Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 31 от 18.05.2023, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Търговско дело 1/2023
Вид
Протокол № 31
Подписан
18.05.2023
В сила
18.05.2023
Състав
Ваня Ангелова Маркова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 31 гр. Сливен, 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело № 20232200900001 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. М. П., надлежно упълномощен по делото.

Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от адв. Н. К. и адв. Д. С., надлежно преупълномощени от Адвокатско Дружество „Г., Т. и Ко“

АДВ. П.: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С. Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

АДВ. П.: Поддържам предявените искове. Оспорвам подадения отговор на исковата молба.Уточнявам, че не сме предявили иск за нищожност, а само иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на всички взети решения на Общото събрание на съдружниците, с изключение решението по т.5. Ищецът е присъствал лично на ОСС, проведено на 23.12.2022г.

АДВ. С. Поддържаме отговора на исковата молба. Оспорваме изцяло основателността на предявените искове, като на този етап от производството бихме искали да повдигнем въпроса по допустимостта на единия от исковете, които са предявени. Този въпрос беше повдигнат и с отговора на исковата молба, но не е взето становище от ищцовата страна, тъй като не беше подадена допълнителна искова молба. Става дума за допустимостта на иска по точка 2. Ние считаме, че липсва правен интерес. Очевидно е, че това решение е в полза на ищеца и не накърнява по никакъв начин неговата правна сфера. Считаме, че няма правен интерес от отмяна на това решение.

АДВ. К.: В допълнение на казаното от колегата, молим съда да прецени 1 допустимостта на иска от това нововъзникнало обстоятелство, а именно: изключването на съдружника, доколкото дори и при уважаването на предявените искове, поради липсата вече на членствено правоотношение, не е ясно какъв е правния интерес на ищеца от исковете, след като той вече не е съдружник на дружеството.

АДВ. С. По отношение на т.2 от решенията на ОСС, освен въпроса за допустимостта на иска, следва да се уточни и чисто фактически твърдение на ищеца: признава ли, че са получени тези суми или отрича, защото това е от съществено значение.

АДВ. П.: Няма да отговоря на този въпрос, защото считам, че няма никакво отношение към този спор. Много съм учуден от активното желание да обясня какъв е правния интерес на ищеца да води това производство. В момента сме в производство за разглеждане на иск по чл.74 от ТЗ. По тези искове допустимостта на иска изобщо не се обосновава от наличието на определен правен интерес, било то който да накърнява правата на ищеца или на който и да е друг съдружник. В това производство, както е записано и в текста на чл. 74 от ТЗ, е достатъчно ищеца да докаже своето качество на съдружник по време на вземане на решението, както и че решението противоречи на закона или на дружествения договор. Няма никакво значение дали има правен интерес. Такъв иск е допустим дори и от лице, което не е участвало в самото събрание,така че, искането да обосновем правния интерес, считам за неоснователно. Сумата по т.2 от решенията, взети на ОСС, е получена от ищеца.

АДВ. К.: Тук става дума за нещо друго. Колегата спомена, че активната легитимация по иска зависи от притежаването на членствено качество, посочено в чл. 74 от ТЗ. Съдът е длъжен да вземе предвид всички новонастъпили обстоятелства след предявяване на иска, а такова обстоятелство е загубването на членско качество на ищеца. Именно това води до недопустимост на всички предявени искове.

АДВ. С. Имам реплика към колегата, единствено към становището по допустимостта на решението на ОСС по т.2. Не е вярно, че не е необходим правен интерес за охраняването на иска. Съществуването на правен интерес от предявяване на иска не е самоцелно. То е уредено от законодателя с цел защита на някакъв интерес, какъвто ищецът по делото трябва да обоснове. В случая с иска по чл.74 ТЗ става дума за накърнено членствено право на съдружник в дружество с ограничена отговорност. Ако такова право не е накърнено, се губи логиката от допустимостта на този иск. Впрочем, този смисъл е и практиката на ВКС, включително сме цитирали с отговора на исковата молба решение в тази насока, че съдържанието на решението на ОСС обуславя правния интерес от иск по чл. 74 от ТЗ.

Адв. П.: Спорът за членствените права на моя доверител е далеч от решаване.

СЪДЪТ намира, че предпоставките за допустимостта на иск по чл. 74 от ТЗ са само две, а именно: 1/ ищецът да има качество на съдружник към 2 момента на провеждане на ОСС, чийто решения атакува и към момента на завеждане на иска и 2/ искът да е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.74 ал.2 от ТЗ .

Тъй като и двете предпоставки са налице, съдът намира за процесуално допустими предявените искове с правно основание чл. 74 ТЗ.

Служебно известно е на съда, че след подаване на настоящата искова молба, с последващо решение на ОСС ищецът бе изключен като съдружник в ответното дружество. По този повод е налице висящо исково производство, образувано по иск на ищеца за отмяната и на това решение на ОСС. Към настоящия момент производството не е приключило с окончателен съдебен акт.

На основание чл.375 ал.1 ГПК, съдът пристъпва към устен доклад на делото:

В исковата молба и коригираната искова молба от 27.01.2023г ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба в съда е бил съдружник в ответното дружество,

Твърди, че на 23.12.2022г, по молба на другия съдружник и управител на дружеството се провело ОС при следния дневен ред:

1/ Вземане на решение за изплащане на бонуси в полза на управителя на дружеството Т. А. Ч. във връзка с извършени плащания от Дружеството към него в периода м. октомври 2020 г. - м. ноември 2022 г.

2/Вземане на решение за разпределяне на част от неразпределената печалба на Дружеството, както и за изплащане на трудови възнаграждения във връзка с направени плащания от Дружеството към съдружника И. Т. Ч. през месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2022 г.

3/Обсъждане на текущото състояние и бъдещото развитие на дружеството и задълженията за лоялност и съдействие на всеки от съдружниците. Вземане на решение за бъдещата стопанска дейност на „ЕЛ И КЛИМА КОРЕКТ' ООД. Деклариране от страна на съдружниците на спазването на задължението за лоялност и съдействие.

4/ Вземане на решение за освобождаване от длъжност и отговорност на управителя на дружеството Т. Ч..

5/Вземане на решение за избор на нов управител на „ЕЛ И КЛИМА КОРЕКТ' ООД и определяне на начина на управление и представителство.

6/ Вземане на решение за определяне на възнаграждението на управителя на „ЕЛ И КЛИМА КОРЕКТ' ООД.

Твърди, че по всички точки от дневния ред се провело гласуване и взело решение, с изключение на т.5

По т.1 от дневния ред било взето решение да се изплатят бонуси от дружеството на управителя Т. Ч. в нетен размер на 259 406лв, като плащанията, извършени в периода м.октомври 2020-м.ноември 2022г се считали за извършени на основание именно това решение на ОСС.

По т.2 от дневния ред се взело решение да се извърши разпределение на 3 натрупаната печалба на дружеството в полза на съдружника И. Ч., като му се разпредели девидент в брутен размер на 14 011.75лв, като плащанията, извършени от дружеството в полза на същия съдружник през м.юли, август, септември, октомври и ноември 2022г. се считали за извършени на основание това решение на ОС.

По т.3 от дневния ред били взети три решения, а именно: т.3.1- управителят да предприеме действия за ограничаване на бъдещата стопанска дейност на дружеството и за осребряване във връзка с това на част от активите и имуществото, които за в бъдеще няма да бъдат нужни за дейността му, като за целта извърши проучване и установи контакт с потенциални купувачи и сключи договори за продажба. т.3.2-посочени са конкретни действия на съдружниците, които се считат за нарушение на дружествените интереси и задължението за лоялност; т.3.3-всеки съдружник да подпише декларация с нотариална заверка на подписа, че действа изцяло в интерес на дружеството и не предприема действия, които биха му навредили

По т. 4 от дневния ред е взето решение да се освободи от отговорност управителя Т. Ч., но не се освобождава от длъжността управител.

Решението по т.5 от дневния ред не е прието.

По т.6 от дневния ред е взето решение за определяне възнаграждението по договора за управление и контрол на управителя в нетен размер от 10 000лв и допълнителен бонус в размер на 50 % от печалбата за тримесечие, който да му бъде изплащан на всяко тримесечие от календарната година, ако дружеството е формирало печалба за съответното тримесечие.

Твърди, че в решението на ОСС по т.1 от дневния ред – за изплащане на бонуси на управителя в размер на 259 406лв, е незаконосъобразно, тъй като е взето чрез гласуване на съдружник при конфликт на интереси. В доктрината се приемало,че не би следвало да участва в гласуването съдружник, който с решението си би получил някаква облага, като целта е да се изключи злоупотребата с права на съдружника, когато интересите му противоречат на тези на дружеството при вземане на решения, които го засягат. Затова счита, че следва да се приложи по аналогия правилото на чл. 137 ал.3, изр.2 ТЗ и чл.

229 ТЗ, при които е налице гласуване от съдружник в ОС на ООС при конфликт на интереси. Тъй като взетото решение противоречи на тези разпоредби, се иска отмяната му.

Твърди се, че решението по т.2 от дневния ред на ОСС е също незаконосъобразно, на основание чл. 137 ал.1, т.3 от ТЗ вр. с т.5 б.“б от§ 1 на ДР на ЗДДФЛ и се иска неговата отмяна.

Твърди се, че начинът на разпределение на печалбата на ООД се определя от дружествения договор и девидентите се изплащат след решение на ОС. За да възникне правото да се получи девидент, следвало да е изтекла финансовата година, да е приет ГФО и баланса, да е налице печалба, да има решение на съдружниците за начина на ползване на получената печалба и нейното разпределение и заплащане на девиденти.

4

В настоящия случай било взето решение за изплащане на девидент без да е приемат ГФО и баланса на дружеството за последните три години, дори при поискване на информация от финансовия резултат, такава била категорично отказана.

Документът, който доказвал наличие на разпределен девидент е протокола от ОС на съдружниците.

Твърди, че решението по т. 3.1. от дневния ред на ОС, а именно да се овласти управителя да сключи договори за продажба от името дружеството е взето в нарушение на закона. Тук били възможни две хипотези: за закупуване на дружествените дялове или на цялото търговско предприятие. При продажба на търговското предприятие се сключвал договор по реда на чл. 15 ал.2 ТЗ, а съгласно чл. 262п ал.2 ТЗ, решението затова се взема от ОС с квалифицирано мнозинство от ¾ от капитала. Съгласно разпоредбата на чл.

137 ал.1 т.2 предл.последно ТЗ, даване на съгласието за прехвърляне на дружествен дял е от изключителна компетентност на ОС, което съгласно чл.

137 ал.3 вр. с ал.1 т.2 ТЗ , взема решения с мнозинство повече от ¾. В случая, решението на ОСС било взето в нарушение на квалифицираното мнозинство, поради което е незаконосъобразно.

Счита, че решението на ОСС по т.3.2, в отделни негови части е в противоречие на съществуващи нормативни актове, поради което нищожно в неговата цялост, Забраната за извършване на конкурентна на дружеството дейност под каквато и да е форма и средства, не само лично, но и чрез участие в управление на дружества чрез свързани или подставени лица, противоречи на ЗЗК. Този текст съдържал права и задължения, вменени на съдружниците по силата на закона и не било необходимо приемането на отделен документ.

Що се отнася до решението на ОС по т.3.3, а именно всеки съдружник да подпише декларация, че действа изцяло в интерес на дружеството и не предприема действия, които биха му навредили, твърди, че ТЗ не предвижда забрана за конкурентна дейност от съдружниците. Тя можела да бъде уговорена между тях с клауза в дружествения договор, а съгласно чл. 137 ал.1, вр. с ал.3 от ТЗ, за вземане на решение за изменение и допълване на дружествения договор, се изисквало квалифицирано мнозинство от ¾ от капитала, а настоящото решение, както и всички останали не е взето с такова мнозинство.