Решение № 4468 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4468 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110216939 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на ***** срещу НП № Р-10-199/24.10.2024 г., издадено от изпълняващия правомощията на заместникпредседателя на КФН, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, с което на така посоченото дружество-жалбоподателя за нарушение на чл. 66, ал. 1 вр. чл. 10, т. 4 (обн. ДВ бр.

94/29.11.2019 г.) вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗМИП на основание чл.116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се твърди (с излагане на конкретни аргументи), че претендираното административно нарушение не е извършено, срещу който довод конкретни възражения излага административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител – юрисконсулт), претендирайки потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От писмените доказателствени материали (съдът няма задължение да разкрива обективната истина непременно и чрез гласни доказателствени материали, включително чрез разпити на актосъставителя и свидетелите по АУАН – аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, което съвсем не значи, че не се събират по реда на НПК всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото, като в случая релевантното за делото е от такова естество, че разпит на свидетели поначало не е необходим), а именно приобщените такива въз основа на определение на съда с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл.

84 от ЗАНН и на нарочно определение като доказателства, се установява (еднозначно, без каквито и да било основания да не бъде кредитиран който и да било от съответните доказателствени материали, в това число от гледна точка на тяхната логичност, липса на признаци на необективност, нелогичност или неавтентичност) – освен съответното оправомощаване на конкретните актосъставител и наказващ орган (съответно с писмена и подписана заповед на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” - да съставя АУАН за нарушения на ЗМИП – касателно актосъставителя, респективно с решение на КФН – за изпълняване на правомощията на такъв заместник-председател – касателно конкретния наказващ орган) - описаната в процесното НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за ползване на такава техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка 1 не се съдържа никъде в релевантната нормативна уредба, като по този начин просто не се извършва повтаряне на вече описаното, с което страните са запознати и което е налично по делото), в това число като се установява, че липсва друга извършвана от възивника проверка за изясняване на произхода на средствата на процесния клиент извън удостовереното в книжата, явяващи се част от доказателствената съвкупност по делото (визираните по-горе писмени доказателствени материали), с които страните също са запознати.

Така се стига до извода, че материалният закон е приложен напълно правилно (към доводите на наказващия орган, изложени в процесното постановление, с които страните са запознати, съдът също препраща и няма да ги повтаря), в това число като наложената санкция е минималната допустима от релевантната санкционна разпоредба и не се явява непропорционална на административното нарушение и като не е налице основание за прилагане на по-благоприятни за нарушителя разпоредби по силата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Дори да се приеме, че способът по чл.

66, ал. 1, т. 1 от ЗМИП е бил приложен, то не е приложен втори способ (по някоя от другите точки на същата алинея). Информацията от анкетната карта при всички случаи не показва ясен (именно ясен) произход на средствата по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, а финансовите отчети от средата на предходното десетилетие логически съвсем очевидно изначално не могат да бъдат от естество да послужат за проверка на произхода на средствата по смисъла на чл. 66, ал. 1 от ЗМИП (поради което няма как да е налице в тази връзка хипотеза на приложен способ по чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗМИП). Процесната хипотеза при всяко положение не се отличава от обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид, както изисква легалната дефиниция по пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (вр. чл. 28 от ЗАНН); степента на застрашаване на съответните обществени отношения (съобрази чл. 10 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН!) е напълно достатъчна, за да е оправдано ангажирането на отговорността. Липсват и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

В обобщение, при извършената и служебно, включително и вън от доводите от страна на жалбоподателя, цялостна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът не намери причини за изменение или за отмяна на постановлението, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 4, ал. 5 и ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК и вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (релевантна се явява редакцията, която е в сила понастоящем, защото и по време на нейното действие е осъществявано реално процесуалното представителство в полза на наказващия орган)в полза на КФН (разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН следва да бъде тълкувана корективно в смисъл, че същата не изключва от приложното си поле масовата хипотеза на участие в съдебното производство като страна на органа, издал акта по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН – просто липсва каквато и да било логика за противното, т. е. за включване в приложното поле на разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН само на хипотезите на участие на съответните учреждение или организация, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН – съобрази и чл. 61, ал. 1 от ЗАНН!) следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер съвсем малко над съответния минимум, имайки предвид степента на сложност на делото от фактическа и правна страна, както и материалния интерес по него.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № Р-10-199/24.10.2024 г., издадено от изпълняващия правомощията на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”.

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати в полза на КФН сумата от 140 лева – разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Не присъжда разноски в полза на дружеството-жалбоподател.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3