Решение № 246 от 16.03.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10945/2020
- Вид
- Решение № 246
- Подписан
- 16.03.2021
- В сила
- 06.04.2021
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева Андонова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 49, ал.2 · Закон за наследството
- чл. 52 · Закон за наследството
- чл. 53 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 246 гр. Пловдив , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева Андонова като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско дело № 20205330110945 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.44 ЗЗД.
В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че ищцата с молба от***г. заявила, че се отказва от оставеното от наследодателя й Н. Г. П., ЕГН *** наследство, който отказ бил вписан в особената книга на съда под № ***/***г., съгласно определение № ***/***г. по ч.гр.дело № ***/***г. на ** гр.с. по описа на ПРС. Впоследствие ищцата установила, че преди депозиране на отказа съставила пълномощно действаща в качеството си на наследник на баща си, с което изразила намерение по приемане на наследството. Счита, че със съставяне на пълномощното от ***г. била извършила конклудентни действия, с които била изразила намерението си за приемане на наследството, оставено от баща й. Пълномощното било съставено в полза на г-жа Н.Ч., която живеела на съпружески начала с покойния баща на ищцата, а предметът бил извършване на справки и действия от името на ищцата по отношение на наследените права и фактически отношения. Ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на настоящия иск от обстоятелството, че кредиторите на наследството биха оспорили на по-късен етап отказа й от наследство като нищожен, което за нея щяло да доведе до допълнителни финансови тежести. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от М. Н. П., действащ чрез Н. П. Ч., в качеството й на ***, с който се взема становище за основателност на предявения иск. Не се оспорва, че на ***г. ищцата упълномощила Н. П. Ч. да я представлява в качеството й на наследник навсякъде, където е необходимо във връзка с уреждане на възникналите имуществени права и задължения за ищцата от наследството, което получава 1 от нейния покоен баща – Н. Г. П.. Счита, че отказът от наследство, вписан в особената книга на ПРС с № ***/***г. с определение № ***/***г. по ч.гр.дело № ***/***г. – ** гр.състав, направен от ищцата, е нищожен.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена молба-заявление за отказ от наследство от А. Н. П., ЕГН **********, от наследството на Н. Г. П., ЕГН ***, б.ж. на гр.П., поч. на ***г.
Приложено е съдебно удостоверение, издадено от съдия при Районен съд Пловдив по ч.гр.дело № ***по описа на ПРС за ***г., според което с определение № ***/***г. е вписан отказът на А. Н. П., ЕГН **********, от наследството на Н. Г. П., ЕГН ***, б.ж. на гр.П., поч. на ***г.
Видно от представеното удостоверение за наследници на Н. Г. П., ЕГН ***, ищцата А.
Н. П., ЕГН ********** е негова дъщеря. Другият *** на починалото лице е М. Н. П. – син.
С пълномощно, рег.№ *** от ***г. на *** с район на действие ПРС, рег.№ *** на Н.к.
А. Н. П., в качеството си на наследник на Н. Г. П., е упълномощила Н. П. Ч. да я представлява, със съответните права.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, предложение първо ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, а според чл. 44 ЗЗД, правилата относно договорите, намират съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Отказът от наследство представлява типично едностранно волеизявление, което прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл. 53 ЗН поражда права и задължения за неговите сънаследници. Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 44 ЗЗД за отказа от наследство важи и правилото на чл. 26, ал.2 ЗЗД, предложение първо, т.е. при невъзможен предмет отказът от наследство е нищожен. Невъзможността на предмета е налице тогава, когато едно наследство е вече прието от наследника, който впоследствие се отказва от него по реда на чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал.1 ЗН. Приемането на наследството преди отказа е дефинитивен акт и не само не може да бъде отменено от приелия наследството, но лишава същия от възможността да се откаже от него. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че приемането на наследството, освен с писмено заявление до районния съдия по реда на чл. 49, ал.1 ЗН, може да бъде извършено и мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал.2 ЗН. Съгласно посочената разпоредба, приемане е налице и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. В този смисъл издаденото на ***г. пълномощно от А. Н. П., в качеството й на наследник на починалия Н. Г. П., което е преди датата на подаване на заявлението за отказ от наследство – ***г., представлява конклудентно действие, което несъмнено предполага нейното намерение да приеме наследството. А след като ищцата е приела наследството, оставено й от нейния баща, то извършеният от нея впоследствие отказ от наследството е недействителен, поради липса на предмет.
С оглед изложеното съдът намира, че извършеният от ищцата отказ от наследство, 2 оставено й от нейния баща, който отказ е вписан в особената книга при ПРС, е нищожен, поради липса на предмет, поради което искът с правно основание чл. 26, ал.2, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 44 ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде установена нищожността на посоченото по-горе едностранно волеизявление.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на отказа от наследството на Н. Г. П., ЕГН ***, поч. на ***г., извършен от А. Н. П., ЕГН ********** от гр.П., ж.к. „***“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, вписан в особената книга на Районен съд - Пловдив под № *** от ***г. по ч.гр. д. № ***/ *** г. по описа на ПРС,*** гр.с., поради невъзможен предмет.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3