Решение № 11256 от 12.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11256 гр. С, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседАе на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110147508 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. А. П. с ЕГН **********, чрез адв. Б. Г. срещу Л. И. А., с която е предявен иск с правно основАе чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1620 лв., представляваща дължимо обезщетение за лишаване от ползването на 9/20 ид.ч. от Апартамент №38, находящ се в гр. С*****, за периода 21.11.2021г. до 21.05.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че от момента на учредяване на правото му на ползване върху процесните 9/20 ид.ч. от горепосочения недвижим имот, ответницата самостоятелно ползва имота, поради което в полза на ищеца следва да се заплати обезщетение за лишаване от правото му да ползва същия, съобразно с идеалните части от учреденото му право на ползване. Отправя се искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който твърди, че предявената искова претенция е недопустима, а при условията на евентуалност - неоснователна. Твърди, че ищецът не е отправил покана за заплащането на претендираната сума. Поддържа, че е налице висящо делбено производство, решението по което се явява преюдициално за настоящото производство и на това основАе отправя искане за спиране на основАе чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

С отговора на исковата молба ответницата предявява насрещен осъдителен иск за сумата от 108 лв., за заплатени данъци и такси за процесния недвижим имот за периода 25.03.2021г. – 06.04.2022г.

Ищецът по първоначалния иск заявява, че оспорва насрещния иск по основАе и по размер.

С молба с вх. № 380833/26.11.2024 г. ищецът е депозирал искане за изменение размера на предявения иск, като с протоколно определение от 11.12.2024 г. съдът на основАе чл. 214 ГПК е допуснал исканото изменение, при което искът следва да се счита предявен за сумата от 2 616 лв.

1

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на стрАте и прецени събрАте по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Съобразно разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основАе чл. 59 ЗЗД ищецът следва да установи неоснователното обогатяване на ответницата за сметка на ищеца/ чрез установяване на фактите, че ответницата е ползвала без правно основАе 9/20 ид.ч. от недвижим имот- за които 9/20 ид.ч. е учредено вещно право на ползване в полза на ищеца през посочения период и така го е лишила от възможността той да го ползва по предназначението му/ връзката между обедняването и обогатяването и размера на сумата, с която е обеднял.

Ответницата следва да установи, че имущественото разместване е с правно основАе или да докаже основателността на възраженията си.

Представен по делото е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. №****** г., по силата на който Г Н А е закупил жилище №38, находящо се в жилищна сграда – блок №****.

Видно от представеното удостоверение за наследници, Г Н А е починал на 14.12.2016 г., като е оставил за свои законни наследници съпруга си Л. И. А. и племенниците си к И Л и Н И Л /синове на починалата Д Н Л - сестра на Г Н А/. Н Н Л е починал на 28.12.2017 г., като негов наследник е брат му к И Л. Еднокръвният му брат В И Л се е отказал от наследството.

С нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот №***** г. на нотариус С Т, к И Л е продал на Б. Й. Г. 90% от 1/2 идеални части от следния недвижим имот, а именно: апартамент № 38 , находящ се в град С, община С, област С (столица), район ******, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******. Със същия нотариален акт к И Л е учредил върху същите 90% от 1/2 идеални части от процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****** в полза на Д. А. П. пожизнено вещно право на ползване.

По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза, която и съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице сочи, че процесният имот представлява АПАРТАМЕНТ №38, находящ се в гр. С, жк. М*** с площ от 44,42кв.м. Жилището е с идентификатор ****** съгласно Кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. С. Вещото лице е установило следното при извършения оглед: апартамент №38 се намира на 4-ти етаж от осем етажна жилищна сграда, построена по системата ЕПЖС /панелна сграда/.Сградата е захранена с отопление и топла вода от ТЕЦ. Жилището се състои от една стая, кухня, сАтарен възел /баня с тоалетна/, балкон. Направено е преустройство, като е обособен кухненски бокс в стаята. Бившата кухня се ползва за спалня. Подновени са подовите настилки с грАтогрес, ламинат. Дограмата на прозорците е подновена с PVC профил. САтарният възел е с теракотна настилка и фаянсова облицовка.

Вещото лице е използвало метод на сравнителния анализ, който се основава на база сравнение на конкретния имот с подобни такива на пазара на недвижими имоти.

При подходящо подбрА имоти за сравнение, този метод дава достатъчно добра точност при определяне на справедливата пазарна наемна цена. Направено е проучване в агенции за недвижими имоти и в интернет сайтове с информация за жилища под наем. Подробно са анализирА данните в обявените за даване под наем едностайни апартаменти в ж.к. М в гр. С. В Таблица №1 към заключението вещото лице е посочил пазарни аналози и е определил средна наемна цена за имота в размер на 815 лв. месечно.

Вещото лице е заключило, че средния пазарен наем за ползването на 2

АПАРТАМЕНТ №38, гр. С, ж.к. М*** с идентификатор ****** за периода от 21.11.2021г. до 21.05.2022 г., включително, е в размер на 2621 лева.

Няма основАе да не бъде кредитирана експертизата, като даваща заключение за период, извън процесния, доколкото и в открито съдебно заседАе от 11.12.2024 г. вещото лице допълва, че е използвал статистика, налична в два сайта, за да установи наемната цена на имота за минал период, доколкото нямало сравнителни аналози за минали периоди, като експертът е прилагал сравнителния метод при използване на статистическите данни.

В откритото съдебно заседАе е разпитана свидетелката А А.а П.а - сестра на ищеца. Тя сочи, че знае за апартамента в ж.к. М. Брат й бил споделил, че преди 4-5 години му е учредено право на ползване от К Л- негов приятел. След като сделката била изповядана свидетелката заедно с ищеца ходили до апартамента, където той трябвало да се представи като ползвател. Когато отишли до сградата, нямали чип, за да си отворят долу и изчакали съседи да им отворят. Свидетелят описва апартамента като средния такъв на четвъртия етаж срещу асансьора, входната врата на апартамента била тъмна, на етажа имало общо три апартамента. След като позвънили на вратата отворило младо момиче и жена - ответницата, която се представила за единствен собственик на апартамента. Ищецът носел документи, но Л. отказала да ги види, заявила им, че това е някаква измама и отказала да проведе какъвто и да било разговор, категорично отказала да даде ключ на ищеца. Брат звънял и по телефона на Л., но без резултат, доколкото не отговаряла на позвънявАята. След първия път, не са правили повторен опит да ходят до жилището.

От разказа на свидетеля С П Н се установява, че познава Л. от 2001 г., като към настоящия момент са близки приятели. Виждал е Д. един път в апартамента в „М“, когато правили ремонт. Ищецът дошъл да се представи, звъннал на входната врата, свидетелят излязъл в коридора, бил на 3-4 метра, когато господинът показал някакви документи, формат А4, свидетелят не видял точно какви, но впоследствие разбрал, че е показал нотариален акт. Говорили 5-6 минути и свидетелят видял, че Л му дава ключ от апартамента, който отвързал от връзка, не чул да се карат, да си разменят реплики, било културно. Не може да каже дали К Л е имал ключ от имота. След това свидетелят посъветвал Л. да напусне имота, доколкото непознат човек също имал вече ключ от него и било опасно за нея, при което след една седмица свидетелят я е изнесъл от имота.

Ответницата не оспорва, че е ползвала имота в процесния период, като в отговора на исковата молба се съдържат доводи единствено относно това, че ответницата не е възпрепятствала ищеца да ползва имота, доколкото последният не е отправил до ответницата покана за обезщетение за лишаване от ползването.

Ползването на имота се установява и от показАята на разпитАя свидетел П.а, които макар и ценени по реда на чл. 172 ГПК, имат нужната степен на конкретика и съответстват на твърденията на стрАте, съответно са годни да обслужат доказателствената тежест на ищеца. Посоченото не се разколебава от показАята на свидетеля Н, който излага, че ответницата се е изнесла от имота, доколкото посоченото не се потвърждава от съвкупния анализ на останалия събран по делото доказателствен материал.

В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от имота облаги. В тази хипотеза е налице връзка между обедняването и обогатяването на стрАте, защото като му се възпрепятства възможността да реализира облаги, той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало, защото облагата е останала в 3 патримониума на другото лице, което без да притежава правно основАе, т. е. неправомерно е ползвало чуждия имот ( в този смисъл - решение № 719 от 27.12.10 г. по гр. д. № 532/10 г. на III гр. о.). Съгласно чл. 111, ал. 1 ЗС, разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти.

Установява се по делото от приложения нотариален акт, че ищецът има учредено вещно право на ползване върху 90 % от ½. ид.ч. или върху 9/20-ти ид.ч. от имота, съответни на правото на собственост върху тези идеални части на Б. Й. Г..

Правото на ползване, като огрАчено вещно право е уредено в чл. 56-62 от ЗС и като такова може да бъде обект на самостоятелно придобиване и притежАе. То подлежи на петиторна защита, както правото на собственост съгласно чл. 111 ЗС /Р № 561/26.06.2010г. по гр.д.№ 1201/2009г. I гр.о./ Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.

По съдържАе то включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин, че да не се променя съществено и да се получават гражданските и естествени плодове от нея. /чл. 56 от ЗС/. Затова носителят на правото на ползване може да иска и обезщетение по чл. 59 ЗЗД, ако е лишен от ползването върху имота. За тази претенция не е необходима предварителна покана. Ако плащането е закъсняло, лихва се дължи от поканата, а исковата молба се счита за такава.

/Решение № 31 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 4745/2013 г. на Върховен касационен съд/.

За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот, е достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основАе да държи имота /Определение № 443 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 905 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4- то гр. Отделение/.

Лицето, което държи без правно основАе чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД, всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството, дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи.

/в този смисъл - решение № 409 от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. № 652/11 г. на ВКС и № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС/. Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно. Съгласно приетото в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго, претърпяло обедняване, лице. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице, дали да реализира или не доходи от държаната без основАе чужда вещ.