Решение № 37 от 06.02.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Дулово, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. К. Кънчев при участието на секретаря Нина Р. Станчева като разгледа докладваното от Н. К. Кънчев Гражданско дело № 20213410100363 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Н. М. с ЕГН **********, от ***** против Кооперация ***** с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.439 от ГПК, че ищеца не дължи на ответника сумата от сумата от 3 264.00 лева, представляваща ½ от описаните в изпълнителен лист суми, издаден по ч.гр.дело № ***/2017г. по описа на РС-Дулово, главници по два парични заема първият от 4000 лева, с падеж 14.06.2014г. и вторият от 2400лв. с падеж 20.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, сума от 128.00 лв. – държавна такса, поради изтекла 5-годишна погасителна давност в полза на ищцата.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на Заповед за изпълнение № *****г., издадена по ч.гр.д. № ***/2017г. по описа на РС – Дулово е издаден изпълнителен лист в полза на ответника Кооперация *****, с който ищцата Б.

М. е осъдена да заплати солидарно със С.Х.Х., сумите от: 6 400.00лв.главници по два парични заема – първият от които в размер на 4 000 лева с падеж 14.06.2014г. и вторият в размер на 2 400 лева с падеж на 20.07.2014 г., 1 ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата и 128.00 лв. – направени разноски за заплатена държавна такса.

Сочи, че видно от издаденият изпълнителен лист кредиторът-ответник е обявил 14.06.2014г. и 20.07.2014 г. за дати на които е настъпил падежа на задължението, и от тези дати е започнал да тече 5-годишният давностен срок по отношение на погасителната давност в полза на ищцата.

Въз основа на издаденият изпълнителен лист, на 09.11.2012г. е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ с рег. № 716, по което имало наложени запор на банкова сметка и възбрана върху недвижим имот. По това дело в качеството на длъжник, ищцата е била уведомена едва на 18.03.2021г., че ще се извърши опис от ЧСИ насрочен за 26.07.2021 г. от 12.00 часа.

По отношение на погасителната давност на която се позовава, излага следното: От датата на падежа на двата заема 14.06.2014г. и 20.07.2014 г. до момента на образуване на изпълнително дело № ***** – 09.11.2020г., са изминали повече от 5 години, през който период е изтекла 5-годишна погасителна давност в полза на ищцата за ½ от описаните в изпълнителният лист суми, като тази погасителна давност не е спирана или прекъсвана въпреки осъщественото заповедно производство по чл.410 от ГПК.

Давността е започнала да тече от деня в който вземането е станало изискуемо/чл.114, ал.1 от ЗЗД/

Моли за уважаване на исковата претенция по горните съображения.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Кооперация *****, с който изразява следното становище: Счита, че иска е допустим, но неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло.

Сочи, че по отношение на вземания произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се прилага предвидената в чл.117, ал.2 от ЗЗД 5 –годишна давност включително и за лихвите, която не е изтекла. Развива подробни съображения в тази насока и във връзка с направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност. Сочи съдебна практика. Не представя писмени доказателства. Претендира 2 разноски.

В открито съдебно заседание страните, представители поддържат заявените позиции по спора. чрез процесуални

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от материалите по приобщеното изпълнително дело № *****г. по описа на ЧСИ с рег. № 716, същото е образувано на 09.11.2020 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС –Дулово на 06.06.2017г. по ч.гр.д. № ***/2017г. срещу длъжниците Б. Н. М. и С.Х.Х..

Не е спорно между страните, а и се установява приобщеното по делото ч.гр.дело № ***/2017г. по описа на РС-Дулово, че със Заповед за изъпление на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *****г., че ищцата е осъдена да заплати солидарно със С.Х.Х. на ответника: сумата от 6 400.00лева, представляваща дадени парични заеми в размер на 4 000 лева с падеж 14.06.2014г. и в размер 2 400 лева с падеж на 20.07.2014г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 12.04.2017г. до окончателното плащане. Със същата заповед ищцата и С.Х.Х. са осъдени да заплатят солидарно и сумата от 128.00лв. – заплатена държавна такса.

След образуването на изпълнително дело № *****, на 09.11.2020 г. е наложен запор на банкова сметка и възбрана на недвижим имот.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищцата едва на 01.07.2021г. Същата е уведомена за насрочен опис на 26.07.2021г.

С Определение на настоящия състав от 15.07.2021 год. е спряно изпълнението по изп. дело №***** год. по описа на ЧСИ с рег. № 716.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Изпълнителен лист от 06.06.2017 год., Молба по ИД №***** год. по описа на ЧСИ с рег. № 716, Покана за доброволно изпълнение, Документи за заплатена държавна такса, материалите, намиращи се по изп.дело № ***** год. по описа на ЧСИ с рег. № 716 и материалите по ЧГД № ***/2017 год. по описа на РС-Дулово.

При така установената фактическа обстановка по отношение на предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК, съдът приема от правна страна следното:

3

Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставена на страните, в рамките на изпълнителния процес, възможност за оспорване на предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано въз основа на съдебно изпълнително основание, изпълнително дело, като изискването на чл. 439, ал.

2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. В този смисъл, когато е предявен отрицателен установителен иск, в който ищецът се основава само на факти и обстоятелства настъпили до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, то същият би бил недопустим /така определение № 292 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 156/2011 г., III г. о. и определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о./.

Ищецът се позовава на факти, настъпили преди издаване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист по нея от 06.06.2017 г., и които водят до погасяване на правото на принудително изпълнение спрямо него, поради което искът е допустим.

Спорни пред настоящият съдебен състав са въпросите за давностния срок по чл.114, ал.1 от ЗЗД, с който се погасяват вземанията на кредитора по издадената заповед за изпълнение, за правното значение на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК с оглед приложението на чл.117, ал.2 от ЗЗД, действията на взискателя, които прекъсват давността, и за правното значение на молбата на длъжника в изпълнението от 01.07.2021 г.

Заповедта по чл. 410 от ГПК и издаденият изпълнителен лист въз основа на нея, нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда на това производство, се издава без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. Срокът на давността съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. В настоящия случай вземанията на ответника са установени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която няма данни да е подадено възражение по чл. 414 ГПК тъй като същата не е връчена на длъжника лично, а чрез залепване на уведомление, съответно да е проведено исково производство по чл. 422 ГПК, и която макар 4 да притежава сила, аналогична на силата на пресъдено нещо, не е акт, постановен в резултат на спорно и състезателно исково производство, и от влизането й в сила не може да започва да тече нова давност.

Съгласно мотивите на ТР № 2 по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия на правото. Поради това подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила на заповедта за изпълнение, нито с издаването на изпълнителния лист, поради неподаване на възражение в срок започва да тече нова давност. Това разрешение се осланя на императивните норми на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, в които основания за спиране и/или прекъсване на давността свързани с инициирането на заповедното производство и издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, не са предвидени, а както се посочи по-горе последиците на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, са неприложими в настоящия случай, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила без провеждане на исково производство, т. е. без вземанията да са установени с влязло в сила решение.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.

415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението и със съдържащата се в нея молба за издаване на изпълнителен лист.

Стабилизирането на заповедта за изпълнение, нейното влизане в сила некоректно се приравнява на силата на пресъдено нещо при съдебните решения с оглед момента, в който същата настъпва.

Соченият момент е без значение за прекъсването на давността, не би могъл да е от значение и за началния момент на нова давност, след като по 5 действащия ГПК самото заповедно производство не се приравнява с исковото, то е част от изпълнителния процес (т. 14 от ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС). Както се сочи и в определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, з аповедното производство е уредено като едностранно, подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за отпочване на исков процес, то няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника.

Ето защо влизане в сила на заповедта не може да се приравни на влязло в сила съдебно решение, с което, в резултат на състезателен съдебен процес да е решен правен спор. При този извод, разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и установения с нея 5-годишен давностнен срок не следва да се счита за приложима по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Кредиторът не се поставя в по-неблагоприятно положение ако дължникът не възрази срещу заповедта, защото със заповедното производство-когато дължникът не подаде възражение по чл.414 от ГПК, получава по-бърз ред за защита, отколкото претендиране на вземането с искова молба по-общия ред, и към този по-бърз ред на защита се прилагат общите правила на давността по чл.110 и чл.111 от ЗЗД според вида на вземането. Само в случай на проведен исков процес- било по общия исков път, било по реда на чл.422 от ГПК, кредиторът ползва предимството на дългата давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД в случай че вземането му бъде признато със самото съдебно решение.