Решение № 948 от 30.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. Варна, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110200738 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И. Б. С. от гр.Б***, обл.В*** срещу Наказателно постановление № 25-0442-002074/16.01.2026г. на началник сектор в ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ -Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро /300,00 лева/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а също и в отсъствие на изискуемите за издаването му предпоставки. Заявява, че на посочените в НП дата и място действително е претърпял ПТП с материални щети, но вината за това е била на другия участник в произшествието. Твърди, че е бил освободен от полицейските служители след изготвянето на Протокол за ПТП, без да му бъде съставен АУАН. Съобщава, че посоченият в НП акт не му е бил предявен и връчен, както и че неправилно е посочен като водач на автомобил марка „Опел Зафира“, което не отговаряло на действителността. Отрича извършването на вмененото му нарушение и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.К. К., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Изтъква, че виновен за настъпването на ПТП е бил водачът И. К. Т., но неправилно акта е съставен на жалбоподателя И. Б. С.. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 14.11.2025г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Пежо 308“ с рег. № *** по път трети клас №9004, в посока гр.Белослав.

Около 12,40ч. той се намирал в района на км.5.300 на посочения път. В този момент от крайпътна територия /двор на имот/ потеглил водачът И. К. Т. с лек автомобил марка „Опел Зафира“, с рег. № В ***, който се насочвал към ж.к.“Аспарухово“. Същият не пропуснал движещия се по пътя автомобил, управляван от жалбоподателя и бил блъснат от него, в резултат на което по превозните средства били причинени материални щети.

В отговор на подаден сигнал на мястото на инцидента пристигнали служители на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна. Същите установили самоличността на водачите, огледали следите от произшествието и извършили проверка на обстоятелствата около настъпването му, след което преценили, че инцидентът е резултат от поведението на И. Т.. Бил съставен Протокол за ПТП, в който били отразени констатациите на проверяващите относно механизма на произшествието и последиците от него, като били описани и установените щети по автомобилите. Като участник №1 бил вписан И. Т., а като участник №2-жалбоподателят С.. Като причина за произшествието било отразено, че участник №1 /т.е. Т./, управляващ лек автомобил „Опел Зафира“, не пропуска участник №2 и е блъснат от него.

Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който обаче поради грешка били попълнени данните на жалбоподателя. Така в акта било отразено, че се съставя против И. С. като водач на лек автомобил „Пежо 308“, но в обстоятелствената част се приемало, че лицето, при управление на лек 2 автомобил „Опел Зафира“, при излизане от крайпътна територия, не е пропуснало движещия се в посока гр.Белослав лек автомобил „Пежо 308“.

Актът бил предявен на виновния водач-И. Т., който го подписал без възражения, а на жалбоподателя не бил съставен такъв.

Въз основа на съставения акт на 16.01.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И. С. била наложена глоба в размер на 153,39 евро и за извършено нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно-от разпита на свидетелите А. А. А. и К. Б. Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на св.А. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Показанията му се допълват от информацията, отразена в приложения Протокол за ПТП, като позволяват установяването на механизма на произшествието и участниците в него, както и обстоятелствата, които вероятно са довели до грешно посочване на нарушителя в съставения АУАН.

От приложените писмени доказателства с особено съществено значение е служебно изисканата справка за собствеността на лекия автомобил „Опел Зафира“, от която се установява, че същият е собственост на И. К. Т.. В тази насока са и показанията на св.Т., която потвърждава, че последният притежава и управлява лек автомобил именно от тази марка и модел.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Действително, актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. н а министъра на вътрешните работи ) , в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът констатира обаче, че при описанието на нарушението е допуснато несъответствие, водещо до неяснота на

3 административнонаказателното обвинение. В акта първоначално се посочва, че е съставен на жалбоподателя, в качеството на водач на лек автомобил „Пежо 308“, но след това в обстоятелствената част се твърди, че лицето е извършило нарушението при управление на лек автомобил „Опел Зафира“.

Несъответствието, пренесено и в наказателното постановление, е особено съществено, тъй като касае самото извършване на нарушението, доколкото виновният за произшествието водач е управлявал вторият от посочените автомобили. Поради това констатираната неяснота е довела до накърняване правото на защита на жалбоподателя, който е бил затруднен да разбере извършването на какво деяние му е вменено, а това обуславя отмяната на обжалваното наказателно постановление на посоченото основание.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.37, ал.3 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства, излизащи на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, да пропускат пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. От коментираните по-горе доказателства е видно, че причина за настъпване на произшествието е неспазване на посочената разпоредба, довело до сблъсък между излизащия от крайпътното пространство автомобил и движещия се по пътя такъв. От своя страна нормата на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП предвижда специално наказание за водач, който поради неспазване на правилата за предимство причини ПТП. В случая не са спазени именно правилата за предимство, тъй като водачът на излизащия от двор автомобил е бил задължен да пропусне другото превозно средство. Понятието „пътнотранспортно произшествие“ е дефинирано в §6, т.30 от ДР на ЗДП като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая двете превозни средства са получили материални щети и следователно са налице всички основания инцидентът да бъде квалифициран като пътнотранспортно произшествие.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение, а неспазената и санкционната норми да са издирени надлежно, констатира се, че отговорността неправилно е насочена към жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства е видно, че С. е водачът, който се е движел по пътя и е бил с предимство, а виновен за настъпването на произшествието е бил другият участник в него- И. Т.. Съставянето на АУАН на името на жалбоподателя очевидно се дължи на грешка поради сходството в имената на двамата водачи, но доколкото безспорно С. не е извършил вмененото му нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено и като необосновано и противоречащо на материалния закон.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на 4 основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на И. С. следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 евро за процесуално представителство (видно от приложеното копие на Договор за правна защита и съдействие).

Възнаграждението се преценява от съда като съответно на фактическата и правна сложност на делото и на положените от адвоката усилия, поради което следва да бъде присъдено изцяло.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я изцяло

Наказателно постановление № 25-0442002074/16.01.2026г. на началник сектор в ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ Варна, с което на И. Б. С. от гр.Варна, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро /300.00 лева/, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на И. Б. С. от гр.Варна, с ЕГН:**********, сумата от 200,00 /двеста/ евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5