Решение № 1213 от 10.07.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 184/2020
- Вид
- Решение № 1213
- Подписан
- 10.07.2020
- Състав
- ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 203, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 272, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 277, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 280, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 294 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 296, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 297, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 300 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал. 1 и ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал. 1 и ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 225, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- § 4, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1213 гр. Пловдив, 10 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 184 по описа за 2020 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 203 и сл., във връзка с чл. 300 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
2. Образувано е във връзка с Решение № 688/16.01.2020 г., постановено по адм. дело № 4119/2019 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение, с което е отменено Решение № 204/30.01.2019 г. по адм. дело № 1383/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на висшия по степен съд, изложени в отменителното решение, Пловдивският административен съд намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът В.Е.Л.,
ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба ***, чрез пълномощника си адвокат И.А., е предявил срещу ответника Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ - София, искови претенции за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконни действия по принудително изпълнение на влязла в законна сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г., издадена от Началника на РДНСК-ЮЦР, отменени с Решение № 2263/25.11.2016 г., поправено с Решение № 282/27.02.2017 г., постановени по адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, както следва: 1. В размер на 4933,96 лв. (съгласно направено изменение на иска в о.с.з., проведено на 04.10.2018г. по адм. дело № 1383/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив) - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на разходите, необходими за възстановяване на нормалното състояние на жилищната сграда и възстановяване на обзавеждането, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане; 2. В размер на 5000 лв., обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и психически страдания, стрес, влошено здравословно състояние, унижение, накърняване на честта, достойнството и доброто име, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Исковата претенция се основава на факта, че принудителните изпълнителни действия са били обжалвани по реда на чл. 294 и сл. от АПК и с влязло в сила решение на 25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив същите са били отменени, но ден преди постановяване на съдебното решение, е било предприето принудително изпълнение, без да е било налице предварително разрешаване от съдия от административен съд. С действията на своите служители по принудително изпълнение на влязлата в сила заповед, ответната организация е причинила горепоменатите имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът Дирекция за национален строителен контрол - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., поддържа, че исковите претенции като недоказани са изцяло неоснователни.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че исковете са доказани както по основание, така и по размер.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото се установява, че на 04.10.2012 г. от Началник РДНСК-ЮЦР е издадена Заповед № ДК-02-ЮЦР-234, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – представляващ „Надстройка на жилищна сграда“, намиращ се в Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХ-261, кв. 9 по плана на с. ***с извършител В.Е.Л., с административен адрес ***. В заповедта е посочено също така, че след влизането й в сила, Началникът на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК – ЮЦР следва да отправи до извършителя на незаконния строеж покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение, следва да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от органите на ДНСК за сметка на извършителя/адресатите на заповедта по реда на чл. 225, ал. 4 от ЗУТ и Наредба № 13 от 2001 г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. И най-сетне се сочи, че окончателното почистване на строителната площадка от строителни отпадъци, получени при премахването на незаконния строеж и възстановяването на терена следва да бъде извършено от общината/района по местоположение на строежа за сметка на адресата/адресатите на заповедта (л.31-32 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
6. Недоволна от така издадената заповед, Л. я е оспорила пред Административен съд – Пловдив, като с влязло в сила на 08.03.2016 г. Решение № 917/12.05.2015 г., постановено по адм. дело № 440/2015 г., съдът е отхвърлил жалбата (л.33-41 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
7. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, на Л., по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, е връчена Покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 от АПК с изх. №
ЮЦР-Пд-904-00-261/12.03.2016 г. (л. 42-47 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив), като на 17.06.2016 г. същата е публикувана и на интернет страницата на ДНСК.
7.1. След изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение, от инспектори в РО „НСК“ Пловдив към РДНСК-ЮЦР на 18.08.2016 г. е извършена проверка по изпълнението в отсъствието на адресата на заповедта – В.Е.Л., като е констатирано, че строежът не е премахнат в срока, определен с Поканата за доброволно изпълнение изх. №
ЮЦР-Пд-904-00-261/12.03.2016 г. (л. 48 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
7.2. Изготвен е протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконния строеж от 17.09.2016 г., като работната група, състояща се от Началника на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК-ЮЦР и инспектори при същата дирекция, е достигнала до извода, че изпълнението на премахването следва да бъде извършено ръчно, определен е срок за принудително изпълнение – 4 дни, както и стойност на премахването – 629,71 лв., без ДДС, съгласно приложена Количествена и стойностна сметка (л.49-50 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
7.3. Последвало е издаването на писмо изх. № Пд-1796-05-233/18.11.2016 г. на Началника на ДНСК, с което е възложено принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-234 от 04.10.2012 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, като е разпоредено същото да се извърши в периода от 10,00 часа на 24.11.2016 г. до 17,30 часа на 30.11.2016 г., а при евентуално обжалване на действията на органа по изпълнението, обективирани в писмото и спирането им по разпореждане на съда на основание чл. 280, т. 1 от АПК, принудителното премахване е определено да бъде осъществено в срок от 20 работни дни, считано от датата на потвърждаването им от съда с влязъл в сила съдебен акт (л.51-57 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
Предприето е връчване на писмото, като е изпратеното съобщение № Р-689-2/18.11.2016 г. до В.Л. е със следния текст:
„ОТНОСНО:
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЯЗЛА В СИЛА ЗАПОВЕД № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 Г.
НА НАЧАЛНИКА НА РДНСК ЮЦР ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА НЕЗАКОНЕН СТРОЕЖ: „ПРИСТРОЙКА ОТ
ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ – МАСИВЕН НАВЕС“, НАХОДЯЩ СЕ В УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
/УПИ/ ХХI-262, КВ. 9 ПО ПЛАНА НА С. ***.
Уведомяваме Ви, че от
10,00 часа на 24.11.2016 г. до 17,30 часа на 30.11.2016 г. ще се извърши принудителното изпълнение на влязлата в сила ЗАПОВЕД № ДК-02-ЮЦР-247/05.10.2012 Г. НА НАЧАЛНИКА НА РДНСК ЮЦР ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА НЕЗАКОНЕН СТРОЕЖ: „НАДСТРОЙКА НА
ЖИЛИЩНА СГРАДА“, НАМИРАЩ СЕ В УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ ХХ-261, КВ. 9 ПО
ПЛАНА НА С. ***, съгласно Писмо изх. № ПД-1796-05-233/18.11.2016 г. на началника на ДНСК.“ (л. 58 от адм. дело №
1383/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
Тук е мястото да се констатира, че в началната част на писмото, е посочена заповедта, касаеща Л., но като незаконен строеж е описан друг такъв, който не е извършен от лицето. В уведомителната част пък, е посочен грешен номер на заповедта, но е описан правилният незаконен строеж, подлежащ на принудително премахване.
От Констативен протокол от 18.11.2016 г. се установява, че е извършено посещение за връчване на посоченото по-горе съобщение, но В.Л. не е била открита. Съгласно Служебна бележка от същата дата, е поставено по реда на § 4 от ДР на ЗИД на ЗУТ чрез залепване на съобщението на посоченото място, а именно на входната врата към незаконен строеж, находящ се в УПИ ХХ-261, кв. 9 по плана на ***, община Родопи, както и на информационното табло на Община Родопи и на адрес гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 37 (л.59-60 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
7.4. Против така предприетите действия по принудително изпълнение от страна на Л. е депозирана жалба директно до Административен съд – Пловдив, по повод на която е образувано адм. дело № 2727/2016 г., приложено по настоящото дело.
Констатира се, че в жалбата си лицето е посочило, че същата е: „ПРОТИВ Действия по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-247/05.10.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, насрочени с писмо изх. № ПД-1796-05-233/18.11.2016 г. на началника на ДНСК.“. Същевременно обаче, в описателната част на жалбата си, лицето говори не за предмета на посочената по-горе заповед („Пристройка от допълващо застрояване – масивен навес“, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХI-262, кв. 9 по плана на ***“), а за обекта, предмет на Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. – „Надстройка на жилищна сграда“, намиращ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХ-261, кв. 9 по плана на ***.
В жалбата е направено и особено искане на основание чл. 297, ал. 4 от АПК да бъде спряно изпълнението до произнасянето на въпроса по неговата законосъобразност (л.2-6 от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
7.5. С оглед на това, че жалбата е била депозирана директно в съда, а не чрез органа по изпълнението, както предписва правилото на чл. 296, ал. 1 от АПК, с разпореждане от същата дата, на която е входирана жалбата, а именно 22.11.2016 г., съдът е изискал от ответния административен орган цялата административна преписка, като е определен срок до 12,00 часа на 23.11.2016 г. (л. 1 от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
7.6. В указания му срок, а именно в
11,21 часа на 23.11.2016 г., административният орган е входирал административната преписка по издаване на Заповед № ДК-02-ЮЦР-247/05.10.2012 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР (л. 13-82 от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив), като след нейния преглед, съдът е констатирал, че същата е с друг адресат, различен от жалбоподателката Л. и друг разпореден за премахване обект, поради което и с разпореждане от същата дата е разпоредил до 10,00 часа на 24.11.2016 г. В.Л. да уточни действията по принудително изпълнение на коя заповед оспорва (л. 13 от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
Съобщението за отстраняване на констатираните от съда нередовности на жалбата е получено от Л. лично на 23.11.2016 г. в деловодството на съда и в 15,52 часа на същата дата, тя е входирала заявление, в което уточнява, че жалбата й е насочена срещу действията по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. и моли да бъде спряно започването на описаните в жалбата действия (л. 86-87 от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив).