Определение № 5393 от 06.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5393 гр. Варна, 05.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502346 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище гр.София, срещу разпореждане №42296/14.10.24г., постановено по ч.гр.д.№12262 по описа за 2024 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. А. С. от ************** за сумата от 9470,43лв – договорна лихва от 15.03.23г. до 11.09.24г. и сумата от 2789,69лв – обезщетение за забава от 16.03.23г. до 30.09.24г., както и съответна част от разноските.

В частната жалба твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Като цитира съдебна практика счита, че в чл.3 от договора са посочени взетите предвид допускания при формиране на ГПР. Излага, че определянето на размера на шрифта е сбор от няколко компонента, като шрифтовете се обединявали в шрифтови семейства по общи стилови признаци и шрифтовете от различните семейства за един и същ размер визуално изглеждали по различен начин и като с различен размер. В тази връзка посочва и примери. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№12262/2024г. на Районен съд Варна е образувано по заявление на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист 1 срещу длъжника Д. А. С., за заплащане на сумите, посочени в т.9 от заявлението, произтичащи от неизпълнение по договор за потребителски кредит №PLUS-19677915/22.11.2022г.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че договорът е недействителен, тъй като застрахователните документи , елемент от договора, били изготвени в шрифт с размер по-малък от 12, както и не било посочено как е образуван ГПР –при какви допускания и от какви компоненти, поради което не е спазена разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК.

Преценявайки основателността на подаденото заявление съдът на първо място прави проверка за неговата редовност от външна страна, ръководейки се както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, то приложение следва да намерят правилата на ЗПК, доколкото не са налице изключенията по смисъла на чл.4 от същия закон.

Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК изрично вменява на съда задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съотв. дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Изводите на ВРС за изготвянето на застр.документи на шрифт 12 не могат да се споделят, доколкото подобна преценка не може да бъде изведена само от прочита на представения документ, а изисква събиране на доказателства за установяване по надлежен ред, а именно чрез техническа експертиза, шрифта на всички елементи на процесния договор за кредит.

От друга страна, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В процесния договор за кредит е посочен размер на ГПР от 28,58%, без обаче от условията към договора да е ясен начина, по който е изчислен същия, съответно не е ясно дали е спазена формулата, предвидена в приложение №1 към чл.19, ал.2 ЗПК, към която не е налице и препращане. Отделно от това в договора липсва изобщо и посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, поради което и следва да се приеме, че договорът страда от липса на реквизит от задължителното съдържание по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Неспазването на това изискване е сред лимитативно изброените в чл.22 от ЗПК пороци, водещи до недействителност на договора, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита на осн. чл.23 ЗПК.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №42296/14.10.24г., постановено по ч.гр.д.№12262 по описа за 2024 година на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3