Определение № 166 от 11.03.2024, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Пещера, 11.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20245240100066 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Б. Д., чрез адв. М. М. от АК Пловдив, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени следните искове: 1) иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца А. Б. Д. сумата в размер на 10,00 лв. – представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за паричен заем № 4057344/10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2) иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца А. Б. Д. сумата в размер на 80,00 лв. – представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № 4057344/10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили Договор за паричен заем № 4057344/10.02.2021 г., по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищеца А. Д. сумата в размер на 300,00 лв.

Във връзка с чл. 4 от Договора за паричен заем, на 10.02.2021 г. ищецът сключил с ответника „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № 4057344/10.02.2021 г., с който бил обезпечен кредита по сключения Договор за паричен заем. Въз основа на сключения Договор за предоставяне на поръчителство, ищецът се задължил да заплати на ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер на 128,00 лв. Така общото задължение по двата договора възлизало на 448,00 лв.

1

Ищецът погасил задълженията по Договора за паричен заем, като заплатил сумата в размер на 310,00 лв. по него. По Договора за предоставяне на поръчителство ищецът заплатил сумата в размер на 80,00 лв.

Ищецът поддържа, че процесният Договор за паричен заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, а Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока.

Акцентира, че в договора за кредит следва изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят ще направи при сключване на договора и които са отчетени при формиране на годишния процент на разходите (ГПР), а не само да бъде отразено цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, както е сторено в случая. Твърди, че не е ясно посочената годишна лихва в Договора за паричен заем как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин ищецът е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Сочи, че заплащането на възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с Договора за паричен заем, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Изтъква, че в Договора за предоставяне на поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита и е следвало да бъде включено в ГПР. Акцентира, че едноличен собственик на капитала на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Така с Договора за предоставяне на поръчителство не се цели реално обезпечаване на Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Твърди, че със сключването на Договора за предоставяне на поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на Договора за паричен заем, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това от своя страна води до недействителност на Договора за паричен заем и Договора за предоставяне на поръчителство. Изтъква, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поддържа, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради накърняване на принципа на добрите нрави. В случая не е налице еквивалентност на насрещните престации, тъй като сумата, която се 2 претендира чрез Договора за предоставяне на поръчителство е в размер над 40 % от сумата на отпуснатия кредит от 300,00 лв. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа на справедливост. Сочи, че заемателят по Договора за паричен заем е задължен да заплати възнаграждението по Договора за поръчителство без да получава насрещна престация. Изтъква, че същият е принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество „Файненшъл България“ ЕООД, за да му бъде отпуснат заем. Така чрез Договора за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата по кредита сума с над 40 % без каквато и да е насрещна престация.

По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените осъдителни искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който оспорва предявения срещу него иск, като намира същия за допустим, но изцяло неоснователен.

Твърди, че претендираната от ищеца сума е получена от дружеството – ответник на валидно правно основание - Договор за паричен заем № 4057344/10.02.2021 г. Поддържа, че процесният Договор за паричен заем е действителен и отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК. Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото тази норма не предвижда в договора за потребителски кредит да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, нито да бъде посочен математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Твърди, че ГПР по Договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК, че е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че в процесния Договор за паричен заем не е предвидена дължимост на възнаграждение за поръчителство или на неустойка и в него не съществува изискване за сключване на договор за поръчителство с избрано от заемодателя дружество.

Твърди, че възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя. Сочи, че Договорът за предоставяне на поръчителство е отделно облигационно правоотношение с различни правни субекти, възникнало след сключване на Договора за паричен заем и възнаграждението на дружеството – гарант, което ищецът и дружеството – гарант са уговорили, не представлява част от заемното правоотношение по Договора за заем и не е пряк разход, свързан с кредита. То не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва твърденията на ищеца, че невключването на възнаграждението по Договора за поръчителство в ГПР е заблуждаваща 3 търговска практика, водеща до неравноправност на уговорката за ГПР и нищожност на клаузата за ГПР, като излага конкретни доводи в тази насока.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в който ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва предявения срещу него иск, като намира иска за процесуално допустим, но по същество неоснователен. Сочи, че основният предмет на дейност, който осъществява е предоставяне на гаранционни сделки по занятие, както и че по силата на сключения между него и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство, „Файненшъл България“ ЕООД се задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на А. Б. Д. по Договора за паричен заем, а ищецът се задължил да заплати възнаграждение за предоставената услуга. Твърди, че „Файненшъл България“ ЕООД изпълнило задълженията си по Договора за поръчителство, като обезпечило изпълнението на задължението на ищеца към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по Договор за паричен заем № 4057344/10.02.2021 г.

Възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство е насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на кредит и е получено на валидно правно основание. Твърди, че Договорът за поръчителство е извън приложното поле на ЗПК, както и че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и последиците от неприлагането й са относими единствено и само към договори за потребителски кредит, какъвто процесният Договор за предоставяне на поръчителство категорично не е. Оспорва твърдението на ищеца, че Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави, както и че е нищожен на основание чл. 143 от ЗЗП. Сочи, че преценката за нищожност, поради накърняване на добрите нрави, се прави за всеки конкретен случай към момента на сключването му.

Твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави, като не е налице твърдяната от ищеца явна нееквивалентност на престациите. Посочва, че поемайки задължението да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя, същият не получава насрещна престация в повече от това, което предоставя.

Поддържа, че при сключване на Договора за поръчителство „ Файненшъл България“ ЕООД е действало добросъвестно, като от съдържанието на Договора за поръчителство всеки разумен потребител би могъл да разбере икономическите последици от сключването му.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

4

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

По предявения от А. Б. Д. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че е заплатил процесната сума от 10,00 лв. по сключения между страните Договор за паричен заем № 4057344/10.02.2021 г., че тази сума е постъпила в патримониума на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в частта относно процесната сума по Договора за паричен заем е без правно основание, т.е. без да е бил налице годен юридически факт.