Решение № 487 от 30.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Благоевград, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210102919 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. ******, офис 4, представлявано от ***** изпълнителен директор против Д. В. П., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. *****.

Ищецът твърди, че между „Микро Кредит“ АД, действащ в качеството му на заемодател, и ответника Д. В. П., като заемополучател, е бил сключен на 14.01.2025г. договор за заем CrediNеt № 8072-00232786. Навежда, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 1500 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 348,72 лв., като общата сума, която следвало да бъдела заплатена от ответника била в размер на 1848,72 лв. Поддържа, че заемополучателят следвало да погаси задълженията си по кредита на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 154,06 лв. всяка, с краен падеж на целия заем – 14.01.2026г. Заявява, че процесният договор за заем не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Сочи, че на 14.01.2025г. между „Микро Кредит“ АД и Д. В. П. бил сключен и Договор за допълнителни услуги към договора за заем CrediNеt № 8072-00232786, съгласно който заемодателят се бил задължил да предоставил на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, които допълнителни услуги били описани подробно в Приложение № 1 към договора, което приложение било предоставено на заемополучателя. Излага, че ответникът дължал заплащане на пакетната цена за допълнителни услуги в размер на 1698,24 лв., като му била предоставена възможността да я заплатил на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 141,52 лв. Поддържа, че на ответника била начислена лихва за забава по процесния договор за заем, както следва: по договор за заем: 105,65 лв. за периода от 15.02.2025 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Заявява, че съгласно Приложение № 1/21.05.2025 година към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023г. „Микро Кредит“ АД (цедент) е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД) вземанията си към ответника, произтичащи от процесните два договора от 14.01.2025г. - Договор за заем CrediNеt № 8072-00232786 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediNеt № 8072-00232786. Счита, че ответникът е бил уведомен за така извършената цесия чрез изпращането на уведомително писмо от „Агенция за събиране на 1 вземания“ ООД, действащо като пълномощник на предишния кредитор („Микро Кредит“ АД), като алтернативно уведомяването на ответника за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от приложеното към исковата молба уведомление.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за сумата от 1500 лв., с равностойност 766,94 евро – главница по договор за Договор за потребителски паричен кредит № 8072-00232786/14.01.2025, вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.10.2025г. до окончателното погасяване.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно вземането за сумата от 348,72 лв., с равностойност 178,30 евро – договорна лихва върху главницата за периода от 14.02.2025 г. до 28.05.2025 г.

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 1 698,24 лв., с равностойност 868,30 евро – представляваща такса Допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 14.01.2025г. за периода от 14.02.2025 г. до 14.01.2026 г.

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 105,65 лв., с равностойност 54,02 евро – лихва за забава по договор за заем за периода: 15.02.2025 г. – до датата на подаване на заявлението в съда - 09.10.2025 г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 891 от 10.10.2025г. по следното електронно заповедно дело - ч. гр. д. № 1634/2025г. на Районен съд – гр. Димитровград, срещу която ответникът, имащ качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените искове:

Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените искове:

За доказване сключването на процесните сделки между „Микро Кредит“ АД (като кредитодател) и Д. В. П. (като кредитополучател) ищецът представи с исковата молба копия от следните документи: Договор за заем Microcredit Online № 8072-00232786, сключен на 14.01.2025г., ведно с Погасителен план и Общи условия към него, Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit Online № 8072-00232786, сключен на 14.01.2025г. и Стандартен Европейски формуляр.

С оглед горепосочените преписи от документи се доказва сключването на процесните договори между „Микро Кредит“ АД (като кредитодател) и ответника Д. П. (като кредитополучател).

По делото се установява, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя заемната сума по процесния договор за кредит в размер на 1500 лв.

От съдържанието на договорите се изясняват и основните параметри, при които те са били сключени, а именно:

1. За заемния договор: главница в размер на 1500 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,90 %; фиксиран лихвен процент от 40,47 %; обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 1848,72 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е бил уговорен на 348,72 лв.; погасяване – чрез 12 броя равни месечни 2 вноски (всяка в размер на по 154,06 лв.), с дата на първо плащане – 14.02.2025г., и с дата на последно плащане (краен падеж) – 14.01.2026г. В процесния договор за потребителски кредит е обективиран погасителен план, като същият е подписан от заемополучателя.

2. За договора за допълнителни услуги: Пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, включващи следните услуги: Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „МИКРО КРЕДИТ“ АД; Безплатно усвояване на сумата в офис на „МИКРО КРЕДИТ“ АД или чрез клоновете на ИЗИПЕЙ; Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; Безплатно плащане на вноски чрез Електронен портфейл и/или QR код;

Предоговаряне и разсрочване на заема; Разглеждане до минути; Преференциално обслужване; Право на участие в специални промоции, като предвидено тези услуги да се заплащат от кредитополучателя заедно с вноските по кредита, като размерът на всяка месечна вноска е по 141,52 лв. всяка, или общо 1698,24 лв.

От приетия като писмено доказателство по делото Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023г. и Приложение № 1 от 21.05.2025г. към него се установява, че „Микро Кредит“ АД (цедент) е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесните договор за потребителски кредит и договор за допълнителни услуги към него.

Ответникът е бил уведомен за извършената цесия в рамките на настоящото исково производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи договора за цесия, писмените потвърждения по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД и самите уведомления.

От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 530,08 %, а не посоченият неправилно в договора 48,90 % В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че ако към разходите по кредита се добави и сумата по договора за допълнителни услуги в размер на 1698,24 лв., общата сума на разходите по кредита става 2046,96 лв. (348,72 лв. договорна лихва + 1698,24 лв. за таксите и комисионните за допълнителните услуги). При това положение действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е 530,08 %. Става ясно от заключението, че не са налице извършени плащания от страна на заемополучателя Д. В. П. по процесните договор за потребителски кредит и договор за допълнителни услуги към него.

С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /48,90 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 14.01.2025 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистия размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.

С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:

Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради установеното от експертното заключение по делото, че няма каквито и да е извършени плащания, то следва да се приеме, че искът за главница е изцяло основателен в претендирания му размер.

Останалите предявени установителни искове за лихва за забава, договорна лихва и сума за пакет допълнителни услуги следва да се отхвърлят, като неоснователни.

3

Относно разноските:

При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той не е направил искане в тази връзка, като няма и доказателства реално да е сторил такива. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 28,03 лв., с равностойност 14,33 евро и в исковото производство в общ размер на 139,80 лв., с равностойност 71,48 евро.

Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., всички парични суми, присъждани с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕРБ, като същите се определят и присъждат само в евро.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Д. В. П., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. *****, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. ******, офис 4, представлявано от ***** изпълнителен директор, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 891 от 10.10.2025г., издадена по ч. гр. д. № 1634/2025г. на Районен съд – гр.

Разпечатката съдържа 43 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2623f1ba-7a77-48a3-934a-c3cbb90a3c48