Решение № 245 от 08.10.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. С., 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500308 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 490/06.06.2025г. по гр.д. № 5632/24г. на СлРС, с което е осъдено Банка ДСК АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. Московска № 19 ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. П., ЕГН ********** от гр. С., кв. К. ** на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.

79, ал. 1 от ЗПУПС, сумата от 1992.89 лева, представляваща три броя неразрешени банкови операции на стойност по 4,36 лв., 237,67 лв. и 1750,86 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението както и на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК - сумата от 980 лв., представляваща направени по делото разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство.

Въззивникът атакува цитираното решение изцяло, като твърди, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение, като твърди, че то е неправилно, 1 необосновано и незаконосъобразно.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. За да уважи предявените искове, решаващият състав на Районен съд – С. приел, че въззивникът не е провел пълно и главно доказване на спорните факти, а именно – че ответникът не е инсталирал приложението DSK Smart на своето мобилно устройство, не е добавил двете си карти в Google Pay и че въззивникът не е изпратил, а ищецът не е получил процесните SMS съобщения, удостоверяващи добавянето на банковите карти в електронния портфейл Google Pay и тяхната готовност за ползване.

Направени били изводи за неизпълнение от страна на въззивника, в качеството му на доставчик на платежни услуги, на задълженията му по чл.

76, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗПУПС, както и че вредите за платеца били причинени от действия или бездействия на служители на доставчика на платежните операции или на подизпълнителя съгласно чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗПУПС.

Въззивникът заявява, че посочените изводи на първоинстанционния съд са незаконосъобразни, почиват само на предположения и не намират опора в приетите по делото писмени доказателства, като същите са възприети въпреки явното им противоречие с експертизата по делото.

Въззивникът сочи, че изводите на решаващия състав на PC С. за недоставени SMS известия са формирани при безусловно кредитиране на личните обяснения на ищеца, без да бъде отчетена неговата очевидна заинтересованост. Същевременно съдът не е кредитирал признанията на ищеца, че едва 30 минути преди изпълнението на процесните платежни операции е инсталирал приложението DSK Smart, чрез което впоследствие е добавил и процесните дебитни карти.

Въззивникът поддържа, че горните пороци в решаващата воля на съда представляват съществен порок на съдебното решение, водещ до неговата необоснованост и неправилност.

Наред с това въззивникът намира решението за неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка – чл. 12 вр. чл.

235, ал. 2 ГПК. Въззивникът твърди още, че в отклонение от принципите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК решаващият състав на Районен съд – С. не е изложил мотиви защо приема за установено, че въззивникът не е провел успешно пълно и главно доказване на възложените му обстоятелства.

Липсват конкретни мотиви защо съдът приема, че въззивникът не е ангажирал „каквито и да е доказателства“ за изпращани до клиента SMS известия, съдържащи данни, че и двете банкови карти на ищеца са добавени в Wallet на Google Pay.

2

Въззивникът сочи, че тези мотиви противоречат на неоспорената от страните и приета по делото експертиза. В отговор на задачи 5, 6 и 7 вещото лице е обосновало и изрично е посочило, че е извършило справка в системата на Банката, съдържаща данни за изпратени SMS-и; запознало се е със съдържанието на тази система и приложената към отговора на исковата молба справка; отчело е, че съобразно системата, внедрена в Банката, SMS-ите за инсталация на DSK Smart и за добавяне на картите в електронния портфейл са изпратени от Банката и получени на телефонния номер на ищеца.

Въззивникът заявява, че в проявление на принципа на служебното начало решаващият състав на PC С. е имал възможност да постави допълнителни въпроси към вещото лице, ако е намирал тези факти за неустановени. Впоследствие съдът не е кредитирал данните по експертизата и с категоричност е заявил, че Банката не е провела доказване на релевантните факти, без да обоснове защо не кредитира събраните доказателства чрез експертизата.

Съдът е кредитирал личните обяснения на ищеца, който твърди, че не е получавал SMS съобщения, но е инсталирал DSK Smart. Въззивникът подчертава, че ищецът е получил първия SMS, съдържащ код за активация, но отрича да е получил втория и третия SMS с уведомление за добавяне на картите. В експертизата и във вътрешната система на Банката всички SMS-и са отчетени по еднакъв начин, без разминаване. Решаващият състав е кредитирал безкритично обясненията на ищеца, който е пряко заинтересован.

Също така въззивникът твърди, че интерпретацията, че е предоставен ограничен достъп на вещото лице, е погрешна. Вещото лице е изследвало две отделни програми – Smart Vista и системата за SMS известия.

От извлечението от Smart Vista данните за плащанията и добавянето на картите в e-wallet са предоставени и потвърдени от вещото лице. В системата за SMS известия всички съобщения са доставени до телефона на ищеца.

По отношение на твърдяното неправилно приложение на материалния закон въззивникът сочи, че първоинстанционният съд е допуснал неправилно приложение на чл. 70, ал. 2 предл. 2 вр. с чл. 70, ал. 3 ЗПУПС, като неправилно тълкува общите условия, при които въззивникът предоставя платежни услуги, като такива съдържащи уговорка за последващо потвърждение на картовите операции. Това противоречи на приетите между страните общи условия.

Съгласно актуалните Общи условия на Банка ДСК за предоставяне на платежни услуги – чл. 70.3, всички видове банкови карти, с изключение на Maestro, могат да се използват за безконтактни онлайн операции чрез мобилен портфейл (wallet) на устройства като мобилен телефон, смарт часовник или таблет. За процесния период ищецът е ползвал дебитни карти 3

Visa Space № 4169911085 и Debit Mastercard № 5168491595. При регистриране на карта в приложение на външен доставчик номерът на картата се заменя с уникален номер, използван при извършване на операции.

За да бъде добавена картата в електронния портфейл, е необходимо клиентът да има инсталирано и активирано приложение ДСК Смарт. В хода на делото е установено, че ищецът е активирал приложението, следвайки всички необходими стъпки. След инсталиране на приложението на мобилното устройство, ищецът въвежда потребителско име и парола за достъп до електронното банкиране ДСК Директ (елемент „знание“ по смисъла на чл. 100 ЗПУПС) и код, изпратен с SMS на регистрирания мобилен номер (елемент „притежание“). След коректното въвеждане на тези идентификатори, идентичността на ищеца е установена и приложението се активира.

Ищецът избира метода за вход в приложението – парола, ПИН или биометрични данни. След активиране, устройството осигурява елемента „притежание“ при всяко влизане, а всички действия, включително добавяне на карта в дигиталния портфейл, се извършват единствено чрез ДСК Смарт. Активирането на приложението потвърждава идентичността на ищеца пред Банката, като всички действия, извършени впоследствие в приложението, независимо дали са осъзнавани, имат правно обвързващ ефект.

Следователно е несъстоятелно да се твърди липса на съгласие за добавяне на картите във виртуалния портфейл, тъй като това действие се осъществява единствено чрез приложението. Освен това е неправилно да се приеме, че ищецът е активирал приложението, но не е добавил картите, тъй като инсталирането на ДСК Смарт на конкретното устройство е технологично необходимо за успешното „токенизиране“ на картите и е невъзможно да се добавят на друго устройство, до което ищецът няма достъп.

От казаното дотук въззивникът извежда заключение, че процесните платежни операции са извършени при установена идентичност на платеца и са отчетени като правомерно наредени, без данни за технически затруднения. Експертизата, приложена по делото, потвърждава автентичността на операциите и липсата на технически порок. Всяка трансакция е потвърдена предварително чрез биометрия или друг метод за потвърждение, наличен на устройството на ищеца, което прави последващото оспорване неоснователно.

Също така въззивникът сочи, че описаните в исковата молба картови разплащания, определени като неразрешени, са потвърдени по реда и начина, уговорени в сключения между Банка ДСК и ищеца договор за достъп до електронните канали на Банка ДСК, а именно чрез подписването им с валиден електронен подпис, който страните са признали за правно валиден по смисъла на Закона за електронния документ и електронните 4 удостоверителни услуги (чл. 62.7 от актуалните Общи условия на Банка ДСК за предоставяне на платежни услуги). Въззивникът подчертава, че самото добавяне на картите в wallet чрез DSK Smart е осъществено до 30 минути след получаването на кода за активация от ищеца, което той не оспорва.

Според въззивника, съгласно трайната практика на Съда на ЕС относно потребителската защита, изискванията за разбираемост на информацията относно правата, задълженията и клаузите на договорите означават, че потребителят трябва да разбира съдържанието както от формална и граматическа гледна точка, така и по отношение на конкретния обхват – среден потребител, който е относително осведомен, наблюдателен и съобразителен, може да установи смисъла на задълженията и последствията за себе си (Решение на Съда от 20.09.2018 г., по дело С-51/17; решение на Съда от 18.11.2021 г., по дело С-212/20 и др.). Въззивникът сочи, че същите характеристики следва да се приложат и в сферата на платежните услуги, като нивото и критериите за дължимата грижа на ползвателя са завишени поради специфичния характер на услугите.

На следващо място въззивникът твърди, че оспорването на гореописаните картови операции като неразрешени от ищеца, на база събраните пред първата инстанция доказателства, включително признанията на ищеца, че е инсталирал DSK Smart именно на своето мобилно устройство, логически води до извод, че евентуално узнаване на защитните елементи от трето лице, ако такова е станало, е резултат от груба небрежност на ищеца спрямо очакваното ниво на дължимата грижа от страна на ползвателя на платежни услуги.

В този смисъл въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е приложил неправилно нормата на чл. 80, ал. 3, изр. 1 ЗПУПС, като вредите от оспорената платежна операция следва да бъдат възложени на ищеца, а не на доставчика на платежната операция.

Във въззивната жалба се излагат и доводи за неправилно приложение на чл. 76, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПУПС, като въззивникът твърди, че в мотивите си по съществото на спора PC С. е посочил, че той е неизправната страна в правоотношението и не е спазил изискванията на чл.

76, ал. 1, т. 3–5 ЗПУПС, а именно - да съхранява в срок от 5 години информацията, която позволява проследяване на операциите, извършени с процесния платежен инструмент (чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗПУПС); да създаде необходимите технически и други условия за приемане на уведомление от ползвателя на платежни услуги по чл. 75, т. 2, по всяко време (чл. 76, ал. 1, т.

Разпечатката съдържа 43 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26290c8f-0f0d-4800-9932-aad5eddef56d