Решение № 2699 от 09.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2699

Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Членове:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА и с участието на прокурора ИВАН ПЕТРОВ СПИРОВ като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА канд № 20267180700093 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл.208 и сл. от Глава дванадесета на Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Г. К. Б., [населено място], с пълномощник адв. А. М., обжалва Решение № 117/10.11.2025г., постановено по АНД № 438 по описа на Районен съд - А.за 2025г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-0239-00245 от 09.04.2025г., издадено от Началник РУ – А.при ОД МВР - Пловдив, за наложени на касатора : глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.44 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.179 ал.2 вр ал.1 т.5 пр.5-то ЗДв.П и глоба в размер на 100лв., ведно с лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 ЗДв.П, на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДв.П.

- Жалбоподателят счита решението в оспорената му част за издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поискано е да бъде отменено в обжалваната му част с отмяна на НП и присъждане на разноските в касационното производство, ведно с адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред двете инстанции.

Заявено е, че актосъставителят не е бил очевидец на описаното в акта нарушение, което означава, че констатациите нямат нито формална, нито материална доказателствена сила. В тази вр. доказателствената тежест е за административно-наказващия орган, като в случая липсват доказателства за време и място на нарушението, както и в какво се изразява то. Счита се, че административно-наказващият орган възпроизвежда тезата на другия водач, поради което не е установено дали е имало маневра и какво е било разстоянието между двете МПС. Посоченото се поддържа да не е установено и от разпитаните свидетели – двама от които очевидци, като съдът е приел, че показанията им не са безпристрастни, тъй като са пряко заинтересовани в качеството им на родители на другия водач. При отсъствие на опис на повредите в случая, се поддържа невъзможност за категоричен извод за причината за удара. За мястото на нарушението се твърди да е общо описано, поради което не може да се установи каква маркировка е съществувала действително. Посочено е, че Б.е търсил възможност за обръщане посоката на движение, каквито показания е дал в писмено обяснение от 17.03.2025г. Изтъкнато е, че обясненията на другия водач /Н. К./ противоречат на тези от родителите му, тъй като тъй твърдял, че веднага е спрял автомобила вдясно, което не е отчетено от съда. Ведно с изложеното, не без значение е и уведомяване от страна на Б.на спешен [тел. номер] непосредствено след инцидента, което е потвърдено от свидетелите. В тази вр. – уведомяването за настъпване на инцидента на 112 изключва възможност за умисъл и укриване или бягство от ПТП от страна на водача Бързински. Поведението на лицето доказва, че няма намерение да избегне отговорност, тъй като търси помощ и съобщава за инцидент. Тоест, не е напуснал съзнателно мястото на произшествието.

В писмени съображения адв. М. поддържа съображенията в касационната жалба и изтъква, че след като НП е отменено в частта за изпреварването, логично противоречи възприетото за неосигуряване на достатъчно странично разстояние.

- Началникът на РУ – А.при ОД МВР – Пловдив не изрази становище по жалбата и по същество.

Представителят на Окръжна Прокуратура - Пловдив предлага решението да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятна част от съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1. НП е издадено от длъжностно лице, за административнонаказателната компетентност на което е приложена Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021г. на Министъра на МВР – т.3, 3.8. Същата е част от административно наказателната преписка и отразена в НП. АУАН № GA3371209/17.03.2025г. е съставен от мл. автоконтрольор при РУ - А. К. С., оправомощен с цитираната заповед. Следва извод за компетентност на административно-наказващ орган и актосъставител.

Според обстоятелствената част на НП : На 17.03.2025г., в 19:10 ч., в [община], на път Втори клас № 86, с посока на движение към [община], Б.управлява МПС Ауди Ку 7, с рег. № [рег. номер], като при наличие на надлъжно разположена единична непрекъсната маркировка М1, започва маневра изпреварване, при която частично навлиза в лентата за насрещно движение, като не осигурява достатъчно странично разстояние от насрещно движещия се лек автомобил БМВ с рег. № [рег. номер] и го удря в лявото странично огледало – реализира ПТП с материални щети. Като участник в ПТП с материални щети не спира, за да установи какви са последиците от произшествието и го напуска.

Описаната фактическа установеност е квалифицирана за нарушения, изразяващи се в следното : - при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 ЗДв.П; - при изпреварване навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение и реализира ПТП, с което виновно е нарушил чл.42 ал.2 т.2 ЗДв.П; - не осигурява достатъчно странично разстояние при разминаване, ПТП, с което виновно е нарушил чл.44 ал.1 ЗДв.П; - не спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушил чл.123 ал.1 т.1 ЗДв.П.

Административно-наказателната преписка в случая съдържа само писмени обяснения на водачите: Н. К. е водачът на БМВ Х5 Е 70 с рег. № [рег. номер] и е посочил, че пътувайки към [община], веднага след преминаването на тунела, е забелязал насрещно движение в посока [община] – два автомобила, като единият автомобил се движил доста близо до осовата линия. След разминаването с първия, вторият бил доста близо до автомобила на К., поради което последвал удар в страничното огледало, което се счупило. К. е описал автомобила, който е ударил неговия и спрял в дясно, но видял, че автомобилът Ауди продължава и го последвал в обратна посока към [населено място]. В А.на [улица]ти януари видял, че автомобилът е спрял. Поговорил с водача, като му обяснил, че е виновен и изчакали полиция на място, като водачът на Ауди предложил да се разберат с двустранен протокол.; Касаторът пояснил писмено, че се движил с автомобила на баща си в посока от Юговско ханче към А.възможно най- вдясно на пътното платно, тъй като във втория тунел има дупки по средата. Преди влизане в тунела чул силен удар от лявата страна и лявото странично огледало се счупило от насрещно движещ се автомобил, който навлязъл в неговата пътна лента. Б.веднага се обадил на баща си, който му казал, че го чака в [община]. Паркирал в началото на града, на [улица]ти януари, за да изчака баща си. Тогава дошъл водачът на БМВ, който Б.счита за виновен за удара. Обадил се на [тел. номер] за съдействие от КАТ.

Писмените обяснения разкриват обстоятелства, субективно възприети от водачите, поради което от значение са последващите им действия след ПТП. В АУАН са вписани като свидетели – очевидци родителите на К..

Актосъставителят обективно е посочил при изслушването му като свидетел, че АУАН е съставен въз основа на свидетелски показания на потърпевшия шофьор, които съвпадат с данните на свидетелите-очевидци. Описал е мястото – пътя в посока Бачково, след първия тунел, с маркировка, изцяло забраняваща пресичането й. Предвид тези данни, неоснователно в жалбата се поддържа, че не е изяснено наличието на маркировка – в НП ясно е посочено, че има маркировка, а актосъставителят е потвърдил обстоятелството. Мястото на нарушението е достатъчно индивидуализирано с вписване на категория и номер на пътя, освен което при недостатъчно описание /какъвто не е разглеждания случай/ би била приложима нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН.

В тази насока следва да се има предвид, че ЗАНН не съдържа изискване за редовност на АУАН по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П само в хипотеза на съставянето му от актосъставител – очевидец /арг. от чл.40 ал.3 и ал.4 ЗАНН/. Актосъставителят обективно е представил и данните от писмените обяснения на водачите – водачът на БМВ не е напуснал мястото на произшествието, а е тръгнал след другия, който не е спрял след ПТП-то. Сигналът е подаден от водача на БМВ-то. Б.не е спрял и заявил на контролните органи, че се е уплашил и затова не е спрял. В случая едва след като го настига водачът на БМВ, тогава се е обадил на [тел. номер].

В касационната жалба показанията на свидетелите – очевидци, които са родители на К., се представят буквало, без съдържащите се в тях пояснения. Например бащата на К. е заявил, че не е имало движение, но е пояснил, че е било тъмно и той не е виждал нищо, освен фарове. След удара синът му тръгнал да гони автомобила, който е ударил огледалото. Двамата спорили, но се обадили на [тел. номер], като всеки от тях е звъннал. Пояснено е за опит за изпреварване от страна на Ауди. Майката на К. също потвърдила, че е било тъмно и само фарове е виждала, като същевременно не е могла да възприеме нищо конкретно от ситуацията, като ясно е посочила, че другата кола не е спряла и синът й обърнал след водача.

2. Доказателствената преценка на РС – А.е правилна и основана на събраните доказателства. Съдът подробно е анализирал всички доказателства по делото и е направил обективни изводи, като отмяната на НП в частта му за първите две нарушения не противоречи на потвърждаването му за вторите две. Правилно е съобразено, че не е безсъмнено установена маневрата – изпреварване, което обстоятелство не отрича констатацията за неосигурено достатъчно разстояние при разминаване между двата автомобила и последвалото ПТП. Касационният състав споделя изложените от АРС мотиви по отношение потвърдената част от НП, тъй като същите съответстват на писмените обяснения на водачите, както и на свидетелските показания на очевидците, които съдът правилно е съобразил като достоверни поради отсъствие на противоречие между тях и писмените обяснения на водачите в конкретните им части за двете потвърдени нарушения.

Обективен е изводът за допуснати нарушения от касатора, предвид поведението му след удара. Б.в писмените обяснения не е заявил, че е спрял на място на произшествието или на друго, несъздаващо опасност за движението по пътя, а е посочил, че веднага се обадил на баща си, който му казал, че го чака в [община]. Паркирал в началото на града, на [улица]ти януари, за да изчака баща си, а не да изчака другия автомобил. Обадил се на [тел. номер] за съдействие от КАТ, но след пристигане на другия водач, а не своевременно и самостоятелно. В тази вр правилно АРС е посочил, че последвалите след удара събития разкриват поведение на жалбоподателя, изразяващо се в напускане на мястото на произшествието и преследването му от водачът К., който не би предприел действия по установяване на извършителя, ако не се е идентифицирал като пострадал от действията на жалбоподателя. Идентично е съображението и за касатора – той не би продължил след удара, ако в ситуацията без колебание се е чувствал пострадал. За нарушението на чл.123 ал. т.1 ЗДв.П са изложени принципно верни съображения в касационната жалба, но същите не кореспондират с фактическата установеност, изходяща от самия касатор в писмените обяснения.

Мотивиран така, Административен съд – Пловдив, XXVI състав:

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 117/10.11.2025г., постановено по АНД № 438 по описа на Районен съд - А.за 2025г. в обжалваната му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: