Решение № 287 от 09.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000503482 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от В. С. Т., подадена чрез процесуалния представител адв. К. Д. срещу Решение № 139/16.10.2025г. по търг.дело № 209/2024г. на Софийски окръжен съд, в частта с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, реализирано на 08.09.2019г. на АМ“Хемус“ за разликата над сумата от 3000 лева до сумата от 15 000 лева и по отношение на лихвата за забава върху тази сума.

Счита че обжалваното решение в частта на обжалваемия интерес е немотивирано, необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната му част е постановен в противоречие с нормата на чл.236, ал.2 ГПК, като не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Излага се довод, че в хода на първоинстанционнното производство безспорно са се доказали настъпилите вследствие на пътния инцидент травматични увреждания, както и че възстановяването на ищцата било само частично.

Въпреки правилните и обосновани изводи по съществото на спора, първоинстанционният съд обаче неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение, което не отразява 1 действителната тежест на причинения противоправен резултат и което не съответства на действително търпените от ищцата неимуществени вреди.

Съдът неправилно е присъдил обезщетението, несъобразявайки размера му с константата съдебна практика. Неправилно е присъдил обезщетението без да прецени в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от ищцата телесни и емоционални увреждания, както и трайните последици от тях върху здравословното й състояние в психологичен аспект.

Конкретни съображения за неправилността на съдебното решение са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени в обжалваната част Решение № 139/16.10.2025г. по търг.дело № 209/2024г. на Софийски окръжен съд, в частта с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, реализирано на 08.09.2019г. на АМ“Хемус“ за разликата над сумата от 3000 лева до сумата от 15 000 лева и вместо него да се постанови друго с което да се уважи изцяло предявения иск, ведно със законната лихва от 05.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и да бъдат присъдени и сторените по делото съдебни разноски.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна „ЗК Лев Инс“АД, подадена чрез посочената в отговора като процесуален представител юрк. З. Т.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на окръжния съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна отхвърлителна част, поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебноделоводни разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца В. С. Т., с която са предявени срещу ответника ЗК“Лев Инс“АД обективно съединени искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Искането към съда било е да се постанови решение, с което да се осъди ЗК“Лев Инс“АД да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие причинени на ищеца травматични увреждания от ПТП, настъпило на 08.09.2019г., причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка 2

"Гражданска отговорност", сключена с ответника. Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2024г. до окончателното й изплащане, както и на направените по производството съдебно-деловодни разноски.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, и от представения по делото и приет като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 121/09.09.2019 год. на ОД „Полиция“ – София и протокол за оглед на местопроизшествие от 08.09.2019 година на РУП Елин Пелин, се установява, че в същите е отразено ПТП, настъпило на 08.09.2019 год. в района на 22 км на АМ „Хемус“ /посока от гр. София към гр. Варна/, с участници : МПС 1 – пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с рег.№ № ***, управляван от Й. И. Й. и МПС 2 – товарен автомобил марка „ДАФ ФТ ХФ 105 460” с рег. № ***, управляван от Б. П. А..

Отразено е, че пътническият автобус е застигнал и е ударил отзад намаляващия скоростта пред него товарен автомобил, с което е реализирал процесното ПТП. Отразено е, че при катастрофата са пострадали седем пътуващи в автобуса лица, включително шофьорът, но не и ищцата В. Т..

Между страните не се спори, а и се установява, че водачът на пътнически автобус марка „Мерцедес 0350“ с рег.№ ***- Й. И. Й., е имал при ответника сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2019г.

Не е спорно по делото, а и се установява, че пред ответното застрахователно дружество на 05.07.2024г. е била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца В. С. Т. за причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП от 08.09.2019г., във връзка е което е образувана застрахователна преписка по щета по която не е налице плащане на застрахователно обезщетение.

От представената по делото първична медицинска документация- заверено копие на амбулаторен лист с № 480, издаден от специалист по дентална медицина, се установява, че ищцата е провела общ преглед на 09.09.2019г. и втори преглед на 30.10.2019г., при който е поставена диагноза гангрена на 12-ти зъб. Като дейност е отразено, че е извършена трепанация, обработка на кореновия канал, запълването му и поставяне на щифт с последваща обтурация.

Видно от представеното по делото медицинско удостоверение № 1/22.11.2019г. от д-р Ц. Х., че ищцата е посетила стоматологичния кабинет на 09.09.2019г. по повод болка в 12ти зъб при стискане на зъбите и хранене. Съобщила, че оплакванията датират от 08.09.2019г. след удар в областта на лицето и брадичката при катастрофа с автобус, в който е пътувала.

Обективно е установено: Екстраорално – травма и оток на горната и долна устни.

Интраорално – рана в областта на венеца над 12-ти зъб. Зъбът е леко подвижен с наличие на болка при почукване, лека палпаторна болка в областта на апекса. Проведено е рентгеново изследване, при което не са установени рентгенови данни за фрактура в областта на корена.

Проведена е и електроодонтодиагностика на два етапа – на 09.10.2019г. и 30.10.2019г.. със заключение, че се касае за некроза на нерва на зъба. След 3 диагностицирането е проведено и лечението на зъба на 30.10.2019г., описано в амбулаторния лист, цитиран по[1]горе.

От показанията на свидетеля С. Б., също участник в процесното ПТП, се установява, че пътувал заедно с ищцата с автобус от гр. София за гр. Монтана по автомагистрала „Хемус“. В автобуса свидетелят бил седнал около задната врата, а ищцата – на няколко седалки пред него, вдясно до пътеката.

Инцидентът станал преди тунелите на автомагистрала „Хемус“, свидетелят четял нещо и внезапно усетил силен удар и шум от сблъсък с товарен автомобил. След като излезли от автобуса, видял ищцата, като тя се била подпряла на мантинелата, брадичката и лицето й били в кръв. Казала му, че много силно я болят зъбите и че имала чувството, че й се клатят. На място дошъл екип на „Бърза помощ“, който откарал свидетеля към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, защото бил с наранявания, като не видял дали и ищцата е била откарана в болнично заведение.

Свидетелят познавал ищцата, и двамата живеели в гр. Монтана. Споделяла му е, че месеци наред имала болки в зъбите след катастрофата, че един зъб й бил умъртвен вследствие на удара и се наложило да му вадят нерв. Споделяла, че сутрин, като си мие зъбите, имала болезнена чувствителност в този зъб и че има световъртежи.

От приетата и неоспорена от страните КСМА – в медицинската й част, се установява, че в резултат на процесното ПТП на ищцата са били причинени следните травматични увреждания – мекотъканни увреждания на горната и долна устни, разкъсно-контузна рана на венеца на горната челюст в областта на втори горен десен зъб и луксация на втори горен десен зъб; усложнение на травмата, изразяващо се в развитие на некроза на нерва на втори горен десен зъб, изискваща лечение. Последното се е състояло в отваряне на зъба, обработка на кореновия канал, запълване на кореновия канал и поставяне на щифт с последваща обтурация /пломбиране/.

Заключението на КСМАТЕ е че, описаните травматични увреждания са причинени в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и са във връзка с процесното ПТП – с оглед описания по-горе механизма на същото.

КСМАТЕ сочи, че след приложеното лечение на травмите следва да настъпи пълно възстановяване на увреждането в рамките на около 20-25 дни. В рамките на посочения възстановителен период са били налице както спонтанни в началото, така и при механично въздействие болки, които са отзвучали в хода на възстановяването.

В производството пред настоящата инстанция не са допуснати нови доказателства.

При така установените факти следва да се формират следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд.

4

Наведените във въззивната жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая установява се наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 08.09.2019г., по силата на което застрахователят ЗК“Лев Инс“АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с рег.№ № ***, управляван в конкретния случай от виновния водач Й. И. Й..

Съдът намира, че следва да се приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за специален рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съобразно изискванията на чл. 380 КЗ ищецът е отправил до застрахователя писмена претенция с вх. номер от 05.07.2024г., по която е образувана щета и по която не му е изплатено застрахователно обезщетение.