Решение № 2911 от 29.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2911 гр. Бургас, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20232120105163 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б***, с пълномощник адв. Х. Х. от АК-Б**, против З. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б***.

В исковата молба се твърди, че е собственик на следните недвижими имоти: 115/335 /сто и петнадесет върху триста тридесет и пет/ квадратни метра идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ** на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: гр. Б**, целият с площ от 338 / триста тридесет и осем/ квадратни метра, трайно предназначени на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: **, квартал:*, парцел:* и съседи: **,**,**,**, ведно с построените в имота сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ** на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед зa изменение на КККР, с адрес на имота: гр. Б** , която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, и сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ** на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма 1 издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: гр.Б**, със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи: 1/един/, предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

Твърди се, че ответникът също е собственик на 120/335 кв.м. идеални части от процесния имот, както и на сграда, които били подробно описани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*, том *, рег.№*, дело №* Със заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ, което било заверено в посолството на Република България в Австрия, бащата на ищцата дал съгласието си А. С. Н. да извърши за своя сметка надстрояване на собствената си масивна жилищна сграда, построена в съсобствения имот. Същото съгласие през * г. дал и М. Г.

А., който към онзи момент бил съсобственик в имота.

Сочи, че действащите правила и норми към онзи момент, предвиждали съществуващата жилищна сграда да бъде надстроена с един тавански етаж с височина от 1, 50 метра по фасадна плоскост. Твърди се, че във връзка с даденото съгласие, А. С. Н. не само е надстроил собствената си масивна жилищна сграда, с втори етаж с площ от 60 кв.м., който се състоял от три стаи, санитарен възел с баня и коридор, но и надстроил над втория етаж и тавански етаж с надзид от 1, 50 м. На втория етаж бил оставен прозорец, тангиран с калканната стена на първия етаж на постройката на ищцата, а на изградения тавански етаж била оформена южна фасада, с прозорци и тераса, която във височина тангирала с калканната стена на жилищната й сграда. Терасата била отводнено посредством поставени барбакани и водата от терасата се изливала върху покрива на жилищната сграда, собственост на ищцата, като така построената тераса създавала опасност от наводнения и от поява на опасни за здравето мухъл и плесени.

С тези твърдения, обосновава, че нарушенията на ответника й пречат да упражнява правото си на собственост върху имота в неговия пълен обем.

Отделно неоснователно изградената пристройка пречила на ползването на поземления имот в пълен обем.

С тези доводи се моли от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да премахне за своя сметка надстроените – втори етаж с площ от 60 кв.м., състоящ се от три стаи, санитарен възел с баня и коридор, както и тавански етаж с надзид от 1, 50 м. над него. Представят се писмени доказателства. Ангажира се назначаване на съдебно-техническа експертиза.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З. А. Н., с който се изразява становище за недоказаност и неоснователност на предявения иск. Навежда доводи, че изпълненото от ответника строителство не пречи на упражняване на правото на собственост на ищеца. В тази връзка се позовава и цитира практика на ВКС.

Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е реализирал учреденото му през * г. по реда на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ суперфициарно право на надстрояване, бил извършил не само надстрояването, но и бил пристроил и съществуващата до този момент негова постройка в двора и по този начин, 2 разширявайки застроената площ на дворното място, пречи на ищеца да упражнява собственическите си права върху незастроената част от двора.

Твърди, че действително притежаваната от ответника сграда е била пристроявана при това не веднъж, а няколко пъти, но това било законосъобразно, за което се представят и писмени доказателства. С изпълнението на надстрояването не се достигало и до едновременно пристрояване. Навежда подробни и обстоятелствени доводи, че ответникът не е извършвал пристрояване на съществуващата до този момент сграда през * г. и след това.

Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът бил излязъл извън обема на разрешеното му надстрояване. Сочи, че обемът на учреденото право на строеж се определял по два начина, като от една страна то може да е конкретно определено и конкретно индивидуализирано в акта за учредяване – договор или административен акт, както и въз основа на конкретен архитектурен проект, който може и да не е одобрен. Възможно било и правото на строеж да бъде учредено и въз основа на индивидуализация, извършена не до степен на пълна определеност по конкретен архитектурен проект, а при конкретизация до степен на определяемост, съобразно на параметрите на действащия за съответния имот застроителен план. Също така по силата на чл.56, ал.3 от ЗТСУ правото на строеж се учредявало с нотариално заверено и вписано в имотния регистър заявление. То пораждало вещноправни последици. Следвало да се приеме, че суперфициарът праводател на ответника получил правото да надстрои собствената си къща без ограничения на конкретен проект за надстрояване като бил ограничен единствено от предвижданията на действащия за имота ЗРП /понастоящем ПУП – ПРЗ/.

Оспорва твърдението в тази връзка, че по действащия ПУП – ПРЗ можело да се надстрои само с 1, 50 м.

Поддържа, че извършеното надстрояване е изпълнено в рамките на предвижданията и параметрите на подробния устройствен план по отношение на плътност на застрояването, коефицент на застрояването и височина на застрояването, поради което изпълненото строителство не нарушавало правата на собственост на ищеца.

Оспорва твърдението, че на терасата били поставени барбакани за отвеждане на дъждовна вода, които създавали опасност за увреждане на сградата на ищцовата страна, която можела да се наводни, защото дъждовната вода от терасите се оттичала върху покрива на ищцовата сграда.

Сочи, че дори да се приеме, че процесното надстрояване е извършено без надлежно учредено право на строеж, то въпреки това правото на надстрояване и съответно собствеността върху построеното и надстроеното била придобита по давност. В тази връзка прави извод, че ищцата останала „гол“ собственик на дворното място, поради което и същата не разполагала с възможност да иска премахване на построеното.

Счита, че ответникът не пречи на ищцата да упражнява правото си да ползва съответна част от дворното място и поради принципните положения, 3 свързани с разпределението на правото на ползване на съсобствената вещ.

Цитира практика на ВКС по отношение на разпределение на ползването на съсобствена вещ.

Моли за отхвърляне на така предявения иск. Прави искане за спиране на делото. Взима се отношение по доказателствените искания на ищеца. Моли се да бъде допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот №*, том *, дело №* г., по силата на който Г. Г. дарява на дъщеря си Д. Г. Г.

115/335 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес на имота гр. Б***, целият с площ от 338 кв.м., както и сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** и двете намиращи се в описания поземлен имот.

Представен е и нотариален акт за дарение на недвижим имот №*, том *, дело №* г., по силата на който А. С. Н. дарява на З. А. Н. собствените си имоти: сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и 120/335 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес на имота гр.

Б***, целият с площ от 338 кв.м.

Представен е нотариален акт №*, том *, дело №* от * г. на нотариус К.

К., с който А. С. Н. е придобил 120/335 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес на имота гр. Б***, целият с площ от 335 кв.м., ведно с намиращата се в него двуетажна масивна жилищна сграда.

Представено е заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ, с който Г. А. Г. дава съгласието си на племенника му А. С. Н. да извърши надстрояване на собствената си масивна жилищна сграда, намираща се в УПИ *** в кв.* на комплекс * гр. * с площ от 335 кв.м. Представено е заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ, с който М. Г. А. дава съгласието си на племенника му А. С. Н. да извърши надстрояване на собствената си масивна жилищна сграда, намираща се в УПИ *** в кв.* на комплекс * гр. * с площ от 335 кв.м.

По делото са разпитани свидетели.

Свидетелката Г. С., братовчедка на ищцата, посочва, че ищцата живее в Б** на ул. **, срещали са се и са посещавали жилището, те си живеели там цял живот. До тях живеел племенникът на Г. – А.. Пред годините къщата била на едно ниво с един покрив. Впоследствие имали изградена тераса, а отстрани имало пристройка, може би един етаж нагоре е надстроено. Като се прибирали от Виена, почти всеки път се налагало да правят ремонти, защото или покрива е наводнен или улука е запушен. Виждала имотът, когато трябвало да се прави ремонт. Преди години им бил паднал таванът и трябвало да го правят, това се случило година, две, след като била направена пристройката. Имало дупки на тавана в една от стаите. Гаражът се намирал точно пред техния прозорец.

Получавал се мухъл вследствие на ремонтите, защото улукът им е точно на 4 покрива и той се вливал в покрива и отстрани до самата къща. Свидетелката посочва, че не знае дали роднините й са дали съгласие да се строи. Не всяка година се отваряла дупка на покрива, но се образувал мухъл и се налагало да се боядисва. През годините бил правен няколко пъти ремонт – единият бил на тавана, другият на тоалетната, тъй като двете къщи имали обща тоалетна.

Свидетелят Г. Д., без родство и дела със страните, сочи, че е съсед на страните от много години. В имотът имало две къщи, като една от тях била надстроена от А. пред двадесет и пет години с един етаж и един тавански.

Настрани не е разширявал къщата, само във височина. Двете къщи били на една линия. Автомобил би могъл да мине в прохода между къщите и новопостроената сграда. Свидетелят помагал при поставяне на водоотвеждането, което било поставено от всички страни. Нямало как водата да пада на долната къща, водата се отвеждала на плочника. Роднините на ищцата трябвало да знаят какво се прави, защото идвали на почивка през лятото. Не е чул да споменават, че са против строителството. Надстроеното било извършено от бащата на ответника.

Свидетелят А. А., без родство и дела със страните, посочва, че познава ответникът от двадесет години, не познава другата страна. Ходил му е на гости много пъти и познава имота добре. Знае, че на ответника баща му е надстроявал къщата му, не я е разширявал. Двете къщи били на една линия.