Решение № 2230 от 08.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7144/2025
- Вид
- Решение № 2230
- Подписан
- 08.05.2026
- В сила
- 12.06.2026
- Състав
- Мария Димитрова Личева - Гургова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 2230 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330107144 по описа за 2025 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, предявен от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, с който се иска от съда да признае за установено по отношение на С. А. /Р./ Й. ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***, съществуването на вземането на сумата: 178,96 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 24.02.2022 г. до 24.10.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от 24.02.2022 г. до 31.10.2024 г. в размер на 32,98 лева. Претендира законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Претендира и направените в производството разноски - съдебно-деловодни и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Ищецът твърди, че за периода от 24.02.2022 г. до 24.10.2022 г. С. А. /Р./ Й., имала задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив, за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 178.96 лв. и мораторна лихва към главницата за периода от 24.02.2022 г. до 31.10.2024 г. в размер на 32.98 лв., за обект, с адрес: ***
Твърди, че съгласно чл. 198о от Закона за водите предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), С. А. /Р./ Й. е 1 потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирала в базата данни на оператора като потребител с № ***. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
Твърди, че ответникът имал качеството потребител съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр.
Пловдив, в качеството си на наемател на водоснабдения имот стопанисван от ***.
Отчетът в имота на потребителя бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25. ал. 8 чл.
23. ал. 5 от ОУ одобрени от КНВР с решение ОУ-09 от 11.08.2014 г. — при условията на негодно измервателно устройство. Задължение на всеки един потребител, произтичащо пряко от Общите условия, било да монтира в имота си годно измервателно устройство.
Именно поради това при условията на липсващо измервателно устройство били начислявани количества вода по тарифа, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофициране жилище на всеки един обитател, като било предвидено зави шаването им с до 1 куб.м. на човек, на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство.
ОТВЕТНИКЪТ С. А. /Р./ Й., чрез назначения й***, заявява, че оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че видно от представените два листа - копия от карнета за отчитане на консумация, лицето С. А./Р./ Й. имало задължения за плащане на консумирана вода. Данните от карнетата сочели служебно отчитане на изразходвана питейна вода за периода 24.09.2021 г. до 26.08.2022 г., след което имало изписани още три дати, на които годината била изписана като вероятно 2011 г. Отчитането не е станало в присъствието на потребителя, както изисквал чл.4, т.7 и чл.23, ал.4 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Пловдив, нито в присъствието на негов представител, или най-малкото на свидетел. Дали изобщо лицето е в страната и е потребявало питейна вода, и е използвало услугите на ВиК оператора, нямало никакви налични доказателства за това. Напротив, видно от отбелязаното в изпратените съдебни призовки и съобщения, по данни на съсед, ответницата живеела в чужбина. В исковата молба изрично била цитирана разпоредбата на чл.25, ал.8 и чл.23, ал.5 от Общите условия, касаеща липсата на измервателно устройство, което водело до служебно начисляване на 5 куб.м. за месец на човек. В случая ищцовото дружество претендирало не по 5 куб.м., а по 10 куб.м., за двама човека. Какво е основанието за тази двойна претенция, също не ставало ясно: нито от мотивите на исковата молба, нито от представените с нея писмени доказателства. Също така, съобщения за плащане дали са стигнали до адресата, нямало никакви данни и доказателства по делото. С исковата молба имало представено копие от покана за доброволно изпълнение с дата 19.02.2019 г. Това писмено доказателство оспорва изцяло. Поканата била от години преди процесния период. Отправена била до ответницата и имала подпис след нейното име, който подпис оспорвал и твърдя, че тя не е получавала 2 представената покана и не е поставяла подписа си върху нея. От друга страна, не би могло да се приеме индиректно, че е доказателство за присъствието на ответницата на посочения в исковата молба адрес и имот, чиито консумативи не са заплатени. Още по-малко следвало да се приеме като доказателство в същата насока и за процесния период.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Пловдив, че заповедта за изпълнение на длъжника е била връчено чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК.
Видно от представеното по делото ч.г.д. № ***г. по описа на ПРС, на* гр.с., се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца е претендирал от ответника сума в размер на 178,96 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 24.02.2022 г. до 24.10.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от 24.02.2022 г. до 31.10.2024 г. в размер на 32,98 лева, законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.11.2024 г. до окончателното изплащане, разноски в общ размер на 75,00 лева.
От представените по делото в заверени преписи Справка за водомерите на абоната, обобщена справка за задълженията, Справка с опис на всички издадени фактури по делото за процесния период, се установява, че ответникът е потребител на В и К услуги.
По делото е изискана и приложена преписка на ***, от която се установява, че С. А. Й. ЕГН ********** е била наемател на общинско жилище с адрес: гр. *** По делото е прието заключение на вещото лице М. М. от 30.03.2026 г., от което се установява, че по счетоводните сметки, дневници и регистри на В и К ЕООД, до датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК - 26.11.2024 г. и към датата на проверката на експертизата - 25.03.2026 г. не са отразени постъпили плащания за процесния периода за потребена студена вода за обект находящ се на адрес: ***, за периода 24.02.2022 г. до 24.10.2022 г.
Установява се, че размерът на главницата за процесния период от 24.02.2022 г. до 24.10.2022 г. е 178,96 лева, а размера на лихвата за забава за периода 30.04.2022 г.(т.е. от 01.04.2022 г.) до 31.10.2024 г. изчислена във вр. сд чл.86 ЗЗД е 32,98 лева.
Вещото лице е установило, че задълженията на абоната С. А. Й., за обект находящ се на адрес: ***, са редовно осчетоводени по счетоводни сметки, дневници и регистри за посочения период. Процесните фактури са надлежно отразени в счетоводни документи, в Справки – декларации по ЗДДС и приложенията към отчета и баланса на В и К ЕООД – Пловдив.
3
Установено е, че фактурираното количество потребена вода за процесния период, съответства на количеството отчетена потребена вода определени за един потребител по тарифа при условията на негодно измервателно устройство.
С оглед събраните доказателства, съдът намира, че не се доказа възражението на ответника за неправилно отчитане и фактуриране на задълженията.
Видно от представените по делото доказателства, беше установено, че отчитането в имота е ставало при условията на негодно измервателно устройство за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.
Беше установено по надлежният ред, че задълженията на ответника са правилно и законосъобразно фактурирани.
С оглед на горните изводи, искът за главница се явява доказан в своето основание и размер.
По отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят „В и К" ЕООД е направил разноски в размер на 75,00 лева или 38,35 евро, от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 875,00 лева или 447,38 евро, от които 75,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за възнаграждения на вещо лице, 400,00 лева за възнаграждение на особен представител и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. /Р./ Й. ЕГН **********, с адрес за призоваване: **** че “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, има вземане спрямо него в размер на 178,96 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 24.02.2022 г. до 24.10.2022 г.; мораторна лихва върху главницата за периода от 24.02.2022 г. до 31.10.2024 г. в размер на 32,98 лева, както и законна лихва от 26.11.2024 г./датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч.гр.дело № *** г. на ПРС/, до окончателното изплащане;
4
ОСЪЖДА С. А. /Р./ Й. ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***, да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, сумата от 75,00 лева или 38,35 евро разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.дело № ***. на ПРС.
ОСЪЖДА С. А. /Р./ Й. ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***, да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 115010670, сумата от 875,00 лева или 447,38 евро, разноски направените в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5