Определение № 742 от 09.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 742 гр. Перник, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20261700100580 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от А. И. С., чрез адв. С. А. Н. – АК – ***, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № ***, както и на 7 броя допълнителни споразумения към Договора, а в условията на евентуалност – отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 44 436 CHF.

С исковата молба се иска да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит № *** на основание чл. 146 ал. 5 от ЗЗП, чл. 6 пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО и чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, както и на сключените общо 7 бр. допълнителни споразумения на основание чл. 366 от ЗЗД, а в условията на евентуалност – да бъде прието за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 44 436 CHF и 1250,70 лева, произтичащи от недействителните договор и допълнителни споразумения. Излагат се обширни съображения и доводи за основателността на предявените искови претенции, както и за допустимостта им. Във връзка с последното се сочи, че за вземането си по процесния Договор, ответникът е депозирал искова молба, въз основа на която е било образувано гр. д. № 623/2020г. по описа на ОС – Перник, по което, с Решение № 21/19.01.2022г. съдът е приел, че клаузите на чл. 3 ал. 1 и ал. 5, чл. 6 ал. 2, разглеждани във връзка с чл. 1, чл. 2, чл. 20, чл. 21 и чл. 23 от договора са неравноправни, като е констатирал и направеното от настоящата ищца – ответник по гр. д. 623/20г. по описа на ПОС, възражение за недействителност на договора, обусловена от неравноправността на посочените клаузи.

Независимо от това, обаче, съдът не се е произнесъл относно действителността на процесния договор и е осъдил ищцата да заплати сумата от 20 001,78 CHF, ведно с обезщетение за забава. Решението е било обжалвано в отхвърлителната му част, като е било потвърдено от въззивната инстанция.

С исковата молба е направено и искане за допускане на обезпечение на 1 предявените искове, като се иска спиране на изпълнение на Решение № 21/19.01.2022г., постановено по гр. д. № 623/2020г. по описа на ОС – Перник, потвърдено с Решение № 312/19.03.2025г. по в. гр. д. №777/2023г. по описа на САС до постановяване на окончателно решение относно недействителността на Договор за потребителски кредит № *** и седем допълнителни споразумения към него, поради това, че съдържат неравноправни клаузи.

Съдът, след като извърши проверка по реда на чл. 130 от ГПК, намира исковата молба за процесуално недопустима, по следните съображения:

Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, с Решение № 21/21.01.2022г., постановено по гр. дело № 623/2020г по описа на ОС – Перник, съдът е осъдил А. И. С., с ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път”, № 260 сумата 20001.78 CHF (двадесет хиляди и един швейцарски франка и седемдесет и осем сантима), представляваща част от общо претендираната по Договор за потребителски кредит № *** изискуема главница от 24930.63 швейцарски франка, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва от датата на подаването на исковата молба– 26.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от 24590.58 швейцарски франка е отхвърлил иска като недоказан. Видно от приложеното съдебно решение, в мотивите на същото, съдът е обсъдил всички възражения на ответницата А.

С., като е приел част от тях за основателни, респ. е приел, че посочените клаузи от договора са с неравноправен характер. След осъществен въззивен контрол, решението на Окръжен съд – Перник е било потвърдено с Решение № 312/19.03.2025г., постановено по в. гр. д. № 777/2023г. по описа на Апелативен съд – София, което от своя страна е влязло в законна сила.

Съдът намира, че с горепосоченото производство по гр. д. № 623/2020г. по описа на ОС – Перник, са установени задълженията на ищцата по процесния договор, за който същата иска понастоящем да бъде прогласен за нищожен. В настоящия казус, ищцата е предявила искове за нищожност на Договора между страните и сключените впоследствие допълнителни споразумения, като идентични възражения с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД са били обсъдени при постановяване на Решение № 21/21.01.2022г., постановено по гр. дело № 623/2020г по описа на ОС – Перник. В там развилото се производство, ищцата (ответник в проведеното производство) е релевирала идентични възражения за нищожност на договора и отделни негови клаузи, които са били разгледани от съда и взети предвид при постановяване на крайния му съдебен акт. Производството е водено между същите страни, за задължения по същия договор и споразумения към него, поради което установените с влязлото в сила решение по иска общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо и възраженията на ищцата в настоящото производство относно тези факти следва да се считат за преклудирани. Влязлото в сила решение съобразно разпоредбата на чл. 297 ГПК е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища, като обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право и установените с влязлото в сила решение по иска общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо.

Преклудиращото действие на СПН се отнася до фактите, които са релевантни за 2 съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Всеки факт, от който може да се изведе искане за установяване, че към деня на приключване на устните състезания, съдебно признатото право не е съществувало в полза на носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.

Формираната сила на пресъдено нещо преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, каквито именно са възраженията наведени в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. Практиката на ВКС по този въпрос е константна, напр. решение № 115 от 10.01.2012г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, решение № 49/14.04.2011г. по т.д.№ 561/2010 на ВКС, I т.о.

Нямат отношение към настоящия казус и аргументите за служебно задължение на съда да следи за нарушение на императивни законови разпоредби, което се осъществява именно в рамките на висящия процес, в който се разглежда наличието на основание за спорното право, в случая в рамките на предходно воденото производство. Наличието на отвод за пресъдено нещо е отрицателна предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно, поради което предявения иск за обявяване на нищожност е недопустим.

В подкрепа на горния извод е и ТР № 1/2020г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК, доколкото в същото се приема, че допустим би бил единствено иск за прогласяване на нищожност на правна сделка на основания, различни от вече разгледаните от съда и такива, които не биха могли да се установят от самото съдържание на съответните актове, като например липса на воля или съгласие или при привидните сделки.

Настоящия казус, обаче, не е такъв. В случая неравноправността на отделните клаузи, респ. евентуалната нищожност на процесния договор, би могла да бъде изследвана от съда (включително и служебно) въз основа на самото съдържание на актовете, което е и било сторено от окръжния съд, респ. и от въззивната инстанция.

На следващо място следва да се посочи, че невъзможността на ищцата – ответник по проведеното производство, да обжалва съдебния акт на въззивната инстанция произтича от самото й процесуално поведение, посредством което страната сама се е лишила от тази предоставена й от закона възможност. Предявяването на нов иск, обаче, по същество цели преразглеждане на казуса и осигуряване на нова възможност за въззивен контрол, което е недопустимо.

Предвид горното и доколкото е налице влязло в сила решение, с което е формирана СПН относно наличието на действителен договор, въз основа на който частично са присъдени в полза на ищеца по гр. дело № 623/2020г по описа на ОС – Перник суми, настоящия състав намира предявените понастоящем искови претенции за недопустими.

Предвид горното и доколкото намира исковата молба за недопустима, без 3 уважение следва да бъде оставено искането за допускане на обезпечение на предявените искови претенции, чрез налагане на посочената от ищцата обезпечителна мярка. За да се допусне исканото обезпечение на предявения иск, съдът следва да установи, че същия е процесуално допустим и вероятно основателен, че е налице обезпечителна нужда, т. е. интерес от обезпечение от страна на ищцата и, че исканата обезпечителна мярка е относима и подходяща. Тази проверка обаче е обусловена от положителната констатация на съда, че сезиращата го искова молба е допустима и отговаря на изискванията за редовност, установени в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК относно реквизитите, които трябва да съдържа – с данни за страните, твърдяното спорно право и вида на търсената защита, разпоредбата на чл. 127 ал. 4 ГПК, както и разпоредбата на чл. 128 ГПК относно необходимите приложения към същата. Липсата на първата изискуема се предпоставка – допустимост на предявения иск, освобождава съда от задължението да обсъжда наличието или не на останалите предпоставки за допускане на исканото обезпечение.

Предвид горното и на основание чл. 130 и чл. 389 и сл. от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 5675/09.07.2026г., подадена от А. И. С., ЕГН:

********** чрез адв. С. А. Н. – АК – ***, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № ***, както и на 7 броя допълнителни споразумения към Договора, а в условията на евентуалност – отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 44 436 CHF, като недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за допускане на обезпечение на предявените искове, обективирано в искова молба с вх. № 5675/09.07.2026г., подадена о т А. И. С., ЕГН: ********** чрез адв. С. А. Н. – АК – ***, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1766, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез спиране на изпълнение на Решение № 21/19.01.2022г., постановено по гр. д. № 623/2020г. по описа на ОС – Перник, потвърдено с Решение № 312/19.03.2025г. по в. гр. д. №777/2023г. по описа на САС до постановяване на окончателно решение относно недействителността на Договор за потребителски кредит № *** и седем допълнителни споразумения към него, поради това, че съдържат неравноправни клаузи, като неоснователно.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 00580/2026г. на Окръжен съд Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4

5