост върху земята, а само от собствеността на навеса и прилежащите му площи, макар и пространствения обем на последните да заема буквално целия поземлен имот. Затова липсва за ответниците правен интерес от косвен контрол за законосъобразност на решението на ПК, под номер 1829 от 22.01.2008 г.,от което ищците черпят права .