Решение № 1630 от 04.10.2018, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№:1630 04.10.2018г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – гр.Бургас VІІ-ми състав

На осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С. Х.

Прокурор: Христо Колев като разгледа докладваното от Румен Йосифов административно дело № 1495 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по постъпила искова молба на С.П.С., ЕГН-**********, съдебен адрес: ***, ЕИК-*********, гр.Бургас ул.Александровска №26, за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 5000 лева, в резултат на незаконосъобразно изваждане от обитаваното от него общинско жилище, със заповед № 139/15.01.2018г. на кмета на Община Бургас, отменена с решение № 646/04.04.2018г. по адм.д.№ 337/2018г. на Административен съд - Бургас.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за наем с ответната община ищецът обитавал общинско жилище в гр.Бургас.

През месец януари 2018г. му била връчена заповед № 139/15.01.2018г. на кмета на общината за прекратяване на наемното правоотношение. Тази заповед била обжалвана от него и била отменена по цитираното адм.д.№ 337/2018г. Същевременно на 23.02.2018г. бил принудително изваден от жилището с мотив, че обжалването на заповедта не спира изпълнението й. С решение № 646/04.04.2018г. по воденото дело заповедта била отменена като незаконосъобразна, като съдебното решение не било обжалвано от ответната страна и на 15.04.2018г. бил отново въведен в апартамента. В резултата на незаконосъобразните действия на общината, в периода от 23.02.2018г. до 15.04.2018г. останал на улицата, без осигурен подслон и средства за препитаване. През първия от тези два месеца се наложило да преспива по пейки и мазета на непознати хора, което било крайно неудобно и унизително за него и без елементарни санитарни-битови условия. През втория от месеците бил допуснат да преспива във ведомствено общежитие на Община Бургас. В резултат на тези незаконосъобразни действия на общинските органи му били причинени както физически притеснения и неудобства, така и психически стрес и дискомфорт, изразяващи се в обида и унижение от ситуацията в която бил поставен. В съдебно заседание ищецът поддържа иска. По него искане съдът допусна и разпита трима свидетели. Претендира за сторените по делото разноски – адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът – Община Бургас, чрез процесуален представител – юрисконсулт Г. С., в отговора на исковата молба оспорва иска.

Намира, че ищецът е разполагал с правната възможност да поиска спиране на предвиденото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 139/15.01.2018г., но не го е направил. Освен това счита, че в исковата молба са изнесени неверни обстоятелства – ищецът бил настанен Центъра за временно настаняване на общината от 27.02.2018г. до 02.04.2018г., като ползвал безплатна социална общинска услуга, която включвала безплатна храна, осигурена нощувка, медицинска помощ, ведно с добри битови условия. Всъщност ищецът бил настанен за три месеца, но договорът му бил прекратен предсрочно поради системно нарушаване на правилата в Центъра, създавани междуличностни конфликти и честа злоупотреба с алкохол. Първоначално ищецът бил настанен в резервно общински жилище през 1999г. Скоро след това живущите в блока започнали да подават жалби срещу него. От извършените проверки на органите се установило, че жилището не се поддържа, а съседите се оплаквали от ужасна миризма и грубо държание на ищеца. От 2001г. ищецът започнал системно да закъснява с плащането на наемните и консумативните разноски за ползването на жилището, като въпреки проявеното търпение от общинската администрация, това е станало повод за образуване административното производство за прекратяване на наемното правоотношение. В хода на последното била издадена заповед № 139/15.01.2018г., която по жалба на ищеца била отменена от съда поради допуснати процесуални нарушения. Ищецът бил изведен от общинското жилище на 23.02.2018г., по силата предвиденото в закона предварително изпълнение на заповедта, като още преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта, той бил възстановен в наетото жилище на 18.04.2018г., като общината не обжалвала съдебното решение, а доброволно го е изпълнила преди да влезе в сила. Понастоящем ищецът продължава да не заплаща просрочените си задължения за жилището. Предвид изложеното счита, че претендираните неимуществени вреди не са установени, поради което се иска отхвърлянето на иска, като се претендира юрисконсултско възнаграждение. Пред съда и в представената писмена защита, ответникът също оспорва иска и пледира за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за частична основателност на исковата претенция, поради установеното незаконосъбразно извеждане на ищеца от общинското жилище.

Съдът, като прецени събрания по делото доказателствен материал, изразените доводи и възражения на страните, от фактическа страна приема за установено следното:

Не е спорно между страните и видно от представените по приложените по адм.д.№ 337/2018г. – заповед №188/05.03.1999г. на кмета на Община Бургас (л.69), ищецът С.С. е бил настанен в общинско резервно жилище, находящо се в гр.Бургас, ж.к.Изгрев, бл.72, вх.3, ет.5, ап.ляв, със застроена площ от 42,69 кв.м. за срок от две години. Бил сключен договор за отдаване под наем на общинския недвижим жилищен имот за същия срок (л.66). След изтичане на договора наемното правоотношение между общината и С.С. било продължено със заповед № 1020/05.11.2001г. на кмета на община Бургас (л.65). Подписан бил договор за отдаване под наем на общинския жилищен имот за неопределен срок (л.62). Не е спорно по делото също, че ищецът С. подал през 2013г. декларация до общината, по чл.6, ал.3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настанявани под наем и продажба на общински жилища, приета от Общински съвет - Бургас (Наредбата).

Във връзка с нея било проведено заседание на комисията по чл.8, ал.1 от Наредбата, която с решение по т.34 от протокол № 7/04.06.2013г. отказала да настани в общинско жилище С.П.С., тъй като не са налице условията по чл.4, ал.1, т.14 от Наредбата.

Във връзка с подадени жалби от живущите лица в същия вход, по делото са представени констативни протоколи, изготвени след извършени проверки на място от служители на общината от дати: 09.04.2001г., 24.01.2001г., 03.11.2008г., 20.11.2008г., 30.06.2011г., 12.07.2011г., 26.03.2012г., 10.12.2012г., 16.05.2014г., 16.07.2015г., 26.10.2015г., 05.05.2016г., 27.07.2017г., при които е констатирано, че жилището е мръсно и нехигиенично, а наемателят дължи на общината суми за консумативни разходи към „ВиК“ЕАД-Бургас и „Топлофикация-Бургас“ЕАД.

С уведомление № 94-01-34378/28.09.2017г. на кмета на общината било открито производство по издаване на заповед по чл.46, ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) за прекратяване на наемното правоотношение със С.С.. На 29.09.2017г. общинското жилище било посетено от служителите на ОП”Общински имоти” гр.Бургас с цел да връчат уведомлението на С., но тъй като той отсъствал служителите залепили копие от уведомлението на входната врата, съгласно чл.61, ал.3 от АПК и същото било публикувано на официалния сайт на общината. В законоустановения срок С. подал възражение с вх.№ 91-00-488/02.10.2017г., с което представил входирано при ЧСИ с рег.№ 704 И.

Миндова заявление за изплащане на дълг под № 13552/03.10.2017г., както и писмени доказателства за извършени плащания към Община Бургас, „ВиК”ЕАД и „Топлофикация-Бургас”ЕАД. В хода на проведеното административно производство била издадена заповед № 139/15.01.2018г. на кмета на Община Бургас, с която наемното правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл.46, ал.1, т.6 и 7 от ЗОбС.

С. оспорил издадената заповед пред Административен съд

- Бургас, за което на 05.02.2018г. било образувано приложеното адм.д.№ 337/2018г. В хода на делото ищецът не е поискал от съда да спре предвиденото от закона предварително изпълнение на заповедта в чл.46, ал.5 от ЗОбС. В тази връзка с протокол за изземване на общински имот, на 23.02.2018г. (представен с исковата молба на л.4 от делото на РС-Бургас) било пристъпено към предварително изпълнение на заповед № 139/15.01.2018г. от служители на общината, като бил сменен патрона на входната врата, описано било състоянието на жилището и находящите се вещи в него. Ищецът бил предупреден да вземе вещите си и документите от жилището, като след 19.03.2018г. (датата на проведеното открито съдебно заседание по адм.д.№ 337/2018г.) допълнително е следвало да се уточни дата за евентуалното изнасяне на вещите.

С постановеното решение № 646/04.04.2018г. по адм.д.№

337/2018г., Административен съд - Бургас отменил заповед № 139/15.01.2018г. на кмета на Община Бургас, като издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалните разпоредби на закона. Срещу съдебното решение не била подадена касационна жалба и то влязло в сила на 30.04.2018г.

Още преди влизане в сила на решението, съгласно представената по делото декларация (л.47), ищецът декларирал, че въз основа на решение № 646/04.04.2018г. по адм.д.№ 337/2018г. е получил на 18.04.2018г. ключовете за жилището и го е приел в състоянието в което е било предадено от него при изземването му на 23.02.2018г.

Съгласно представената по делото справка-извлечение изх.№ 90/16.07.2018г., издадена от управителя на Център за временно настаняване в гр.Бургас, кв.Акациите, ул.Беласица №6, ищецът С.С. бил настанен в този Център на 27.02.2018г. за срок от три месеца, но договорът му бил прекратен предсрочно на 02.04.2018г. поради системно нарушаване на Правилника за вътрешния ред (ПВР) на Центъра за временно настаняване (ЦВН), тъй като многократно създавал междуличностни конфликти и поради честа злоупотреба с алкохол.

По искане на ищеца съдът разпита трима свидетели.

Съгласно показанията на св.Стоименов, около средата на месец март 2018г., към 15-ти, 16-ти, той видял С.С., когото познавал от 15-20 години, под моста на плажа в гр.Бургас. Същият бил в неглежирано състояние, покрай него имало картони, бил мръсен, с изпити скули, пребледнял и гледал надолу.

Ищецът казал на свидетеля, че живее под моста, тъй като са го изхвърлили от общинското жилище. Св.С.поканил С. в своя дом и го настанил в една стая, която била преходна. Ищецът пребивавал там 7-10 дни, след което казал на свидетеля, че не му е удобно и напуснал дома му, тъй като имал и друг вариант. Според св.Стоименов, ищецът категорично не употребява алкохол и не злоупотребява, като не е пияница.

Според св.Минчев, който се е подписал и в протокола за изземване на жилището от 23.02.2018г., той живеел с ищеца в една махала в ж.к.Зорница, поради което бил помолен от същия да присъства на ваденето от общинското жилище. При пристигането си свидетелят видял множество общински служители, като ищецът не оказал съпротива на действията им и ги пуснал в жилището. Същото било разхвърляно, което св.П.Т.М.обяснява с извършваното тогава саниране на блока и довършване на ремонт в жилището. Един от служителите казал на ищеца, че имал 8-9 рибарски пръчки и ако ги продаде може да погаси задълженията си към общината и Топлофикация. Поставен бил нов патрон на жилището и то било запечатано. Два месеца след това ищецът С. бил немил-недраг.

В един момент бил паднал, като свидетелят не знае дали това било причинено от случилото се или от ниското кръвно налягане от което страдал. Св.П.Т.М.присъствал и когато в края на април били връчени обратно ключовете за жилището на С., тъй като съдебното решение било изцяло в негова полза. П.Т.М.заявява също, че ищецът не пие и ако може да изпие 50 грама ракия, вика: „Ура“, като пояснява, че всъщност С. не желае повече. Той не го е виждал пиян, пил е 2-3 бири на 8-9 години. С. работел когато намери някаква работа. Тежко преживявал това което се случило, а когато свидетелят имал възможност му давал дребни суми. В момента му дължал 5 или 10 лева. Ищецът работел на свободна практика, бил електротехник, занимавал се и с дърводелство, работел като охранител. След изземване на общинското жилище С. бил приютяван от приятели за по 2-3 дни, бил известно време и в общинския център за бездомни. Св.П.Т.М.заявява, че не е чувал ищецът да е имал конфликт със съседите си, но може да е имал дребни спорове. Помагал е на хората от блока, пренасял е багаж, почиствал е.

Разпечатката съдържа 34 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26259761-6850-48ae-bfdd-9754d0722a1f