Решение № 954 от 01.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. Пловдив , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330203402 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на "ЛИФТ ЛТД" ООД против Наказателно постановление

№ НП-112/19.04.2021, издадено от

Председател на

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на "ЛИФТ ЛТД" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 400 лева за нарушение на чл. 10, ал 1, т.7 от НБЕТНА.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка и приложението материалния и процесуалния закон от наказващия орган.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. За пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от приложената разписка НП е връчено на 10.05.2021г. От отбелязването върху 1 жалбата се установява, че тя е входирана при наказващия орган на 14.05.2021г., поради което преклузивният 7-дневен срок се явява спазен.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 03.02.2021 г. около 09:30 ч. контролните органи са извършили технически преглед на асансьор със зав. № АУ09К090, монтиран на адрес: гр. Пловдив, бул. Освобождение № 39А вх. Б. Същият е вписан в регистъра на съоръженията с повишена опасност с per. № 913 АС 0974.

Асансьорът се поддържа от фирма "ЛИФТ ЛТД" ООД, гр. Пловдив, видно от договор за абонаментно обслужване № 013-РВ от дата 01.01.2020 г. сключен от "ПД Лусин Експрес" ЕООД, като представляващ етажната собственост на горепосочения адрес. Прегледът е извършен в присъствието на С. Р. - ******* в Регионален отдел "Инспекция за държавен технически надзор Южна Централна България (РОИДТН-ЮЦБ), Н. Г. - ******* от "ЛИФТ ЛТД" ООД. К. К. Д.- Г.а - ******* на "ЛИФТ ЛТД" ООД, А. Б. ******* на "ПД Лусин Експрес" ЕООД.

В хода на проверката, актосъставителят е констатирал, че на гореописания адрес е монтиран и се експлоатира пътнически асансьор с per.

№ 913 АС 0974, с товароподемност 600 кг, 8 спирки. Експлоатацията на посочения асансьор е установена по това, че в момента на проверката, същият е бил с включено захранване, приемал е и е изпълнявал заявки и в него са се возили хора.

При извършения технически преглед на асансьора актосъставителят с установил, че не функционира правилно краен авариен прекъсвач в долната част на шахтата. Неправилното функциониране на краен авариен долей прекъсвач е установено, след като по време на прегледа, при крайно положение на кабината в долната част на шахтата и притиснат буфер под кабината, при завъртане на ключа от ревизия в нормално положение не се прекъсва електрическото захранването към повдигателният механизъм, като индикация за това са светещите диоди Se2.

2

Se3, Se4 в таблото за управление на асансьора, намиращо се в машинното помещение.

Горната фактическа обстановка съдът прие, че изцяло съответства на действителността въз основа на събраните по делото доказателства: ревизионен акт 07/03.02.2021г. и показания на актосъставителя, който в съдебно заседание не само потвърди констатациите в АУАН, но и даде подробни показания за начина на извършване на проверката, за обстоятелствата по установяване на нарушението, както и обясни за наличните разминавания между ревизионния акт и АУАН. Показанията на актосъставителя всъщност не се разколебават и от показанията на доведения свидетел на жалбоподателя, който в съдебно заседание също призна за налична неизправност в асансьорната уредба, макар да я обясни по различен начин от актосъставителя.

При правилно установена фактическа обстановка неправилно е приложен материалния закон.

ПО НЕПРАВИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ

ЗАКОН

Безспорно е, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация.

Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и 3 ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми.

От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти и правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи. Всяко разминаване между предявените на дееца факти и сочената като нарушена правна норма в АУАН и НП, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от сочената от наказващия орган като нарушена правна норма.

От гореизложеното следва, че при неправилна квалификация на 4 изложените в АУАН и НП факти, наказателното постановление следва безусловно да се отмени.

Точно такъв е и процесния случай.

Както в АУАН, така и в НП допуснатото нарушение е квалифицирано като такова по чл. 10, ал.1, т.7 НБЕТНА, съгласно който лицата, които поддържат асансьори, задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняване на следната неизправност - неправилно функциониране или неизправност на крайните прекъсвачи, ограничителя на скоростта, захващащия механизъм, бутона "стоп", устройствата за заключване на шахтните врати или на контактите за безопасност.

На следващо място, както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено и установено на 09.30 на 02.03.2021г.

Общ принцип както на административно наказателния, така и на наказателния процес е, че правните субекти могат да бъдат държани отговорни и да им бъде налагана санкция само за неизпълнение на задължения, които са обективно изпълними към момента, който е инкриминиран.

От гореизложеното следва, че след като на наказания субект се вменява, че не е изпълнил задължението да уведоми писмено ползвателите за констатирания недостатък в асансьорната уредба към 09.30 часа на 02.03.2021, то за да е обективно изпълнимо това задължение наказания субект следва към този момент вече да е бил констатирал, тоест да е знаел за недостатъка.

Изложение на подобни факти в АУАН и НП ( за узнаване от страна на наказания субект за неизправността в период, предхождащ 09.30 часа на 02.03.2021г.) обаче липсва. Нещо повече в АУАН и НП е посочено, че несработването на аварийния прекъсвач е констатирано за първи път от контролните органи и от представители на наказания субект при извършване на съвместна проверка именно на 02.03.2021г в 09.30 часа. До подобен извод се достига и при преценка на събраните по делото доказателства- ревизионен акт, разпит на актосъставителя, разпит на доведения от жалбоподателя свидетел.

5

При положение, че техническата неизправност е констатирана за първи път на 02.03.2021г в 09.30 часа, то няма как да се вмени във вина на наказания субект, че по същото време не е уведомил писмено ползвателите, доколкото в посоченото време задължението му все още е било обективно неизпълнимо.

Безспорно от доказателствата по делото се установява техническа неизправност на асансьорната уредба. Безспорно също така жалбоподателят носи отговорност за нея. Отговорността му обаче е следвало да бъде ангажирана не за неизпълнение на задължението по чл. 10, ал.1, т.7 НБЕТНА, а за неизпълнение на други негови съществени задължения, каквито са тези по:

-чл. 9, ал.1, т.2 НБЕТНА да извършва своевременни функционални проверки за изправността и действието на асансьора и предпазните му устройства съгласно приложението или по

-чл.9, ал.1, т.3 НБЕТНА да извършва техническо обслужване на асансьорите или по

-чл. 9, ал.1, т.5 НБЕТНА да осигурява 24 часово аварийно обслужване на асансьорите.

При липса на подобно повдигнато обвинение с АУАН и НП обаче, отговорността на дееца няма как да бъде ангажирана.

Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи и че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП.

Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като 6 наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.