Протокол № 13 от 17.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 13 гр. Пловдив, 17.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Станислав П. Георгиев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нели Б. Богданова и прокурора К. В. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600010 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:17 часа се явиха:

Обвиняемата Б. М. Б. се явява лично и със служебния си защитник адв. М. Ч..

За Апелативна прокуратура се явява прокурор П..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемата Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурорът: Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.

Адв. Ч.: Нямам искания за отводи. Искам да приложа като писмено доказателство Договор за наем на общинско жилище № **-**-*** от 1

22.12.2022 г., с оглед установяване адрес на моята подзащитна.

Моля да допуснете до разпит А. Х., с оглед събиране на характеристични данни. Разпитана е, но тя не излага толкова подробна информация досежно личността на обвиняемата. Ако я допуснете да изясни къде живее подзащитната ми, какъв човек е. Други доказателства няма да соча.

Прокурорът: Да се приеме представеното писмено доказателство.

Въпросът за свидетелката е поставен пред първата инстанция.

Според мен правилно е отхвърлен нейния разпит, вкл. и за това, както е констатирал и съдът, че има характеристични данни от тази свидетелка.

Освен това, всичко, което се касае за деянието, тя го е казала.

Обвиняемата Б.: Не възразявам този състав да гледа делото.

Съдът намира, че няма пречка да бъде прието като писмено доказателство представения договор за наем на общинско жилище.

Искането за разпит на свидетелката А. Х. не е основателно. Същата е разпитана в ДП, включително и относно характеристични данни, поради което следва това искане да се остави без уважение. Ето защо съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА Договор за наем № **-**-***/22.12.22 г.

ОСТАВЯ без уважение искането за разпит на свид. А. Х..

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Моля да потвърдите определението на ПОС. Касае се за деяние по чл. 115 от НК, което е извършено на 06 януари. Тоест, за този кратък период на разследване доказателствата, представени пред първоинстанционния съд са абсолютно достатъчни, за да се обоснове хипотезата по чл. 64 от НПК и да се определи мярката за неотклонение, която е искала прокуратурата.

Тезата на защитата и пред окръжния съд, и в писмения вариант на жалбата не се подкрепя от установеното към момента и по-важното е, че сме с обвинение по чл. 115 НК и там съдът също обсъжда хипотеза по чл. 63 ал. 1 НПК. Дори на този ранен етап механизмът, който би оправдал обв. Б. Б., в общи линии не издържа, защото обективните находки към момента са други.

2

Тезата е, че тя се е отбранявала срещу пострадалия А., а доказателствата са съвсем други. Правилно е анализирал съдът, че този механизъм е неподкрепен от доказателствата по делото. Тезата на Б. е, че се е отбранявала от А. и е произвела изстрелите в момента, който оръжието се е намирало у него. Но и към този момент местоположението на пострадалия - той е стоял на стол, където са основните находки от нараняванията, освен това разстоянието, от което са произведени изстрелите и вида на нараняванията говорят за съвсем друг механизъм. Това е защитна теза, която към момента не издържа. Факт е, че са възпроизведени повече от 1 изстрел, факт е също така, че единият от тях е бил смъртоносен, довел до остра кръвозагуба вследствие на прекъсване на бедрена артерия, факт е, че има и други наранявания в гръдния кош и в гърба, и факт е, че това е невъзможно при описания от Б. Б. механизъм. Това е по отношение на обоснованото предположение не само за извършването на деянието, а и за неговата квалификация.

Спор за авторството няма. Били са двамата, самата Б. не отрича, че е възпроизвела изстрелите, че тя е причинила нараняванията. За мен са много важни и показанията на разпитаните към момента свидетели и най-вече на Л.

Г.. Тя обяснява за дълготрайните отношения, опасения какво се върши по отношение на него, честите констатации на липсващи вещи от дома му.

Всичко това е в процес на общуването между Б. и пострадалия. Той е споделял с тази свидетелка и тя много подробно го е отбелязала. Това го има към момента.

По отношение на алтернативите на мярката за неотклонение, абсолютно правилно съдът е казал защо не може да е домашен арест или парична гаранция. Не може домашен арест, защото според практиката домашният арест се налага, когато са налице поначало всички предпоставки за задържане под стража, но някои други важни обстоятелства като здравословно, семейно и други обстоятелства би трябвало да са налице, за да се вземе тази мярка, т.е. да предпочете домашен арест. По отношение на Б. такива обстоятелства не са налице.

По отношение на другата алтернатива – парична гаранция, съдът лаконично е казал, че тя не работи. Това е извън възможностите й и общо взето би довело до обичаен способ за набиране на тези средства за да може да бъде под парична гаранция. Освен това и настанителната заповед не означава 3 автоматично, че тя ще бъде на този адрес, че ще изпълни този договор и ще плаща наем и не е свързан с данни, че ще се установи на този адрес.

Съдът е обсъдил предвид наказанието и разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от НПК и тази хипотеза не е оборена.

За мен на този ранен етап от разследването мярката за неотклонение следва да остане точно такава, както е определената от ПОС, а именно ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, защото самият съд е констатирал активната фаза на разследването и броят на следствените действия, които са извършени и които предстоят, най-вече ствързани с експертизите, които са назначени.

Затова към момента следва да бъде потвърдена тази мярка за неотклонение, защото тя е адекватна и на обвинението и на другите обстоятелства по делото.

Адв. Ч.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да се произнесете със съдебен акт, с който да отмените съдебно определение № 30/10.01.2023 г. по ЧНД № 42/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, като неправилно и незаконосъобразно, и да уважите депозираната до вас частна жалба, като основателна, с оглед на следните правни съображения:

На първо място, първоинстанционният съд е приел, че - от събраната до момента доказателствена съвкупност може да се направи извод за обоснователна вероятност обвиняемата да е извършила престъплението, за което е привлечена в качеството на обвиняема. Съдът не е посочил въз основа на кои доказателства е стигнал до този извод, като единствено е посочил, че са извършени множество процесуално следствени действия с тяхното голословно изброяване, с посочване, че са разпитани 4 свидетели, извършени са огледи и са назначени множество експертизи по делото. Съдът не е конкретизирал резултатите от така назначените експертизи, което е съвсем основателно към този ранен етап от развитието на ДП. Съдът не е коментирал доказателствата, защото такива все още няма. Липсват доказателства, въз основа на които съдът е направил извод за съпричастността на обвиняемата в престъплението по чл. 115 от НК, за което тя е привлечена към наказателна отговорност.

По отношение на разпитаните свидетели. Кои свидетели са разпитани?

Това са 4-ма свидетели. Първият свидетел е А. Т. А., която е сестра на починалия. Тя в своя разпит не излага релевантен факт, освен нейните отношения с починалия, така че да допринесе за коментара дали са налице 4 предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

По отношение на свидетеля А. Б. П. – приятел на починалия, въпреки че е бил на гости на починалия преди инцидента, също категорично не дава никаква релевантна информация по случая.

Третият свидетел – А. К. Х., която е близка приятелка на обвиняемата, която също не изнася никаква релевантна информация за настъпилия инцидент.

Свидетелката Л. Г. излага едни твърде противоречиви показания. Съдът сам може да ги забележи. Няма да ги коментирам. Жената твърди, че не знае номера на блока, в който живее пострадалия, въпреки, че повече от девет години го познава и има приятели до въпросния блок. По-нататък казва, че минавайки покрай блока, тя чула женски глас, но не знаела дали е на Б. или друг. Нека съдът сам да прецени доколко са достоверни показанията на този свидетел и с какво допринасят тези показания в случая?

Първоинстанционният съд е изложил противоречиви мотиви в следния смисъл: от една страна е приел, че за субективното отношение на дееца към вменената му деятелност се съди от свързаните с извършеното обективни обстоятелства, като средство за осъществяването на престъплението насоченост на конкретните посегателства, броя на ударите и т.н. За част от тези обстоятелства единственото доказателство, което съдът е кредитирал, това е приложената медицинската експертна справка, която единствено сочи вида на причинените телесни увреждания, но не казва нищо повече от това, че да може да бъде направен извод, че обвиняемата умишлено е умъртвила пострадалия, не е доказан механизмът на причиняване.

От друга страна, съдът е приел в своите мотиви, че от събраните до момента доказателства, намеренията на обвиняемата се обективират в поведението й и може да се предположи, че тя е съзнавала всички признаци от обективна страна на престъпния състав, за който е привлечена под наказателна отговорност. Под понятието съзнавала, съдът най-вероятно има предвид вина, което е твърде рано да се коментира на този етап. Вината е факт от обективната действителност, който подлежи на категорично доказване. От друга страна, съдът декоративно е отхвърлил категорично и приел за недостоверни изнесените обстоятелства, че е била в състояние на неизбежна отбрана, т.е., считам, че е налице едностранно тенденциозно 5 тълкуване на доказателствата.

По отношение на опасността от укриване и извършване на престъпление от страна на обвиняемата. В своите мотиви съдът декоративно е приел, че е налице презумпцията по чл. 63 ал. 2 т. 3 НПК, като е приел, че същата не е било оборена от материалите по делото. От материалите по делото може да се направи извод, че посочената презумпция е оборена, с оглед наличие на редица обстоятелствата, които винаги се анализират и вземат под внимание от съда, когато се преценява дали е налице една от алтернативно визираните предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, а именно доказателствата, които установяват опасност от укриване. Какви са те: това са данни, свързани с това лице. Това е лице с чисто съдебно минало. Липсват други висящи производства, липсват годни по делото доказателства, които да водят до извод, че тя е лице със завишена степен на обществена опасност на дееца, има данни за добросъвестно процесуално поведение, съдействала е на компетентните органи, опит да окаже помощ на пострадалия, лично позвъняване на телефон 112, категорично наличие на постоянен и настоящ адрес, на който пребивава от години и за което се представиха писмени доказателства.

На последно място, съдът е приел, че вземането на следващата мярка за неотклонение „домашен арест“ не би следвало да се допусне, като освен наличие на предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, следва да бъдат налице и други важни обстоятелства. Подобен извод е неправилен, въпреки че в повечето случаи съдебната практика е такава, но законодателят не поставя допълнителни изисквания, така че тази мярка да бъде взета например, ако лицето по отношение на което има болен близък, за който да се грижи и други подобни факти и обстоятелства.

В заключение, преценката за адекватна мярка за неотклонение винаги се базира на комплексна оценка, въз основа на обстоятелствата, които са свързани със степента на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. Не считам, че обвиняемата Б. е лице с висока степен на обществена опасност. Съдът е направил извод за съпричастност по чл. 115, само на база тежестта на извършеното престъпление, което към наличните към настоящия момент доказателства не може да се приеме, че е състав на умишлено убийство. Опасностите от укриване и/или извършване на престъпление, не 6 следва да бъдат разглеждани изолирано, а в контекста на обстоятелствата, относими към това производство, също с оглед на целите, с които се вземат мерките за неотклонение, преценката за баланса между обществения интерес и интензивността на прилаганата спрямо обвиняемия принуда. Той, че този баланс няма да бъде нарушен, в случай че бъде взета по-лека мярка за неотклонение, макар и следваща по интензитет, каквато е „домашен арест“. С тази мярка за процесуална принуда е обезпечена и с поставянето на електронно устройство за наблюдение и проседяване, при което би се парирал всяка една опасност обвиняемата да извърши престъпление или да се укрие. Контролът е достатъчно висок. Ето защо, моля да отмените съдебното определение на първоинстанционния съд и да уважите жалбата, която сме депозирали, като определите по-лека мярка за неотклонение, по възможност „домашен арест“. Благодаря!