Решение № 4729 от 30.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4729 гр. В., 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110106920 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена осъдителна искова претенция от Р. С. А., ЕГН **********, адрес: град В., ул. Гл. № * срещу „С. Б.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С., р. С., п.к. *, ул. Ш. № * с искане да се осъди „С. Б.“ АД, ЕИК * да заплати на Р. С. А., ЕГН ********** сумата от 5170 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка за времето от 30.09.2023 г. до 20.02.2024 г., след като трудовото правоотношение е било прекратено, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 06.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

В депозираната искова молба ищецът излага следните фактически твърдения:

На 21.04.2023 г. е сключила трудов договор с ответника, който бил с определен срок от 24.04.2023 г. до 30.09.2023 г. Заемала е длъжността „хигиенист, летателна техника и наземна база“ с място на работа летище В.. При назначаване е предала трудовата си книжка на работодателя. Със заповед от 20.06.2023 г. трудовото правоотношение е било прекратено като не е върната трудовата й книжка, надлежно оформена. Не е получавала съобщение по електронната поща или по пощата с обратна разписка, да се яви да си получи трудовата книжка. Предявила е искове за признаване за незаконно на уволнение и неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, а също и за обезщетение за времето, през което е останала без работа. Исковите претенции са уважени, с влязло в сила, на 21.05.2024 г. решение по гр. д. № * г. по описа на Районен съд – град В..

Срокът на сключения между страните договор е изтекъл като след изтичането му, работодателят е бил длъжен незабавно да й върне и оформи трудовата книжка.

Неколкократно е писала до работодателя за връщане на трудовата книжка. На 05.01.2024 г. е подала сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ София. С писмо от 26.02.2024 г. е уведомена, че след намесата и със съдействието на Инспекцията на * г. е получила надлежно оформена трудовата си книжка. Претендира обезщетение за претърпените вреди, в резултат незаконно задържане на трудовата книжка. Твърди, че брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец – м. май 2023 г. възлиза на 1567,80 лева, включващ 1 основна работна заплата от 1100 лева, нощен труд 9,36 лева, 8,5 възнаграждение за национален празник 58,44 лева и бонус представяне – 400 лева. Уточнява, че с постоянен характер е основната работна заплата от 1100 лева. За периода от 30.09.2023 г. до 20.02.2024 г. претендира заплащане на обезщетение. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника. Оспорва исковата претенция по основание и размер. Заявява, че на 21.04.2023 г. е сключен трудов договор с ищцата. На 20.06.2023 г. е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 21.06.2023 г. На 11.08.2023 г. ищцата е предявила искове. С решение от * г. уволнението е признато за незаконно и дружеството е било осъдено да плати обезщетение за оставане без работа. Твърди, че е чакал влизане в сила на решение и е подготвял необходимите документи. Проведена е електронна кореспонденция с мениджър човешки ресурси като последната се е свързала с ищцата да уточнят данни във връзка с трудовата книжка. Било е налице объркване, доколкото в трудовата книжка ищцата е вписана с моминското си име. На 06.02.2024 г. е изпратен имейл за явяване на ищцата в администрацията на дружеството за получаване на книжката. На 21.02.2024 г. последната се е явила и е получила книжката си срещу подпис. Твърди, че обезщетение не се дължи. Заявява, че липсват вреди, които ищцата да е търпяла, тъй като последните не могат да се презюмират. Не се твърди и доказва наличието на причинна връзка между вредите и задържането на трудовата книжка. В условията на евентуалност молят същото да бъде намалено като периода е от 30.09.2023 г. до 06.02.2024 г., когато й е изпратен имейл да се яви в администрацията за получаване на трудовата книжка. Моли за отхвърляне на исковата претенция, а в условията на евентуалност за намаляването й.

Претендира и присъждането на сторените в производството разноски.

Съдът след запознаване с материалите по делото, с оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на относимите правни норми, намира от фактическа и правна страна следното:

За безспорни между страните са обявени следните обстоятелства: 1/ че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор на 21.04.2023 г., със срок на действие за периода от 21.04.2023 г. до 30.09.2023 г.; 2/ трудовото правоотношение е прекратено със заповед № * г.; 3/ че са предявени искове по реда на чл.

344 КТ за отмяна на уволнението, възстановяване на работа и получаване на обезщетение за оставане без работа; 4/ че е уважен иска за признаване уволнението за незаконно и за заплащане на обезщетение за оставане без работа; че е отхвърлен иска за възстановяване на работа, тъй като срокът на трудовия договор е изтекъл; 5/ че трудовата книжка е получена от ищцата на 21.02.2024 г. срещу подпис; 6/ че размерът на последното получено трудово възнаграждение за месец май 2023 г. възлиза на 1567,80 лева като основната заплата е в размер на 1100 лева и само тя има постоянен характер, а останалите допълнителни възнаграждения за месец май 2023 г. нямат постоянен характер.

Спорен между страните е въпросът дали е налице неправомерно задържане на трудовата книжка от страна на работодателя и дали се дължи претендираното от ищеца обезщетение.

За да бъде уважен искът по чл. 226, ал.2 КТ, трябва да бъде установено по несъмнен начин, че съществувалото между страните трудово правоотношение е прекратено, че работодателят е задържал незаконно трудовата книжка на работника или служителя след прекратяване на трудовото правоотношение и че са претърпени имуществени вреди презюмирани и нормативно установени, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане на трудовата книжка.

Нормата на чл. 349, ал.1, т.10 КТ е посочено, че в трудовата книжка се вписват изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. Алинея втора на 2 същата разпоредба посочва, че работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по предходните алинея. Когато работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 349, ал. 2 да впише в трудовата книжка данните по чл. 349, ал. 1 от КТ, за работникът възниква правен интерес от иска по чл. 226 КТ.

Безспорно е между страните в настоящото производство, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № * г. като в резултат на прекратяването на трудовото правоотношение са предявени искове по реда на чл. 344 КТ за отмяна на уволнението, възстановяване на работа и получаване на обезщетение за оставане без работа.

Безспорно е обстоятелството, че е уважен иска за признаване уволнението за незаконно и за заплащане на обезщетение за оставане без работа като е отхвърлен иска за възстановяване на работа, тъй като срокът на трудовия договор е изтекъл. Безспорните факти на водено съдебно производство се потвърждават и от приетото като писмено доказателство по делото решение № * г. по гр. д. № * г. по описа на Районен съд – град В.. Фактът, че трудовото правоотношение е било срочно се установява и от приетия като писмено доказателство по делото трудов договор с определен срок от 21.04.2023 г., сключен между „С. Б.“ Ад и Р. С.

А.. От него е видно, че периодът на трудовото правоотношение е от 24.04.2023 г. до 30.09.2023 г.

Приета по делото е декларация от * г., от Р. С. А., която заявява, че е получила трудовата си книжка № *, надлежно оформена от „С. Б.“ АД. От уведомление с изх. № * г., издадено от Директора на „Инспекция по труда“ – град С. до Р. А. е видно, че след неин сигнал с вх. № *г., е извършена проверка при работодателя „С. Б.“ АД като след намесата и съдействието на Инспекцията по труда на 21.02.2024 г. е получила надлежно оформена трудовата си книжка като е уведомена и за възможността да търси обезщетение по реда на чл. 226 КТ за претърпените вреди.

Като писмени доказателства по делото е приета електронна кореспонденция между страните, от датите 19.01.2024 г. и 06.02.2024 г., от която е видно, че Р. С. А. ще бъде информирана най-скоро време как се развиват нещата във връзка с трудовата й книжка, както и че на 06.02.2024 г. е поканена да се яви в административния офис в С., за да получи трудовата си книжка срещу подпис. Фактът на получаване на трудовата книжка, на 21.02.2024 г., се установява и от приетото по делото трудово досие на Р. С. А..

По делото е приета и жалбата от * г., подадена от Р. А. до Дирекция „Инспекция по труда“ – град В.. Във връзка с подадената жалба е извършена проверка от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ – град София като от протокол за извършена проверка изх.

№ * г. се установява, че са констатирани следните нарушения – трудовата книжка на Р. С. А. се съхранява в трудовото досие /без писмено поискване/ като не са вписани данните свързани с прекратяването на трудовото правоотношение и настъпилите нови обстоятелства, ако има такива и не я е предал незабавно на лицето в нарушение на разпоредбите на КТ.

Дадени са предписания за надлежно оформяне на книжката и незабавното й връщане и е предоставен срок за изпълнението им до 09.02.2024 г. От преписката, съхранявана в Дирекция „Инспекция по труда“ – град София е видно, че е налице разменена кореспонденция между ответника и проверяващия орган, в който го уведомяват на 21.02.2024 г., че „Сагата с Р. А. приключи“ като се предоставят подписани от нея документи за върната трудова книжка. Съдържа се и кореспонденция между ответника и Р. А., от която е видно, че след изпратеното съобщение на 06.02.2024 г., с което я канят да се яви в администрацията в град София за получаването й, А. е отговорила на *г., че ще се яви на 21.02.2024, за да си я получи.

От съвкупния анализ на обявените за безспорни факти и горепосочените писмени доказателства и извършената проверка от „Инспекция по труда“ – град С. се установява, че трудовата книжка се е намирала у работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 30.09.2023 г. до 20.02.2024 г. вкл., тъй като на 21.02.2024 е 3 върната на Р. С. А..

При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения – да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Данните, подлежащи на вписване са посочени в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След вписването им, работодателят следва да предаде, т.е. фактически да предостави във владение на работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са свързани и обусловени.

Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила. Изпълнението им следва да е „незабавно”, т.е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Този срок за предаване на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение е императивно определен. Когато работникът или служителят е предал предварително трудовата си книжка на работодателя и тя е в негово държане, задълженията на работодателя да я оформи и да я предаде ще станат изискуеми в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. При неизпълнение той изпада в забава от същия ден. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019 г. по описа на ОСГК на ВКС.