Решение № 2470 от 15.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2470 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Мария Стойкова при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500273 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20118485 от 18.05.2021 г. на СРС, 34 с - в, по гр. д. № 31350/2020 г. е признато за установено, на основание 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1, връзка с чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Самостоятелна М.-Т.Л. ТМФ С.“ ЕООД дължи на Л. И.

Р., с ЕГН **********, следните суми: сумата от 1 500 евро (с левова равностойност от 2 933. 75 лв.), представляваща платена без основание на 10.10.2019 г. парична сума, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 г., датата на заявлението, до окончателното изплащане на вземането и сумата от 39. 93 лв. - обезщетение за забава за периода от 10.12.2019 г. до 27.01.2020 г. за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК от 25.02.2020 г. на СРС, 34 с-в, по ч. гр. № 3798/2020 г.

Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производствота.

Решението се оспорва от ответника „Самостоятелна М.-Т.Л. ТМФ С.“ ЕООД с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа, че от доказателствата не се установява, че сумата е преведена от ищцата без правно основание. Излага доводи, че сумата е върната от ответника на привлеченото трето лице помагач по делото, по чието нареждане ищецът е превел сумата на ответника, въз основа на вътрешните им договорки. Поддържа, че по делото е безспорно установено, че има облигационна връзка, устен договор за стоматологични услуги, описани в исковата молба, между ищцата Л. Р. и третото лице И. П., доктор - зъболекар в МИПДЕНТ. Установена е и облигационна връзка между това трето лице и ответника „Самостоятелна М.-Т.Л. ТМФ С.“ ЕООД - устен договор за изработка на циркониеви конструкции за пациента на д-р И. П.. В резултат на тези договорки, на 10.10.2019 г.

1 ищцата, по нареждане на д-р П., извършва плащане от сметката си на сума от 1 500 евро, с основание - „зъботехнически услуги, МИПДЕНТ“. Тази сума е получена от ответника на 11.11.2019 г. Сумата е договорено плащане по договора между ответника и третото за лице д-р П.. Третото лице е уведомило ответното дружество, че ще се получи плащане по този начин на задължението му по другия договор. Това твърдение не е оспорено от двете страни. Счита, че съдът не е обсъдил установените по делото факти в цялост, като не е съобразил, че ответникът е върнал на третото лице лично и в присъствие на служителите си, сумата от 1 500 евро. Позовава се на свидетелски показания за връщането, както и на писменото признание на третото лице И. П., направено чрез кореспонденция с управителя на лабораторията по платформата вайбър, която е приета по делото. Сочи, че не се установява ответникът да е получил паричната сума при начална липса на основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както е приел СР, тъй като плащането е направено по нареждане на третото лице, по посочена от него банкова сметка, с конкретно основание за превода. Плащането е във връзка с договореност с третото лице, със съзнанието, че ищцата плаща поръчани от зъболекаря керамични конструкции на лабораторията на ответника. Сочи, че независимо от сложния фактически състав, е налице договорно основание за плащането на сумата и не се доказват предпоставките по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщането й, което изключва отговорността на ответника. Излага доводи, че ответникът е добросъвестен и е върнал сумата на д-р И. П. на 14.10.2019 г., като повторно заплатена по договор между третото лице и лабораторията. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ищецът Р.Д.А. , чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна, в отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. Сочи, че по делото е безспорно установено, че ищцата и ответната лаборатория нямат никакви договорни отношения във връзка с изработката на зъбни конструкции на ищцата Л. Р.. Не се установява третото лице помагач д-р И. П. да е възлагат изработване на конструкциите на ответната лаборатория. Договореностите, които имат третото лице помагач – д-р П. и ответника по повод поръчка за трети пациент И. Г., са ирелевантни за спора. Оспорва се твърдението, че ищцата е платила чужд дълг, този на третото лице д-р П., в полза на ответника. Плащането на сумата е извършено по сметка на ответника без да има основание за това, поради което исковете законосъобразно са уважени. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Третото лице помагач на ответника - И. В. П., редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателката, след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно в цялост по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. За допуснати нарушения на императивни материално-правни норми, съдът следи и без довод на страните.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Производството е по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, след издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.02.2020 г. на СРС, 34 с-в, по гр. д. № 3798/2020 г. и се развива след подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от ответника.

2

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Следва да се обсъдят доводите относно неговата незаконосъобразност изложени в жалбата.

Като е съобразил твърденията на ищцата СРС основателно е приел, че се претендира връщане сума, платена от ищеца без основание за това - по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

По въпроса за разпределение на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е формиран трайна практика на ВКС. Според нея и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл.

55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителния факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1, решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др.)

В съответствие с цитираната практика СРС е приел, че основателността на иска се обуславя от доказване от ищцата на нейното обедняване в претендирания размер – т. е. на реално заплащане на сумата, с която се е обеднила, обогатяване на ответника в същия размер и причинна връзка между обедняването на ищцата и обогатяването на ответника, при липса на правно основание за извършеното разместване на блага.

Ответникът следва да установи, че е налице валидно правно основание за плащане на престираната от ищеца сума.

В случая, с доклада по делото с определение от 12.01.2021 т. (л. 45 от делото на СРС), са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищцата Л. Р. и доктор И. В. П., който осъществява дейност в зъболекарска практика „АИППИПДМ - МИПДЕНТ“ ЕООД, конституират като трето лице помагач, е сключен устен договор за изработка и поставяне на осем броя циркониеви корони, на 01.10.2019 г., както и че на 10.10.2019 г. ищцата е превела по банковата сметка на ответника сумата от 1 500 евро, която е осчетоводена на 11.10.2019 г. Безспорно е било и обстоятелството, че на 04.12.2019 г. ответникът е получил покана за доброволното заплащане на исковата претенция.

Плащането на сумата по сметката на ответника се установява и от преводно нареждане за банков превод от сметка на ищцата по сметка на ответника от 10.10.2019 г. В основанието на превода е записано „зъботехнически услуги МИПДЕНТ“. Според твърденията на самия ответник в първото по делото съдебно заседание на 21.04.2021 г. пред СРС, ответникът е знаел, че ще получи плащане от сметката на трето лице в Германия, във връзка с изпълнение на поръчка по друг договор за изработка на циркониеви конструкции за пациента И. Г..

От показанията на свидетелите на ответника, разпитани пред СРС, Д.Г.Т. и З.А.Г., които съдът приема за обективни, се установява също така, че свидетелите, като служители в ответното дружество, заемащи длъжността „зъботехници“, знаят, че третото лице д-р И. П. не е възлагал на ответното дружество поръчка за изработване на зъбни конструкции на ищцата Л. Р.. Поръчката е била във връзка с изработване на циркониеви зъбни конструкции на пациента на д-р П. - И. Г.. Последният е платил на ръка дължимата на ответника сума за изработката. Според свидетелите ответното дружество е приело процесната сума от 1 500 евро за двойно плащане за една и съща услуга, а именно изработването на 13 броя циркониеви конструкции за И. Г..

Свидетелите са дали показания, че управителят на лабораторията Т.Ф. е 3 възстановила на ръка на третото лице въпросната двойно платена сума от 1 500 евро.

Въззивният състав споделя извода на СРС, че облигационните отношения между ищцата и третото за спора лице, както и между това лице и ответника, по повод зъботехнически услуги, не са предмет на спора. Безспорно е, че между ищцата и ответника не е налице никакво облигационно отношение. Този извод следва непротиворечиво както от писмените, така и от гласните доказателства, събрани в производството.

Ирелевантно за спора е твърдението на ответника, че на 11.10.2019 г. процесната сума била върната от ответника на доктор И. П. – трето лице за настоящия съдебен спор. Това обстоятелство касае вътрешните отношения между ответника и третото лице, които могат да са предмет на отделно производство, ако ответникът поддържа, че е платил недължимо сумата на третото лице.

За настоящият спор е от правно значение установената липса на облигационна връзка между ищцата и ответното дружество, при липса на която, т. е. без договорно основание, ищцата е превела на ответника сума от 1 500 евро. Ответникът не е провел доказване по общите правила на чл. 154 ГПК, че има основание да получи тази сума и от там не е опровергал твърденията на ищцата, че сумата следва да й бъде възстановена. Както се посочи, отношенията на ответника и третото лице помагач д-р П. не са предмет на производството в случая, поради което съдът не обсъжда възраженията на ответника, касаещи тези отношения, направени във въззивната жалба.

Тъй като е установено извършено плащане в полза на ответника „Самостоятелна М.-Т.Л. ТМФ С.“ ЕООД от страна на ищцата Л. И. Р., без да е доказано договорно или друго основание за това, въззивният състав приема, че обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че се доказва разместване на блага, т. е. обедняване на ищцата и обогатяване на ответника и причинна връзка между тях плащане от ищцата на сумата от 1 500 едро без основание за това, която сума следва да се върне на ищцата.

По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на задължения за лихва за забава, в жалбата не се излагат никакви конкретни доводи. СРС е уважи иска като е определил размера му на основание чл. 162 ГПК. Въззивният съд не намира основание за промяна изводите на СРС по този въпрос.

Понеже изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, решението е постановено при съобразяване нормите на материалния и процесуален закон и следва да се потвърди.

При липса на промяна в изхода от спора, решението следва да се потвърди и относно присъдените в тежест на ответника на разноски за исковото и заповедното производства.

По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора - тъй като жалбата на ответника няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна – ищеца.

Ищцата претендира адвокатско възнаграждение от 540 лв. за въззивната инстанция, но съдът не присъжда в нейна полза такова, доколкото не е представен договор за уговаряне на възнаграждение в този размер между представител и представляван, а единствено фактура за заплащане на сума. Въззивният състав приема, че за да се присъди възнаграждение двете условия следва да са налице кумулативно възнаграждението да е уговорено и да е доказано реалното му плащане от страната.