Решение № 254 от 17.05.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Велико Търново, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20234110200056 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** от с. Езерче против Наказателно постановление № BG10062022/4000/Р8-676 от 21.11.2022 г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. София, с което за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си, като претендира и разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Административно наказателно производство е инициирано чрез Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № № BG10062022/4000/Р8-676 от 10.06.2022 г., съставен от ***, старши инспектор в отдел ПТРР, териториална дирекция „ТД Митница 1

Русе“, срещу жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на свидетелите ***. и ***

АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на съставянето. В съответната графа са вписани възражения – „с особени мнения“. В законоустановения срок не са подавани писмени възражения.

Въз основа на издадения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се приема за установено, че на 10.06.2022 г., в 13:52 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав мост, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № РР 11 31 ВК, вид: Влекач, марка и модел МАН ТГХ 18.480 БЛС, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона, 5 оси, управлявано от жалбоподателя.

След извършена проверка от страна контролните органи е било установено, че на 31.05.2022 г., в 00:45:06 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № РР 11 31 ВК, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Цитираното превозно средство било засечено на 31.05.2022 г., в 00:45:06 часа, по път І-4, км 133+194, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Като място на нарушението е посочен път 1-4, км 133+194, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението E111FFB2D8BC5F7DE053021F160A127F.

Прието е за установено, че за процесното пътното превозно средство на посочената дата 31.05.2022 г., в 00:45 ч. няма получени тол декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на рамката (40292), на която е отчетено нарушението.

В хода на извършената проверка, на 10.06.2022 г., жалбоподателят е заплатил дължимата пътна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133,00 (сто тридесет и три) лева с Квитанция за платени пътни такси в Република България № 46137575 от 10.06.2022 г.

При така установеното от фактическа страна наказващият орган е приел, че е налице извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева.

2

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.

Свидетелите на въззиваемата заявяват, че нямат спомен за случая, като най-вероятно става въпрос за неплатена пътна такса за ППС и отказ на водача да заплати компенсаторна такса.

От представените от жалбоподателя пътен лист и разпечатка от карта на водача от 31.05.2022 г. се установява, че на тази дата той е управлявал друго МПС, по друг маршрут, а в часа на претендираното нарушение е бил в почивка.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

В хода на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в АУАН и НП неправилно е посочена нарушената материалноправна норма. Посочено е, че е нарушението е по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, според който водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.

10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Посочената норма е санкционна, в нея не се посочват права и задължения на водача. В разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП се съдържа правилото за поведение, което според наказващия орган е нарушено, тъй като в посочената норма е вменено, че водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Неправилната квалификация на нарушението е съществено нарушение на процесуалните правила, нарушена е императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като неправилно са посочени законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Нарушението е съществено, защото е свързано с правото на защита на жалбоподателя, в правата на който е да разбере какво нарушение е извършил и срещу какво да се защитава, като допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Освен това наказателното постановление е и материално незаконосъобразно, 3 доколкото от приобщените по делото гласни и писмени доказателства, не се установява по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата и, че именно той е бил водач на заснетото нарушение от сегмента на Електронната система на АПИ на дата 31.05.2022 г. Напротив, по делото са представени и приети разпечатка от карта на водача и пътен лист от тази дата, от които е видно, че жалбоподателят този ден е управлявал друго МПС, по друг маршрут, а в часа на претендираното нарушение е бил в почивка. Тези доказателства разколебават и оборват извода на АНО относно авторството на нарушението, което също мотивира съда да отмени обжалваният акт и поради недоказаност на нарушението.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и неговото намаляване. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 350.00 лв., което се явява договорено и платено в размер ненадвишаващ този, посочен в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и права сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG10062022/4000/Р8-676 от 21.11.2022 г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. София, с което на жалбоподателя ***, с ЕГН ********** от с. Езерче, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните, пред Административен съд – Велико Търново.

4

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5