Решение № 6 от 22.03.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Варна , 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Анета Н. Братанова

Магдалена К. Недева при участието на секретаря Десислава И. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20203001000452 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Б. М. Б., чрез особен представител адв. И.К. против решение № 260071 от 17.07.2020 г., постановено по т. д. № 1640/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, единствено в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството му на цесионер, сумата от 26 619.50 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, сключен межу „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Б.Б., обявен за предсрочно изискуем, вкл. и непогасените вноски за периода от 01.10.2017 г. до 01.07.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от 11.02.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 184.12 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 20.04.2018 г., на основание чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.

79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 2 315.27 лева, представляваща лихва за забава от 21.07.2017 г. до подаване на исковата молба, на основание чл. 430 от ТЗ.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят навежда аргументи за неотносимост на представеното потвърждаване за извършената цесия.

Посочва, че в производството не е представен конкретен Договор за цесия за процесното вземане. Счита, че доколкото към сключване на рамковия договор ответникът не бил кредитополучател, същият определя единствено условията за 1 бъдещи договори за цесия. Намира иска за недопустим доколкото ищецът не е активно материалноправно легитимиран по претендираното вземане. Евентуално, посочва, че цесията от 20.04.2018 г. не е породила действие поради липсата на съобщаване на длъжника. Позовавайки се на ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС намира за ограничена представителната власт на особения представител. В продължение посочва, че същата не се включва приемането на волеизявления, водещи до промяна на материалното правоотношение. Моли за отмяна на решението в осъдителните части. Претендира разноски.

Няма доказателсвени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрк. И.Н., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Позовавайки се на Приложение № 1 от 20.08.2018 г. към индивидуалния договор за продажба на вземане, счита за определенен предмета на договора за цесия. Сочи, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Твърди, че длъжникът може да се позовава на липсата на уведомяване за цесията само при осъществено плащане на стария кредитор. Посочва, че уведомлението за прехвърлянето на вземането може да бъде получено и от особения представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал.

6 от ГПК доколкото са охранени интересите на длъжника. По аргумент от чл. 45 от ГПК сочи, че връчването на представител се счита за лично връчване на страната. За редовно намира и връчването на книжа на особения представител, приложени към исковата молба, сред които е и уведомлението за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в обезсилената част, поради което същото е влязло в законна сила. прекратителната и

В проведеното о. с. з. от 09.02.2021 г., особеният представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение.

В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемото дружество не се явява.

Депозира молба, с която поддържа отговора на въззивната жалба и оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лeва.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:

2

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по предявени по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК искове на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Б. М. Б., за установяване на вземане спрямо ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5102/2019 г. на Варненския районен съд. В условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителни искове за същите суми на основание чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, поради неизпълнение на договор за потребителски кредит № 2791777 от 20.07.2017 г., сключен между ответника Б. М. Б. и „Уни кредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, обявен за предсрочно изискуем, вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране на взвемания“ ЕАД. Ищецът се легитимира съобразно представения Договор за цесия от 20.04.2018 г., сключен между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитодател и „Агенция за събиране на взвемания“ ЕАД; както и от рамков договор от 20.12.2016 г., сключен между същите страни.

В исковата молба, по която е образувано гр. д. № 13366/2019 г. по описа на Варненския районен съд, което е прекратено с Определение № 11815 от 12.09.2019 г. по същото дело, на основание чл. 118 от ГПК и е изпратено по подсъдност на Варненския окръжен съд, се сочи за наличието на облигационна връзка между „Уни кредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и Б. М. Б., произтичаща от Договор за потребителски паричен кредит № 2791777 от 20.07.2017 г. за сумата от 25 000 лв.

Твърди се, че вземането по същия е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2018 г., сключен между „Уни кредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., между същите страни.

Ищецът излага още, че вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 от 20.04.2018 г. към Индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания, като с него са му прехвърлени всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор.

Навежда твърдения, че е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия и настъпилата предсрочната изискуемост на вземането. В тази връзка е приложено уведомление с изх. № УПЦ-П-УКФ/2791777 от 16.05.2018 г., което е върнато в цялост с отбелязване, че съобщението не е потърсено. Счита, че същото може да бъде връчено с исковата молба при наличие на хипотезата по чл. 47 от ГПК, т. е. при неоткриването на ответника на адреса му и че това обстоятелство следва да бъде ценено като ирелевантно по отношение на основателността на вземането. Ищецът сочи, че уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено с цел да се избегне двойно плащане на едно и също задължение, с оглед на което би имало значение възражението на ответника, че не е уведомен за цесията. Намира, че врчъването на назначения от съда особен представител следва да се приравни на хипотезата на редовно връчване на 3 длъжника, чрез избран от него пълномощник.

По отношение на вземането, произтичащо от Договора за потребителски кредит са изложени твърдения, че сумата от 25 000 лева е преведена по банковата сметка на кредитополучателя на 21.07.2017 г. Сочи се, че общият размер на кредита е 27 485.04 лева, който представлява сбор от следните компоненти: главница 25 000 лева, такса за разглежда на кредита 750 лева, разпределени в погасителния план към договора на 60 бр. равни вноски; застрахователна премия 1735.04 лева. Кредитополучателят поел задължение да върне отпуснатата сума ведно с начислените лихви и разноски съгласно условията в Договора и погасителния план към него. Така усвоената парична сума по кредита се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се олихвява от датата на отпускане на кредита, като годишният лихвен процент е 6,99 % или 5 117.76 лева. В този смисъл, ищецът твърди, че кредитополучателят се е задължил да върне общата сума от 32 602.80 лева, която съгласно договора и погасителния план, неразделна част от него, е разпределена на 60 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 543.38 лв., като първата е дължима от 01.08.2017 г., а последната е с падеж на 01.07.2022 г. Наведени са доводи, че поради незаплащане на дължимите вноски от длъжника, договорът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, неразделна част от договора за кредит. Начислена е мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до подаване на завелението на 02.04.2019 г., като се претендира такава и за периода от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

С Определение № 374 от 04.02.2020 г. по т. д. № 1640/2019 г. на Варненския окръжен съд, е назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответника Б. М. Б., чрез който е депозиран отговор на исковата молба. Със същото определение съдът приема, че са налице и предпоставките за разглеждане на спора по общия ред, предвид разпоредбата на чл. 113 от ГПК.

В отговора на исковата молба са изложени твърдения за недопустимост на образуваното производство, евентуално за неоснователност на предявените искови претенции. Особеният представител сочи, че Договорът за потребителски кредит е одобрен и подписан на 20.07.2017 г. от ответника, но като длъжник по същия не е получил от кредитора уведомление за разваляне на договора. Счита, че не разполага с делегирани права по чл. 32 от ГПК, поради което не може да се смята, че с връчването на исковата молба длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, поради което и договорът за прехвърляне на вземането от банката на агенцията не е произвел действие. В тази насока твъррди, че липсва активна процесуална легитимация на ищеца.

Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, 4 че между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Б. М. Б. е сключен Договор за потребителски кредит от 20.07.2017 г. Видно от съдържанието му и приложения погасителен план към него, ответникът е усвоил сумата от 25 000 лева срещу поето насрещно задължение да заплати: 750 лева такса за разглеждане на кредит, еднократна застрахователна премия в размер на 1 735.04 лева и обща сума за връщане в размер на 32 603 лева, разпределена в 60 бр. месечни погасителни вноски, като всяка е в размер на 543.38 лева при ГЛП от 6.99% и ГПР от 13.48%. Не се оспорва, че длъжникът е приел при сключването на договора за кредит и Общите условия на банката, което е видно от л. 8 от гр. д. № 13366/2019 г. по описа на Варненския районен съд.

От заключението по допуснатата по делото ССчЕ, кредитирана от съда като обективно, компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че кредитът е в общ размер от 27 485.04 лева, от който: 750 лева са за разглеждане на искането, 1735.04 лева представляват застрахователна премия, 25 000 лева са преведени по посочена банкова сметка от ответника в „Уникредит Булбанк” АД на 21.07.2017 г. Като основание на усвоената сума е посочен именно процесният Договор за потребителски кредит № 2791777. От ССчЕ се установява още, че ответникът е изпаднал в забава по договора на 01.10.2017 г., когато от дължимата на падежа анюитетна вноска са платени частично 85.79 лева. Съгласно заключението, след тази дата няма установени плащания по кредита. От падежиралата и дължима до края на срока главница са заплатени само 865.54 лева, а остава непогасена част от 26 619.50 лева, като изцяло не е заплатена падежиралата на 01.10.2017 г. главница. Според заключението размерът на непогасената възнаградителна лихва по договора възлиза на 1 184.13 лева до датата на прехвърляне на вземането на 20.04.2018 г. на цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, както е претендирана. Мораторната лихва за забавено изпълнение, изчислена върху главницата, считано от забавата 01.10.2017 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Варненския районен съд през април 2019 г., възлиза на 2 386.95 лева. Мораторната лихва от 01.10.2017 г. до подаване на исковата молба през август 2019 г. възлиза на 3 329.74 лева.