Решение № 102 от 24.06.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. С., 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Паолина Б. С.а като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241800600757 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.

Производството по делото e образувано по жалба, подадена от служебния защитник на подс. Г. Д. М. – адв. В. М. срещу Присъда № 9 от 19.06.2024 г., постановена по н.ч.х.д. № 392/2023 г. по описа Районен съд – Е.П..

С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Г. Д.

М. за виновен в това, че на 13.05.2023 г. чрез разпространение в печатно произведение – в статия публикувана във вестник „У.“, брой 19 за 2023 г. е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител М. Д. М., с думите: „Сестра ми ме изгони от вкъщи, защото съм хомосексуалист и неудачник“, „Разбрах, че има и подкрепата на хора от една партия, които я поставили за известно време на важна длъжност в Бюрото по труда“, „…назначиха я без какъвто и да било конкурс, без компютърна грамотност, заради политическите й убеждения. Колеше и бесеше с години“, „Хората се страхуваха от нея, защото можеше да лиши някого от компенсация като безработен, ако реши. Казваше: „В моите ръчички всички падат“ – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК, като на основА.е чл. 78а, ал. 1 НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказА.е „Глоба“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

Със същата присъда подсъдимият Г. Д. М. е осъден да заплати на М. Д. М. сумата от 3000.00 /три хиляди/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на престъплението на осн. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2023 г., като предявения граждански иск е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 5000.00 лева.

Съдът на осн. чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подс. М. да заплати по сметка на 1

Районен съд – Е.П. държавна такса в размер на 120.00 лева, съобразно уважената част на иска, определена на осн. чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, както и да заплати в полза на М. Д. М. направените разноски по делото, а именно държавна такса в размер на 12.00 лева, както и 680.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от служебния защитник на подсъдимия Г. Д. М. – адв. В. М., в които се твърди, че постановеният първоинстанционен съдебен акт се явява неправилен и незаконосъобразен. Основните аргументи на адв. М. се свеждат до липса на съществени елементи от състава на престъплението за което е предаден на съд подс. М.. Тези аргументи служебния защитник обуславя от обстоятелственото, че в статията във вестник „У.“ не се споменава конкретно лице, към което е насочена.

На следващо място поддържа несъставомерност от обективна страна на деянието, тъй като в статията подс. М. не изразява негативно отношение към тъжителката, а към институциите, които предоставят социални услуги. Поддържа, че изразената позиция на подсъдимия в публикуваната статия може да се окачестви като негативна, но не може да бъде квалифицирана, нито като обида, нито като клевета.

Посочва, че изразяването на негативна оценка за дейността на тъжителя и начините за заемането на определени длъжности в държавната администрация не представлява злоупотреба с гарантираната свобода на словото, а израз на лично мнение, каквото е гарантирано от чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 1 ЕКПЧ. Отправя се искане въззивния съд да упражни правомощието си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК за отмЯ. на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен по повдигнатото с тъжбата обвинение.

В срока по чл. 320, ал. 4 НПК упълномощения защитник – адв. Т., с представено по делото пълномощно, е депозирал писмено становище, в което доразвива доводите в жалбата и допълнението към нея, депозирА. от служебния защитник на подс. – адв. М.. В представеното по делото становище, защитникът поддържа, че в голяма част от статията, изявленията не са на подсъдимия, а са журналистическа интерпретация. В този смисъл счита, че подсъдимия не е автор на инкриминирА.те изявления с посоченото в тъжбата съдържА.е. Поддържа, че част от изявленията инкриминирА. с тъжбата и отпечатА. в статията са верни, тъй като в действителност частната тъжителка е изгонила подсъдимия от имота му, като в този смисъл твърди да са налице висящи граждански производства между стрА.те. В обобщение намира, че не е осъществен състава на престъплението, за което е подадена частната тъжба.

В съдебно заседА.е пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия адв. Т., поддържа подадената въззивна жалба с доводите, изложени в нея, както и в депозираното становище от 29.11.2024 г. Счита, че от събрА.те във въззивното производство писмени доказателства се установи, че подсъдимия и частната тъжителка взаимно са си подавали жалби и сигнали до РУ – Е.П.. Също така от събрА.те доказателства, се установявало, че в действителност частната тъжителка е работила в бюрото по труда в гр. И., но нейното служебно правоотношение е било прекратено. Установявало се също, че през последните години, в които е работила на посоченото място е получавала ниски оценки за справянето й със служебните задължения. Изтъква, че в инкриминираната статия никъде не се споменава името на частната тъжителка М. Д. М..

2

Повереникът на частния тъжител - адв. Ц., намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Твърди, че постановената присъда е правилна и обоснована и следва да бъде потвърдена. Оспорва доводите на защитника.

Претендира разноски за въззивното производство.

Настоящият съдебен състав на Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на стрА.те, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изисквА.ята на чл.314 НПК, приема за установено следното:

Подадената от служебния защитник на подсъдимия – адв. М. въззивна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивно обжалване по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновА. от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. Съвкупният анализ на събрА.те доказателства установява фактическата обстановка, изложена в мотивите на съда и съвпадаща с посоченото в тъжбата, инициирала наказателното производство срещу подсъдимия Г. Д. М..

Въззивната инстанция въз основа на събрА.те доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. Д. М. е роден на ............. г. в гр. С., българин, български граждА.н, неженен, неосъждан, безработен, живущ в общ. Е.П., с. Г,, ул. „Г.“ № ...., с ЕГН **********.

На 12.05.2023 г. частната тъжителка М. Д. М. получила на електронната си поща имейл от брат си – подсъдимият Г. Д. М., с който я уведомявал, че във вестник „У.“ ще излезе статия за нея.

На 13.05.2023 г. /събота/ бил издаден тираж и разпространен брой 19 за 2023 г. на вестник „У.“, в който на стр.64-66 била публикувана статия със заглавие „Сестра ми ме изгони от вкъщи, защото съм хомосексуалист и неудачник“.

Статията се базирала на дадено интервю от подсъдимия Г. Д. М..

Във връзка с полученото писмо от брат й, частната тъжителка М. още на 13.05.2023 г. закупила брой 19 за 2023 г. на вестник „У.“ и прочела статията със заглавие „Сестра ми ме изгони от вкъщи, защото съм хомосексуалист и неудачник“, като възприела изложената в нея информация за обидна и клеветническа спрямо нея, уронваща честта и достойнството й.

Със съдържА.ето на статията се запознало и семейството й – синът й Й.И.С.

– свидетел по делото, който заявява, че изложеното в статията от страна на подсъдимия съдържало неверни твърдения за професионалния и личния живо на майка му.

В статията било записано за М. следното: „Разбрах, че има и подкрепата на хора от една партия, които я поставили за известно време на важна длъжност в Бюрото по труда“; „назначиха я без какъвто и да било конкурс, без компютърна грамотност, заради политическите й убеждения. Колеше и бесеше с години“;

„Хората се страхуваха от нея, защото можеше да лиши някого от компенсация като безработен, ако реши. Казваше: „…В моите ръчички всички падат..“.

3

Към момента на публикуване на статията частната тъжителка М. М. заемала длъжността управител на Център за социална рехабилитация и интеграция в с.Г.

М.., Софийска област, което налагало да осъществява контакт с множество граждА. и учреждения, ползващи услугите на институцията, в която работи.

Тъй като частната тъжителка живее и работи в малки населени места, публикуваната статия бързо станала достояние на съграждА.те и колегите й, което предизвикало много хорски коментари и въпроси към нея и членовете на семейството й. Наложило се дори да дава обяснения пред работодателя си дали изложеното от брат й в статията е истина.

Така установената фактическа обстановка се установява въз основа на събрА.те по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показА.я на свидетелите М. Е. В. и Й.И.С., както и от множеството прочетени и приети по делото писмени доказателства, в това число извадка от вестник „У.“ , бр. 19 за 2023 г. /л. 6-9 от делото/; имейл кореспонденция /л. 10 от делото/; удостоверение за родствени връзки /л. 11 от делото/; протокол на Община Г. М.. /16 от делото/; писмо от Община Г. М.. /л. 17 от делото/; Заявление от М. Д.

М. до кмета на Община Г. М.. /л.18 от делото/; Нотариален акт № 089, том I, рег. № 2008, дело № 045 от 2015 г./ л. 20-23 от делото/; характеристична справка /л. 53 от делото/; справка за съдимост /л.74 от делото/; покана уведомление адресирана до М. Д. М., ведно с известие за доставяне 27.09.2019г. /л. 49-52 от настоящото дело/;

Покана адресирана до М. Д. М., ведно с известие за доставяне 15.10.2018г. /л. 52-53 от настоящото дело/; Констативен протокол от 23.10.2024г. /л. 55 от настоящото дело/; Покана адресирана до М. Д. М. от 18.10.2024г. /л. 56 от настоящото дело/;

Препис от искова молба от 28.08.2022 г./л. 59-61 от настоящото дело/; Препис от нотариален акт № 27, том II, дело № 484/1991 г. /л.62-62 от настоящото дело/;

Удостоверение за наследници на М.Д.С. /л.64-65 от настоящото дело/; Съдебно удостоверение от 08.11.2024 г. /л.66 от настоящото дело/; Препис от искова молба 14.10.2024г. / л. 67-69 от настоящото дело/; Препис от нотариален акт № 5, том III, рег. № 5502, дело № 345/2016г./ л. 70-71 от настоящото дело/; Извънсъдебно споразумение по гражданско дело 815/2019 г. на РС - Е.П. / л. 72-74 от настоящото дело/; Покана уведомление до М. Д. М. от 19.09.2023г., ведно с известие за доставяне и отговор на покана уведомление /л. 75 – 82 от настоящото дело/; цялото трудово досие на М. Д. М. от Агенция по заетостта /л. 121 – 418 от настоящото дело/; докладни записки от РУ – Е.П. /л. 421-427 от настоящото дело/.

Първоинстанционният съдебен състав е направил анализ на събрА.те доказателства, който е последователен и логичен. Въззивният съд намира събрА.те доказателства за еднопосочни, без съществени противоречия помежду им и в съответствие с изложените в тъжбата твърдения. В тази насока правилно първоинстанционният съд е дал вяра на първо място на разпитА.те по делото свидетели и е кредитирал изцяло показА.ята им като правдиви, тъй като ги е намерил за логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи със събрА.я по делото доказателствен материал. Според въззивният съд така разгледА.те показА.я се характеризират с нужната правдивост и обективност, като същите се подкрепят от ангажирА.те по делото писмени доказателства, с оглед на което съдът изцяло им се доверява.