Решение № 273 от 10.09.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. гр. Лом, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20231620102096 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по депозирана искова молба от „*******“ ЕАД, ЕИК *********, гр. ******, ул. ******** № **, представлявано от Ал. Ал. - изпълнителен директор и И. Е. председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител юрк. Ф. И., срещу И. Г.

Г. с ЕГН **********, с посочен в ИМ адрес: гр. *****, п.к.****, обл.*****, общ.******, ж.к.******- II, бл.**, вх.*, ет.*, ет.**, ******* *, с която се иска да се признае за установено, ч е И. Г. Г. с ЕГН **********, с посочен в ИМ адрес: гр. *****, п.к.****, обл.*****, общ.******, ж.к.******- II, бл.**, вх.*, ет.*, ет.**, ******* *, установен по делото постоянен и настоящ адрес: гр.*******, ул.******** ** дължи на „*******“ ЕАД, ЕИК *********, гр.

******, ул. ******** № **, представлявано от Ал. Ал. - изпълнителен директор и И. Е. председател на Управителния съвет, сумата за консумирана топлинна енергия в общ размер на 5 410,26 лева (пет хиляди четиристотин и десет лева и двадесет и шест ст.), от които 4476,36 лева (четири хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и тридесет и шест ст.)главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 10.08.2023г. до изплащане на вземането, 893,74 лева (осемстотин деветдесет и три лева и седемдесет и четири ст.) - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 01.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 33,24 лева (тридесет и три лева и двадесет и четири ст.) главница за периода м.07.2020г. до м.04.2022, ведно със законната лихва от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 6,92 лева (шест лева и деветдесет и две ст.) - лихва за периода 15.09.2020г. до 01.08.2023г., присъдена с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1221 от 14.09.2023г. по ЧГД № 1701/2023г. по описа на РС Лом.

1

В исковата молба се твърди, че на 10.08.2023г. дружеството-ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Г. Г. с ЕГН ********** за сумата от 5 410,26 лева, от които 4476,36 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 10.08.2023г. до изплащане на вземането, 893,74 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 01.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 33,24 лева главница за периода м.07.2020г. до м.04.2022, ведно със законната лихва от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и 6,92 лева - лихва за периода 15.09.2020г. до 01.08.2023г.

По ЧГД № 1701/2023г. на Районен съд Лом е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените суми. Със съобщение, получено от дружеството на 10.10.2023г., съдът е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника И. Г. Г. с ЕГН ********** в едномесечен срок, предвид депозирано заявление по чл. 414 ГПК. С оглед изложеното е депозирана и исковата молба.

В ИМ ищецът твърди, че ответницата в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот (представляващ ******** *, находящо се на адрес: гр.*****, п.к.****, обл.*****. общ.******, ж.к.„******-П“. бл.**, вх.*. ет.*, ет.**) е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, an. 1 от Закона за енергетиката, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата е клиент на топлинна енергия и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Ищецът се е позовал на чл.150, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която разпоредба продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от “********* ***** АД на клиенти за битови нужди в гр. *****, които се изготвят от “********* *****” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството. Твърди се, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “********* *****” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. *****, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016г.

Ищецът сочи в ИМ, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за същата. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В ИМ се релевира, че съгласно влезлите в сила Общи условия топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2 клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

2

В ИМ се твърди, че ответницата с абонатен № ****** е използвала доставяната от дружеството-ищец топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си.

Ищецът твърди, че сградата- етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “********” ООД. Въз основа на чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Ищецът твърди, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани от “********* *****” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата — “********” ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, приложени като доказателство в подкрепа на твърдения на ищеца, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че И.

Г. Г. с ЕГН **********, с посочен в ИМ адрес: гр. *****, п.к.****, обл.*****, общ.******, ж.к.******- II, бл.**, вх.*, ет.*, ет.**, ******* *, установен по делото постоянен и настоящ адрес: гр.*******, ул.******** ** дължи на „*******“ ЕАД, ЕИК *********, гр. ******, ул. ******** № **, представлявано от Ал. Ал. - изпълнителен директор и И. Е. - председател на Управителния съвет, сумата за консумирана топлинна енергия в общ размер на 5 410,26 лева (пет хиляди четиристотин и десет лева и двадесет и шест ст.), от които 4476,36 лева (четири хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и тридесет и шест ст.)- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 10.08.2023г. до изплащане на вземането, 893,74 лева (осемстотин деветдесет и три лева и седемдесет и четири ст.) - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 01.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 33,24 лева (тридесет и три лева и двадесет и четири ст.) - главница за периода м.07.2020г. до м.04.2022, ведно със законната лихва от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 6,92 лева (шест лева и деветдесет и две ст.) - лихва за периода 15.09.2020г. до 01.08.2023г., присъдена с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1221 от 14.09.2023г. по ЧГД № 1701/2023г. по описа на РС Лом.

Претендират се и направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. В същия се сочи, че на 11.01.2024 г. между ищеца „********* *****“ ЕАД и упълномощено от ответника лице е сключено споразумение за разсрочване на задълженията, предмет на настоящето дело. Със същото споразумение ответникът сочи, че признава иска. Отправил е молба на основание чл. 229, ал. 1 от ГПК да бъде спряно производството.

Съдът е изискал становище на ищеца, като такова е постъпило. Ищецът е потвърдил, че е сключено споразумение на 11.01.2023г. между „********* *****“ ЕАД и ответника И. Г. за доброволното изплащане на претендираните от дружеството суми, като задължението е разсрочено на 36 равни вноски. Към момента на депозиране на становището било извършено едно плащане в размер на 165,54 лв. Доколкото спирането по чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК е за срок от 6 месеца и може да бъде направено само веднъж в производството и с оглед погасителния план от 36 вноски, същото в настоящия случай според ищеца е безпредметно, защото не би дало възможност на длъжника (ответник по делото) за пълно погасяване на дълга. Във връзка с това е отправена молба да се приеме, че ищецът не желае спиране на настоящото производство, а произнасяне на съда с краен акт по съществото на 3 спора, съобразявайки сключеното споразумение.

В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца „********* *****“ ЕАД. Депозирана е молба за даване ход на делото в отсъствие на ищеца, с която се поддържа искането за произнасяне на съда с краен акт по съществото на спора, съобразявайки сключеното споразумение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорарна ответника.

Ответникът И. Г. Г., редовно призована, не се явява, вместо нея се явява адв. Д. Ц. от АК - Монтана, който поддържа ОИМ, сочи, че с подписване на споразумението от 11.01.2024г. от ответника са признати всички факти, изложени в ИМ, съобразно договореното, като моли, предвид обстоятелството, че ответникът след сключване на споразумението редовно заплаща договорените суми, да бъде отхвърлен искът, претендират се разноски.

В с.з. третото лице помагач ******** ООД, представлявано от управителя Н. Г. Ж., редовно призовано, не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч.гр.д. № 1701/2023г. на РС Лом, образувано вследствие на прекратено и изпратено по подсъдност ч.гр.дело № 45005/2023г. по описа на СРС, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.08.2023г. за вземанията, предмет на настоящото производство, срещу ответника, а именно за сумата в общ размер на 5410,26 лева, от които 4476,36 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.май.2019г. до м.април 2022г, 893,74 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 01.08.2023г., както и сума за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 33,24 лева - главница за периода от м.юли 2020г. до м.април 2022г., и 6,92 лева – лихва върху тази главница за периода от 15.09.2020г. до 01.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.08.2023г., до изплащане на вземането. Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 1121 от 14.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Г. Г..