Решение № 696 от 05.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Казанлък, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20265510101216 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Л. Д., ЕГН **********, **********, чрез адвокат С. Н. - вписан в АК - П., със съдебен адрес ********** против „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Ф.Д. и С.А.. Твърди се, че на ********** г. ищцата Д. Л. Д., ЕГН **********, сключила договор за потребителски кредит № **********, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 4000лв. /2045.17 евро/, при годишен процент на разходите - 59.00% и годишна лихва за ползване на креди га в размер на 41.61 % за срок от 24 месеца. Според Приложение № 4 към процесния представения договор за потребителски кредит № ********** - чл.

2 от същия - страните се съгласяват, че Клиентът следва да заплати на Кредитодателя такса в размер на 300лв. /153.39 евро/ за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и предоставената от Клиента преддоговорна информация, подготовка на Договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможност на Клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Предвидената клауза очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. От съда се иска да прогласи нищожността на клаузата от договор за потребителски кредит №**********/**********г. /обективирана в Приложение №4 към договор за потребителски кредит

№**********/**********г.-чл.2 предвиждаща

1 заплащане на еднократна такса в размер на 300лв./153.39 евро/ за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и предоставената от Клиента преддоговорна информация, подготовка на Договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на Клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита сключен от ищцата Д. Л. Д., ЕГН:********** с ответното дружество „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК 202255877 като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Моли да се присъди на основание чл.38 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. Н. за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Възразява срещу твърдяната от ищеца недействителност на таксата, предвидена в Приложение № 4 към Договора, което е предоставено на кредитополучателя по начина, описан по-горе в настоящия отговор. Ищецът се е запознал с условията на Приложение № 4 и се е съгласил да сключи договора. Таксата се събира от всички заявители за кредит на кредитодателя, независимо от резултата на конкретна заявка за кредит. В настоящата хипотеза заплащането на таксата по Приложение № 4 е разпределена на равни вноски заедно с вноските по кредита с единствената цел да се улесни кредитополучателят, като не се предвижда в негова тежест да се включи целият размер на това задължение наведнъж. По този начин се осигурява и равноправността на таксата. Ответникът е предявил насрещен иск. Твърди, че от страна на кредитополучателя е налице неизпълнение на задълженията към кредитора „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, тъй като въпреки настъпването на падеж на погасителни вноски по Договор за потребителски кредит № **********, кредитополучателят не е заплатил изискуемите суми към кредитодателя.

Изпадането в забава представлява конкретното неизпълнение на задължение на кредитополучателя. Падежът на всяка погасителна вноска е посочен в приложения погасителен план по Договор за потребителски кредит № **********. Към настоящия момент Кредитополучателят е в неизпълнение на задълженията си от 7-ма до 9-та вноска включително. Съдът следва да съобрази, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай, кредитополучателят не заплаща на падежната дата своите задължения към кредитодателя. Трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 11, б. а) от Общите Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, с настоящата насрещна искова молба обявява Договор за 2 потребителски кредит № ********** за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на първоначалния ищец Д. Л. Д.. Моли предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника в деня на уведомяване за настоящата насрещна искова молба от съда. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди кредитополучателя да заплати на кредитора сума в размер на 1 198.36 евро (2 343.78 лева), частично от 2 045.17 евро (4 000 лева) представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по Договор за потребителски кредит № ********** и предсрочно изискуемата главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. В случай че съдът обяви Договор за потребителски кредит № ********** за недействителен, то на основание чл.

23 от ЗПК Д. Л. Д. следва да бъде осъдена да върне на чистата стойност на кредита, а именно сумата от 1198.36 евро (2 343.78 лева), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на насрещните искове. Моли ако се уважи претенцията на ищеца по насрещния иск до размера на главницата, да не присъждат разноски на страната, тъй като именно дружеството са станало повод и причина за образуване на настоящото гражданско дело поради включването в настоящия договор на такса, която в случая се оказва противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, не изпратиха процесуални представители, но в писмени становища поддържат изложеното в исковата молба и насрещната такава.

Съдът като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит № ********** от ********** г. „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД (небанкова финансова институция по ЗКИ) е предоставил на Д. Л. Д. кредит в размер от 4000 лева (2045.17 евро), със срок на погасяване на кредита – 04.08.2027 г., обща дължима сума без обезпечение 6257,76 лева (3199,54 евро), при ГЛП 41,61% и ГПР 59%. Към договора е представено Приложение № 4, погасителен план, СЕФ и Общи условия.

По делото не се спори, че сумата по кредита е отпусната на кредитополучателя.

В Приложение № 4 страните са се договорили, че Клиентът следва да заплати на Кредитодателя такса в размер на 300.00 лв. (153.39 €), за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от Клиента преддоговорна информация, подготовка на Договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на Клиента и проверка на вероятността за 3 погасяване на кредита.

В чл. 3 е договорено, че горепосочената такса се заплаща от Клиента на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита.

В чл. 4 е договорено, че горепосочената такса се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на вещото лице по депозираната съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 15366/03.09.2026 г. се установява следното: Съгласно предоставено платежно нареждане с референция ********** от дата 05.08.2025 г. по сметка с титуляр Д. Л. Д., с IBAN: **********, е наредена сума в размер на 4000,00 лева с основание на превода – по договор за кредит **********. Размерът на усвоената по Договор за потребителски кредит № ********** сума е 2045,17 евро /4000 лева/, представляваща пълния размер на главницата по кредита. С платените суми в общ размер на 846,81 € са погасени: - Главница в размер на 366,56 €; - Договорна лихва в размер на 435,52 €; - Такса по Приложение № 4 към договора: 44,73 €. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост, която според вещото лице е 04.06.2026 г., остават дължими 1875,46 €: Главница в размер на 1 678,61 €;

Договорна лихва в размер на 177,68 €; Такса по Приложение № 4 към договора в размер на 19,17 €. Еднократната такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит по Приложение № 4, чл. 3 към договора е включена като разход при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита в размер на 59,00%, посочен в т. 9 от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № **********. Таксата за разглеждане и оценка е включена в сумата, посочена в колона „Оскъпяване по кредита“ в Погасителния план. Тя не се заплаща еднократно, а е разсрочена в рамките на 24-те погасителни вноски в размера на погасителната вноска - 133,31 евро.

Във всяка месечна вноска е включена сума от 6,39 евро, представляваща част от тази такса. Поради това таксата е включена в общата дължима сума по кредита в размер на 3199,58 евро и е взета предвид като разход при изчисляването на ГПР. В този смисъл ГПР по Договор за потребителски кредит № ********** е изчислен в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и формулата по Приложение № 1 към ЗПК, като включва всички разходи по кредита, дължими от кредитополучателя, включително еднократната такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, и е в размер под законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Производството е по предявен главен иск с пр. осн. чл. чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1, чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК и чл. 143, т. 5 от ЗЗП, и насрещен иск с пр. осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК и при условията на евентуалност чл. 23 от ЗПК.

По предявения главен иск на прогласяване нищожност на клаузата от договор за потребителски кредит № **********/**********г. /обективирана в Приложение № 4 към договор за потребителски кредит № 4

**********/********** г. – чл. 2 предвиждаща заплащане на еднократна такса в размер на 300лв. /153.39 евро/ за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и предоставената от Клиента преддоговорна информация, подготовка на Договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на Клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита, съдът намира следното:

Уважаването на предявения главен иск налага установяване на възникнало правоотношение между страните на заявеното основани и включването в договора за заем на клауза предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане такса за разглеждане и оценка на заявката , което е в противоречие със закона – ЗПК. Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който Д. е усвоила заета сума. Дружеството е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Д. е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Видно от приложения договор за кредит в същия се съдържа изискване за заплащане на еднократна такса в размер на 300лв. /153.39 евро/ за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и предоставената от Клиента преддоговорна информация, подготовка на Договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на Клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита. Така установената клауза се преценя от съда като нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, защото води до увеличаване размера на кредита при липса на яснота относно насрещната престация, която получава длъжника.