Присъда № 42 от 06.11.2025, Районен съд - Перник

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 42/06.11.2025 г. по НОХД № 570/2024 г. по описа на РС-Перник.

Подсъдимият Е.В.А., роден на ******* г. в гр. Перник, с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. П., кв. *** е предаден на съд с обвинение по чл. 129, ал. 2 от НК в това, че на 04.04.2024 г., около 19:50 в тревни площи находящи се в гр. Перник, кв. „Даскалово“ на ул. „Тинтява“, в близост до дом №1, причинил на И.Е.И., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в областта на долночелюстния ъгъл, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лицето.

В съдебно заседание прокурорът от РП Перник поддържа обвинението.

Счита обвинението за доказано. Пледира признаване виновност на подсъдимия по така предявеното обвинение, като посочва, че наказанието следва да бъде определено близко до минималния размер, а неговото изпълнение отложено по реда на чл. 66 от НК. По отношение на гражданския иск, счита, че основателен и доказан.

Частния обвинител и граждански ищец И.И. чрз адв. Ц. счита обвинението за доказано и посочва, че наказанието следва да бъде определено към средния размер, отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години.

По отношение на гражданския иск излага доводи, че следва да бъде уважен изцяло.

Защитникът на подсъдимия, адв. П. счита, че не доказано обвинението от страна на РП-Перник и подс. А. следва да бъде признат за невиновен.

Прави подробен анализ на свидетелските показания като посочва неточности и разминавания между тях.

На следващо място счита, че е налице различна правна квалификацията, а именно по чл.133 от НК във вр. с чл.132, ал.1, предл.4 от НК.

В случай че съдебния състав приеме като доказано авторство на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, моли да се приеме, че подс. е действал непредпазливо и в състояние на силен афект и силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с негово противозаконно действие – палеж на общински имот в непосредствена близост до имота на близка на подсъдимия, от което е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия и негови ближни – застрашил е пряко имота на близка на подсъдимия.

По отношение са субективния елемент, излага доводи, че деянието е извършено непредпазливо, а не умишлено. Алтернативно в условията на непряк (евентуален) умисъл.

В случай че съдът приеме за доказано авторство на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, моли на основание чл.78а от НК да му се налижи административно наказание „глоба“ в най ниския размер.

В случай че не се намери основание за прилагане на чл.78а от НК, моли на подс. да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“, за престъпление по чл.133 от НК вр. с чл.132, ал.1, предл.4 от НК, при изключителен превес на 1 смекчаващи вината обстоятелства, в т. ч. състояние на силен афект и силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с негово противозаконно действие – палеж, за срок под минимално предвидения в НК за този вид престъпления.

В случай че се наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“, моли да се приложи разпоредбата на 66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването му с минималния изпитателен срок от 3 /три/ години.

Счита граждански иск за неоснователен и недоказан. Алтернатовно, ако се счете гражданския иска за основателен на основание чл. 51 от ЗЗД да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50 % Разпитан в съдебно заседание подсъдимият А. не се признава за виновен.

В последната си дума подс. А. се придържа от казаното от защитника си и няма какво повече да добави.

От анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, Районният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Е.В.А. с ЕГН: ********** е роден на ******* г. в гр. ПА.. С постоянен адрес: гр. ПА., кв. ***, ** и настоящ адрес: гр. ПА., кв. ***. Българин с основно образование. Неженен. Неосъждан. Механик в „Консорциум“ ООД гр. Перник,

Видно от приложената справка за съдимост е неосъждан.

Безспорно е, че от доказателствата по делото, че на На 04.04.2024 г., в следобедните часове, И. се насочил към поляната под къщите на улица „Тинтява“, където се намирал бившият завод „Пектин“. И. искал да наблюдава залеза от поляната, пиейки бира. Носел си преносима колонка от която си пуснал музика, отворил си бира и си запалил цигара. Около 19.50 часа той загасил поредната изпушена от него цигара и я хвърлил на поляната, след което отишъл в близките храсти. Когато се върнал до мястото, на което седял по-рано видял, че цигарата му не е била добре загасена и е запалила тревата. В следващия момент тревата се разгоряла с лек пламък. Пушекът бил забелязан от живущия в близката къща на ул.*** — Е.А., който се насочил към него, като бил ядосан от това, че И. е запалил тревата. И.И. започнал да гаси огъня, тъпчейки тревата с крака, когато чул зад себе си стъпки и гласа на А., който насъсквал кучето си към него с викове „Дръж!“. А. се провикнал с думите „Стой ще те утепам!“, а кучето му порода „германско овчарско“, се спуснало към И. и го захапало в областта на седалището, в дясно. Докато И. се опитвал да избута кучето, се обърнал с лице към А., който с ръка, свита в юмрук, го ударил в областта на лицето, в лявата му част. От удара костта на долната му челюст се счупила и от устата му потекла кръв. От този удар И. паднал по гръб на земята, а кучето на А. се опитвало отново да го захапе в областта на шията. В този момент Е.Н., съжителка на А., се обадила по телефона на съседа си Б.Г., като го помолила да излезе на поляната, защото тревата гори. Г. излязъл от дома си на ул.***, и се насочил към поляната под къщите, където възприел димящата трева. А. дръпнал кучето и го повел обратно към двора на къщата, държейки го за каишката около врата му, а на И. наредил да гаси тревата. А. подал кучето на Е.Н., която го прибрала в двора и продължил да се 2 кара на И., който гасял тревата, тъпчейки я с крака. Г. също се включил в гасенето на тревата, която горяла в радиус от около 10 метра, при което забелязал, че И. се държи с едната си ръка за челюстта. Пушекът видели и свидетелите С.Е. и Р.Е.. Къщата им на ул.*** била с прозорци ориентирани към поляната, от където видели издигащия се дим. Е. изтичали на вън, като Е. се върнала, за да напълни кофи с вода, а Е. се приближил към горящата трева, където възприел Е.А., Б.Г. и И., когото познавал с прякора „Жъмбата“. И. се държал за устата и тъпчел горящата трева, като през това време се обръщал към А. с въпросите: „Защо ме удари? Защо ме преби? Защо ми изби зъбите?“.

Е. забелязал кръв по устата на И. и че такава е покапала и по дрехите му. В това време от работа към дома си се прибирал и свидетелят Б.Б., който паркирал автомобила си на ул. „Хан Крум“ №9, откъдето забелязал пушек откъм ливадата под къщите. Насочил се към мястото, от което се носел пушека, където видял И.И., Б.Г. и С.Е. да гасят тревата по поляната, като я тъпчат с крака. Б. забелязал, че И. се държи с ръка за долната челюст, а от мястото капе кръв. Попитал И., от какво е тази кръв, който му отговорил, че е бил бит, както и че го е ухапало кучето на същия човек. Друго Б. не го попитал, тъй като И. видимо говорел трудно. След като огънят загаснал всички се прибрали, а И. седнал на земята, взел си телефона, който бил паднал и се обадил на брат си В.И.. В. се обадил на тел. 112 и пристигнал на мястото след около 10 минути, заедно с полицейски служители, с които заварили И. да лежи на земята, а лицето му било в кръв. До пристигане на екип на „Спешна помощ“ на място пристигнала и майката на И.и, която В. уведомил за случилото се. И.И. бил откаран от пристигналия екип на ЦСМП за преглед при който било установено, че е на лице счупване на долна челюст. И. бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за преглед от лицево-челюстен хирург и фиксиране на счупването, чрез хирургична интервенция.

При извършения медицински преглед, на И. била поставена диагноза “Сучпване на долна челюст, открито. ...фрактура в областта на ангулус мандибуле в ляво. Подкожен ефизем в областта на фрактурата. Фрактурата ангажира корена на зъб 38, Оперативна интервенция. Екстрахира се зъб 38.

Извърши се репозиция на дислоксираните фрагменти“.

От приетата по делото съдебно-медицинска се установява, че са налице клинични данни и данни от образни изследвания за счупване на долната челюст в областта на долночелюстния ъгъл.

Това травматично увреждане е реализирало признаците па самостоятелния квалифициращ медико-биологичен признак СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ, при което се затрудняват функциите дъвчене и говор за период от време по-голям от един месец.

Налице са охлузни наранявания в лявата челна област на главата, на лявата слепоочна област, по шията в ляво и в областта на дясното седалище.

Състоянието е след екстракция на зъб 38 /осми зъб долу вляво и кръвонасядане в лявата теменно-слепоочна област на главата, подкожен хематом в областта на дол наш челюст в ляво.

Тези травматични увреждания в своята съвкупност са причинили на 3 пострадалия БОЛКА и СТРАДАНИЕ.

Установените травматични увреждания в областта на долната челюст и в ляво на главата се дължат на действието на твърди тъпи в т.ч. и тъпоръбести предмети по механизмите на удар и на косо тангенциално действие на такива предмети.

Установените травматични увреждания в областта на дясното седалище се дължат на действието на тъпоръбести и островърхи предмети, каквито характеристики имат и кучешки зъби.

Уврежданията в областта на шията в ляво се дължат на тангенциално действие на тъпоръбести предмети, каквито биха могли да бъдат и ноктите на куче.

Всички описани в наличната по ДП медицинска документация травматични увреждания е възможно да са получени по начин и по време, за които се съобщава в показанията на И.И., а именно при инцидент настъпил на 04.04.2024г.

Съдът кредитира изцяло приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Неоснователни са доводите за неяснота относно нанесената телесна повреда поради разминаване между диагнозата поставена в МБАЛ „Р.Ангелова“ гр.Перник с № 003446 / 04.04.2024 г. „Основна диагноза МКБ:

„Счупване на долна челюст, закрито “, и „Рьо данни за напречна фрактура на мандибулата в областта на левия мандибуларен ъгъл. 04/04/24 22:47“ без данни за обективна и Рьо находка за увреден зъбен корен , и поставената в УМБАЛ СМП „Пирогов“ гр.София на 05.04.2024 г. в „Епикриза по КП 231 към И.З. № 14721 / 2024 г. от 07.04.2024 г. „Окончателна диагноза: „S02.61 Счупване на долна челюст, открито “ и „Фрактурата ангажира корена на зъб 38“. Вещото лице е изследвало пълната медицинска документация и въз основа на нея е дало своето заключение, което по безспорен начин установява счупване на челюст.

Така установеното от фактическа страна е несъмнено.

Съдът подложи на внимателна проверка показанията на свидетелите.

Св. И.И. посочва, че на посочената дата е бил на ливадата и е чул зад гърба си: „Дръж го, дръж го, дръж го!“. Обръщайки се назад видял въпросния човек, който посочва в съдебна зала (подс. А.), който насъсквал кучето по него и обръщайки се към А. усетил нанасяне на удар от лявата страна, при което паднал на земята. Отрича, да е имало нещо на ливадата, което да го е наранило при падането.

От така нанесения удар лечението е било тежко. Опериран е на самия ден, лежал в интензивно отделение. Сутринта са го оперирали още веднъж.

След 4 дни претърпял още една операция и след около месец трета. Близо 2 – 3 месеца устата му е била вързана с шини и се е хранил с течности.

В своя допълнителен разпит посочва, че си спомня за нанесен удар в лявата страна на лицето. В прочетените на основание чл.281, ал.5, вр. ал. 1, т.

2 от НПК в показания се посочва, че подс. А. започнал да го удря с юмруци по лицето като ме удряше постоянно и от двете ми страни на лицето и челото...“ 4

(л. 35 от ДП).

Прочетени са и на основание чл.281, ал.5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания от проведен на ДП повторен разпит в частта, че ... същия мъж ме удари с юмрук в областта на челюстта от лявата ми страна от което паднах на земята, като други удари не ми е нанасял.“ (л. 29-30 от ДП).

Съдът кредитира показанията на пост. И.. Посочването в различните разпити на нанасянето на удар или удари не води до недобросъвестност на неговите показания, тъй като в следствие на шока е възможно да не си спомня броя на нанесените удари. Обвинението е повдигнато за нанасяне на един удар, който безспорно се доказва от всички доказателства по делото. Това, че И. в някои от разпитите е използвал израза „биха ме“ не води до заключение, че е свидетелствал да е бит от няколко лица. Това може да се приеме като проявление на местния диалект в областта. Нещо повече при своите показания както на досъдебното производство, а след това и в съдебно заседание непоколебимо посочва подс. А. за лицето, нанесло уврежданията му. Съдът счита, че е налице процесуално нарушение при извършване на действието разпознаване, макар и в протокола да е написан друг номер на ДП, което видно е техническа грешка. Но дори и този протокол да се изключи от доказателствената съвкупност няма колебание и съмнение, че пострадалия И. посочва подс. А. като лице нанесло му удара.