Решение № 1405 от 13.08.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1405

Смолян, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - II състав, в съдебно заседание на тридесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА

При секретар РАДКА МАРИНСКА като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА административно дело № 20257230700307 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба на А. Ф. К. от [населено място], [улица], [община], чрез адв. Д. Г. от АК-[област], срещу Решение № 1040-20-137/30.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [област], с което е оставено в сила Разпореждане № 201-00-861-3/18.06.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – [област], с което на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 и чл.62 параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004г. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 26.06.2024 г. до 25.02.2025 г. включително, в размер на 35,93 лева дневно.

В жалбата се излагат доводи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) 883/204г., вместо тази на чл. 62, пар. 1 и 2 от същия Регламент.

Твърди се, че неправилно при определяне размера на паричното обезщетение за безработица, административният орган се е позовал на действие на новата редакция на чл. 54б ал.8 КСО и необосновано е приложена спрямо висящо административно правоотношение. Твърди, че за лицето са били налице всички предпоставки, валидни при действието на стария закон за отпускане и определяне базата, от която да се извърши изчисляване размера на ПОБ.

При така изложените с жалбата оплаквания, моли съда да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – [област] и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за прилагане на относимите при преизчисляване размера на дневното обезщетение за безработица разпоредби на чл. 62 параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) 883/204г. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят К., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – [област], с писмено становище от упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Поддържа, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Смолянският административен съд, втори състав, като взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

А. К. е подала на 22.07.2024 г. в дирекция „Бюро по труда“ - [област] заявление за отпускане на ПОБ, на основание чл. 54а от КСО, с вх. № 201-00-861. С подаденото заявление К. иска да й бъде отпуснато ПОБ за безработица като декларира, че е упражнявала трудова дейност на територията на друга държава-членка на Европейския съюз (ЕО)–[държава], при прекратено правоотношение, считано от 26.06.2024 г.

С Разпореждане № 201-00-861-1/30.07.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област] на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на ПОБ, до получаване на доказателства от компетентната институция (КИ) на [държава] за придобития осигурителния стаж и доход в тази държава.

На 05.06.2025 г. със справка вх. № 201-00-861-3 са приети получените СЕД U017 и СЕД U004, издадени от КИ на [държава]. Със СЕД U017 е удостоверен осигурителен стаж за четири периода - от 13.05.2024г. до 22.05.2024г. вкл.; от 23.05.2024г. до 31.05.2024г.вкл. и от 04.06.2024г. до 14.06.2024г.вкл. Със СЕД U004 е удостоверен брутен доход – за първия период в размер на 675,68 евро, за втория период в размер на 640,74 евро, за трети период е в размер на 828,59 евро и за четвърти период удостоверения брутен доход е 652,40 евро.

След получаване на СЕД U017 и СЕД U004 от КИ [държава], съдържащи необходимата информация, на 13.06.2025 г. е издадено Разпореждане № 201-00-861-2 на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област] за възобновяване на производството по отпускане на ПОБ.

С Разпореждане № 201-00-861-3/18.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област] на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 26.06.2024 г. до 25.02.2025 г. включително, в размер на 35,93 лева дневно. Разпореждането е оспорено по административен ред с жалба вх.№ 1012-20-143 от 30.06.2025г.

С оспореното пред съда решение, директорът на ТП на НОИ – [област] е потвърдил разпореждането като е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б ал. 8 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, и размерът е правилно определен, като е взет доходът, придобит през последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – [област], втори състав, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от активно легитимирано лице-адресат, при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните доводи и съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административно-производствените правила. Решението е правилно, като издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.

Спорът е по приложението на чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в [държава] или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Установено е по делото, че искането за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателя К. със заявление от 22.07.2024 г., т.е. преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани към датата на подаване на заявлението, но съгласно чл.142 от АПК съответствието с материалния закон се преценява към датата на издаване на административния акт. В случая това е станало след изменението на чл. 54б ал. 8 от КСО, при което доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност в тази насока, са неоснователни.

Съдържанието на действащата към датата на подаване на заявлението разпоредба в националното право е ясна, но следва да бъдат съобразени всички факти и обстоятелства, настъпили след този момент до момента на произнасяне на административния орган. Такъв факт е влизането в сила на новата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО, която разпоредба действа от 13.08.2024 г., и нейното съдържание следва да бъде съобразено от съда.

Съдът на Европейският съюз (СЕС) по повод преюдициално запитване на Административен съд-[област] е постановил решение по дело С-116/2025, според което член 62 параграф 3 във връзка с член 65 параграф 2 първо и второ изречение и параграф 5 буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид "изключително" трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице, съгласно законодателството на тази друга държава членка.

СЕС е дал разрешение и че член 62 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка.

Горното решение несъмнено води до извод, че [държава] като държава по пребиваване, респективно компетентната институция в лицето на административния орган (ръководителя на осигуряването за безработица и директора на ТП на НОИ - [област]), може да прилага националния ред за изчисляване на обезщетенията за безработица, а именно - размерът да не зависи единствено от последното възнаграждение в чужбина, а позволява съобразяване и на други доходи, получени от лицето, обхванати от осигурителния период от 24 календарни месеца, съгласно КСО. Затова нормата на чл. 54б ал. 8 КСО се явява относима и приложима в пълна степен в процесния случай. Същата не противоречи на чл. 62 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009.

Размерът на паричното обезщетение е определен правилно при изчисление на среднодневния размер на база осигурителния доход за 24-месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването, включително доходите, получавани от К. по време на последната заетост във [държава]. Броят на работните дни за периода от 01.06.2022 г. до 31.05.2024 г., вкл. и за периода 17.06.2024 г. до 25.06.2024 г. е 507 дни. Общият доход 30 358,73 лв. е разделен на 507 и се получава сумата 59,88 лв. (среднодневен осигурителния доход), която се умножава по 60% и се получава 35,93 лева дневен размер на ПОБ.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - [област] и потвърденото разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица са законосъобразни, издадени при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.