Определение № 1015 от 17.12.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1015 гр. Враца, 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20241400500748 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. С. Д., ЕГН **********, с адрес:

***, подадена чрез пълномощниците му адв.С. С. и адв.М. М., против протоколно определение, поставено в с.з. на 31.10.2024 г. по гр.д.№ 407/2024 г. по описа на Районен съд-Враца, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

В жалбата се посочва, че районният съд правилно е изложил принципните теоретични постановки по приложението на чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, а именно – че съдът спира производството, когато при разглеждането на делото се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Извършва се позоваване на практика на ВКС, според която за приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданско-правния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, а фактът, че прокуратурата или органите на МВР осъществяват проверка дали е извършено престъпление, сам по себе си не предопределя извод за наличието на процесуална пречка за движение на исковото производство. Според изложеното в жалбата, в конкретния случай съдът не е разкрил сам такива обстоятелства, а и не е мотивирал спирането с констатирането на такива обстоятелства. Единственото, което е констатирал е, че е образувана преписка № 8534/2023 г., на само по себе си осъществяването на проверка дали е извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, поради което постановеното спиране е в противоречие с установената задължителна съдебна практика.

На следващо място в частната жалба се изразява несъгласие с извода на районния съд, че тъй като в предмета на преписката стои въпросът дали е 1 налице подбуждане към лъжливо документирано обстоятелства, а именно – че ответницата и нейният съпруг са упражнявали давностно владение върху процесните имоти след 2011 г. до момента, то това съгласно чл.300 ГПК следва задължително да бъде възприето от гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът.

Жалбоподателят счита този извод за неправилен, тъй като в предмета на гражданския спор не стои този въпрос, а единствено въпросът дали ищецът е упражнявал владение в изискуемия от закона срок по отношение на процесните имоти. Намира, че това дали ответницата Г. е подбуждала определени лица да лъжат като свидетели при обстоятелствената проверка, за да се снабди с констативен нотариален акт, е без значение, тъй като тези лица не са поискани като свидетели по настоящето дело, не е ясно да въобще са знаели какво е фактическото положение в имотите през процесния период и което не изключва възможността за ответника да установи факта на владение в условията на насрещно доказване с други доказателства. Обобщава, че като краен резултат при осъдителна присъда за деяние с тази квалификация възниква въпросът съдът ще следва ли да вземе предвид дали ответницата е подбудила към лъжесвидетелстване лица, които не са възприели лично и непосредствено факта на владение, но и не са свидетели по настоящето дело, както и заради такава евентуално присъда следва ли да игнорира показания на други допуснати в процеса свидетели на двете страни.

В жалбата се сочи, че не е налице обусловеност в предмета на доказване по двете дела, тъй като по образуваното ДП липсва привлечено лице като обвиняем, поради което не може да бъде направен извод за идентичност на дееца и извършеното от него престъпление с твърдения в исковото производство.

Прави се искане за отмяна на обжалваното протоколно определение и връщане на делото на РС-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна В. С. А..

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Б. С. Д., с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на В. С. А., че ищецът е собственик на два недвижими имота, находящи се в землището на гр.Враца, местността „***“.

Ищецът се позовава на присъединено давностно владение от баща си, както и на собствено давностно владение, продължило от 1981 г. до настоящия момент. Прави и искане на основание чл.537 ГПК да бъде отменен констативен нотариален акт № 184 по д.№ 155/2023 г. по описа на нотариус Р.С.а, с който ответницата е призната по реда на обстоятелствена проверка на същите недвижими имоти.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата В. А., която оспорва предявения иск и твърди, че тя и съпругът й са собственици на процесните имоти на основание давностно владение.

2

В хода на съдебното производство са събрани доказателства, от които е видно, че е образувана пр.преписка № 8534/2023 г. по описа на РП-Враца и досъдебно производство за престъпление по чл.293, ал.1 НК.

С обжалваното протоколно определение от 31.10.2024 г. районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на съдебното производство, тъй като е налице образувано досъдебно производство, предмет на което са престъпни обстоятелства, от зависи изхода на гражданския спор, тъй като предмет на същия са въведени и от двете страни твърдения за придобиване на имота по давност. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че не следва да бъде вземано предвид обстоятелството, че свидетелите по констативния нотариален акт са различни от посочените от ответницата свидетели в настоящето гражданско производство, тъй като предметът на досъдебното производство включва дали е налице подбуждане към лъжливо документиране и дали е лъжливо документирано обстоятелството, че ответницата и нейният съпруг са упражнявали давностно владение върху процесните недвижими имоти и при ангажиране на наказателната отговорност на ответницата, това съгласно чл.300 ГПК следва да бъде задължително възприето от гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е дали е виновен деецът.

Настоящият съдебен състав намира, че така постановеният съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалните правила.

На първо място, за приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. В конкретния случай е представено прокурорско постановление за образуване на досъдебно производство от 26.07.2024 г., което обаче само по себе си не доказва наличие на разкрити престъпни обстоятелства. Фактът, че прокуратурата и органите на МВР осъществяват проверка дали е извършено престъпление, сам по себе си, не предопределя извод за наличието на процесуална пречка за движение на исковото производство. Подаването на сигнал от една от страните по делото с твърдения за извършено престъпление и проверката по този сигнал не означават "разкриване на престъпни обстоятелства" по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Такива обстоятелства следва да разкрие решаващият спора орган, т.е. съдът, а в случая липсва изричен мотив на първоинстанционния съд кое конкретно поведение визира като потенциално престъпно и въз основа на какви конкретни доказателства, събрани в гражданското производство, е направен този извод. След като в случая липсват данни за разкрити в хода на настоящето дело престъпни обстоятелства, а не само твърдения на ищеца в отправения сигнал до ВРП, следва да бъде отречено наличието на първата предпоставка за спиране на исковото производство .

На второ място, за приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК е необходимо установяването на престъпните обстоятелства да има значение за изхода на гражданския спор.

Настоящият съдебен състав намира, че дори и да се приеме, че с оглед данните за образувано досъдебно производство е налице разкрито престъпно обстоятелство по смисъла на посочената законова разпоредба, то същото няма обуславящ характер за разрешаването на настоящия правен спор.

3

Досъдебното производство е образувано за това, че през 2023 г. в гр.Враца са били подбудени повече от две лица към престъпление по чл.290 НК, а именно – писмено да потвърдят съзнателно пред помощник нотариус К.

Г. по заместване при нотариус Р. С.а, че лицето В. С. А. е стопанисвала, ползвала и владеела имоти, находящи се в гр.Враца, Врачанските лозя, местността "***" – престъпление по чл.293, ал.1 НК. Следователно дори и наказателното производство да приключи с осъдителна присъда, същата би обвързала гражданския съд единствено относно това, че е извършено посоченото престъпно деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. че е било извършено подбудителство към лъжесвидетелстване на лицата, които са се явили пред нотариуса при извършената по реда на чл.587, ал.2 ГПК. Това престъпно обстоятелство обаче не би обусловило изхода от гражданския спор, чийто основен предмет е установяване право на собственост на ищеца Б. С. Д.. Би повлияло на доказателствената сила на представения от ответницата В. С. А. констативен нотариален акт в подкрепа на възражението й, че тя е собственик на имотите. Този нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, обаче не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК. Следователно, дори и въз основа на присъдата да се приеме, че при извършената обстоятелствена проверка е извършено лъжесвидетелстване, гражданският съд е длъжен да реши спора за собственост въз основа на доказателствата, които е събрал, като има право в съответствие с всички събрани доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка, да кредитира показанията на определени групи свидетели и други да не възприеме като обективно дадени. Най-сетне следва да се има предвид и това, че в гражданското производство не е поискан разпит на свидетелите, които са се явили пред нотариуса, поради което евентуално приетото от наказателния съд лъжесвидетелстване на тези лица също не би оказало обуславящо значение за разрешаването на настоящия правен спор.

При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение за спиране следва да бъде отменено като постановено в противоречие с процесуалния закон, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение, поставено в с.з. на 31.10.2024 г. по гр.д.№ 407/2024 г. по описа на Районен съд-Враца, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5