Определение № 10741 от 18.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10741 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110116571 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Х. В. Ш., чрез адв. И. Ю., срещу „Банка ДСК“ ЕАД.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Банка ДСК“ ЕАД, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Доказателственото искане на страните за допускане на ССчЕ по поставените в исковата молба и отговора на исковата молба задачи следва да бъде уважено с оглед необходимостта на специални знания за установяване на обстоятелства от предмета на доказване.

Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи извлечение за движението по сметката на кредита също следва да бъде уважено.

На осн. чл. 140, ал.3 от ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.06.2026 г. от 15:10 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

1

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо А. Б., специалност: счетоводство, която да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит. ОПРЕДЕЛЯ депозит в общ размер на 300 евро, от които 200 евро, вносими от ищеца и 100 евро, вносими от ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на осн. чл. 190 ГПК да представи извлечение за движението по сметката на кредита.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявени са от Х. В. Ш. срещу „Банка ДСК“ ЕАД искове, както следва:

1. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 23.06.2011 г., поради противоречие със закона;

2. съединен в условията на евентуалност с иска по т. 1 установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл.

10.2. и чл. 17.2. от Общите условия към сключения между страните Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 23.06.2011 г., поради противоречие със закона;

3. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 6 379,42 лева, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 23.06.2011 г. и съставляваща разликата между общо заплатената от ищеца сума по договора за кредит в размер на 18 755,92 лева и действително усвоената по договора за кредит главница в размер на 12 376,50 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 23.06.2011 г. между страните бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който на ищцата бил отпуснат заем в размер на 14 400 лева със срок на погасяване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който бил определен до изтичане на една година от първата дата на провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. От своя страна ищцата се задължила да върне усвоената главница, ведно с възнаградителна лихва при фиксирана такава, която не можела да надхвърля 7% на годишна база, на равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план с падеж 20-то число на месеца. В чл. 10.2 от Общите условия към 2 договора било предвидено, че изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се прибавят към главницата (капитализират се), като по този начин размерът на главницата се увеличавала. Излага доводи, че в резултат на посочената клауза, след гратисния период размерът на главницата не бил равен на размера на усвоените суми за платени такси за обучение, а включвал и сумата за възнаградителна лихва за този период, от което било видно, че след гратисния период договорната лихва се начислявала и върху изтеклите договорни лихви за гратисния период. Твърди, че след гратисния период се връщала както главницата и договорната лихва върху нея до погасяването й, така и изтеклата за гратисния период договорна лихва ведно с начислената върху нея договорна лихва до изплащането й. С оглед изложеното поддържа, че при сключването на договора били допуснати съществени нарушения на закона – чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 17, ал. 4 и чл. 18, ал. 3 ЗКСД. Аргументира, че съгласно ЗКСД на връщане подлежали само суми, предоставени за такси за обучение, но не и такива, които не били включени в условията на сключения договор и за които кредитополучателят не бил уведомен преди сключването му. Излага доводи, че само по себе си обстоятелството, че оспорената клауза на чл. 10.2., предвиждаща капитализиране на лихви, се съдържа в утвърден от министъра на финансите и министъра на образованието типов договор за кредитиране на студенти и докторанти, не може да преодолее нормативните забрани, съдържащи се в ЗКСД. На следващо място, в чл. 17.2. от общите условия към процесния договор била предвидена трети вид лихва – неустойка за забава в размер на договорната лихва с надбавка 10 процентни пункта (общо 17%), като поддържа, че посочената клауза противоречи на разпоредбата на чл. 20 ЗКСД, предвиждаща максимален размер на лихвата от 7 процентни пункта. С оглед изложеното поддържа, че клаузите на чл. 10.2 и чл. 17.2 от ОУ са нищожни поради противоречие със закона – чл. 18, ал. 3, чл. 17, ал. 4, чл. 19, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и ал. 3 и чл. 24, ал. 1 ЗКСД. Твърди се, че за периода от 01.06.2011 г. до 19.05.2017 г. ищцата усвоила сума в общ размер на 12 376,50 лева, както следва: на 26.06.2011 г., 13.09.2011 г., 31.01.2012 г., 31.07.2012 г., 07.02.2013 г., 06.02.2014 г. – по 1600 лева и на на 10.10.2013 г. – 2776,50 лева. За същия период от 01.06.2011 г. до 19.05.2017 г. капитализираните лихви по договора били в общ размер на 4277,17 лева, както следва: на 24.06.2012 г.- 243,29 лева; на 24.06.2013 г. – 496,14 лева; на 24.06.2014 г. – 791,82 лева; на 24.06.2015 г. – 973,54 лева; на 24.06.2016 г. – 1041,69 лева и на 20.02.2017 г. – 730,69 лева. Поддържа, че ищцата дължи на ответника договорна лихва в размер на 7% на годишна база върху сумата от 12 376,50 лева за целия срок на договора от 120 месеца плюс гратисния период, а не върху сумата от 16 557,46 лева. Твърди, че изтеклата за периода от 01.06.2011 г. до 20.02.2017 г. договорна лихва в размер на 4277,17 лева се дължи като договорно възнаграждение, а не като част от главницата и върху посочената сума не може след 20.02.2017 г. да се начислява договорна лихва от 7% на годишна база. Излага доводи, че недействителността на посочените клаузи води до недействителност на целия договор на осн. чл. 17, ал. 6 и ал. 7 ЗКСД, поради което ищцата дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а именно сумата от 12 376,50 лева, но не и лихви, такси и други разходи. Ето защо, надплатената от ищцата сума над усвоената главница следвало да бъде възстановена от ответника. В случая ищцата била заплатила сума 3 в общ размер на 18 755,92 лева, поради което ответникът следвало да й заплати сумата в претендирания размер от 6 379,42 лева. Излага аргументи, че в случая не е налице преструктуриране на съществуващ дълг, както и че не е налице основание за начисляване на лихва върху лихва от ответната банка. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. Йорданка Марчева, с който оспорва предявените искове като носнователни. Не оспорва сключването на процесния договор при ОУ със соченото в исковата молба съдържание. Твърди, че съгласно т. 10.2. от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително през гратисния период, като в този случай същата се капитализира годишно. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за допуснати нарушения на закона поради наличието на клауза за капитализиране на възнаградителни лихви към главницата; че клаузата на т. 17.2 от ОУ противоречи на ЗКСД; че е налице начисляване на лихва върху лихва, довело до анатоцизъм чрез начисляване на възнаградителна лихва върху капитализираната част от главницата; както и че договорът, евентуално оспорените клаузи от ОУ, са недействителни. Поддъжа, че договорът, както и оспорените клаузи от ОУ изцяло съответстват на законовите изисквания, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че ЗКСД е специален по отношение на ТЗ, ЗПК и ЗЗД, като процесният договор бил сключен въз основа на утвърден от министъра на образиванието, младежта и науката и министъра на финансите типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа. Сочи, че на осн. чл.

23 ЗКСД през гратисния период кредитополучателят не дължал заплащане на главница и лихви, но съгласно ал. 3 върху главницата се начислявала възнаградителна лихва, т.е. било налице възнаградителна лихва с отложен падеж след изтичане на гратисния период. В т.

10.2. от ОУ било предвидено, че фиксираната лихва от 7% се начислявала върху усвоената част от главницата, вкл. по време на гратисния период, като същата се капитализирала годишно, а условията за капитализиране били заложени изначално в ОУ и чл. 10, ал. 2 от типовия договор за кредитиране на студенти и докторанти. Капитализирането на начислената, но неизискуема, възнаградителна лихва към непадежиралата главница не касаело преструктуриране на кредита, а представлявало предварително заложено условие по договора за кредит в съответствие с утвърдения типов договор. Аргументира, че капитализирането на неизискуема възнаградителна лихва към неизискуема главница на осн. т. 10.2. от ОУ не съставлява анатоцизъм. Оспорва твърдението за нищожност на клазузата на т.17.2 от ОУ, като твърди, че същата не нарушава изискването за добросъвестност и равновесието между правата и за задълженията на страните по договора. В допълнение сочи, че изискването за максимален допустим размер от 7% се отнася за възнаградителната лихва, а не за тази за забава, имаща санкционен, обезпечителен и обезщетителен харакер. С оглед изложеното счита, че сключеният между страните договор е действителе, респ. действителни са и оспорените клаузи от ОУ, поради което не е налице основание за връщане на получената от ответника сума на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД. Отделно от това прави 4 възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната сума, като се позовава на кратката погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отвхърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.