Определение № 249 от 02.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600290 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

С протестираното Определение № 756/16.05.2025 г., постановено по НОХД № 721/25 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на Окръжна прокуратура - Пловдив за отстраняването на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила допуснатите.

Недоволен от така постановеният съдебен акт е останал прокурорът и на основание чл.249, ал.3 от НПК го атакувал. В протеста са релевирани съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248 от НПК, конкретно в частта за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото. Претенцията на прокурора е определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен.

1

В разпоредителното заседание, проведено на 14.05.2025 г. съдът служебно е установил, че не става ясно от обвинителния акт какво точно е повдигнатото обвинение и защо същото следва да попадне под нормата на чл.343 от НК. Приел е от една страна, че липсва твърдение деянието да е извършено на път, отворен за обществено ползване, а от друга страна не се и твърди да е налице другата хипотеза на параграф 6 от ПДР на ЗДвП. Такова твърдение не било привнесено и в диспозитива на обвинителния акт, където било отбелязано само, че ПТП е настъпило на „отсечка“, какъвто термин според съда не попада в нито една от хипотезите на ЗДвП. Съдът е посочил още, че в ППЗДвП е дефинирано понятието „обхват на пътя“ с изрично посочени елементи, които не били изброени в обвинителния акт.

Именно в това съдът съзрял неяснота и непълнота на обвинителния акт, които според него рефлектирали върху възможността на подсъдимия ефективно да упражни правото си на защита.

Така сторените от първата инстанция изводи са очевидно необосновани и незаконосъобразни.

Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК и допълнително изяснени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. На стр.3 следвайки номерацията на обвинителния акт прокурорът, воден от преценката си за доказателствена обезпеченост е приел, че кравите били отведени от непознати лица през черен път, който бил действащ и по който спокойно преминавали леки автомобили, като под черта е посочил, че този път попада в обхвата на параграф 6, т.1 ПДР на ЗДвП. След това на стр. 4 прокурорът е описал, че обвиняемият П. управлявал автомобила по земна площ, която обикновено била използвана за движение на ППС и се намирала в землището на с. Б., обл. П.. Именно по този път обвиняемият застигнал и блъснал пострадалите А.Г. и П.Г.. Това удовлетворя в достатъчна степен изискването за фактическо описание на мястото, на което подсъдимият П. е осъществил инкриминираното деяние.

Не е налице и твърдяното от съда противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. В обстоятелствената част прокурорът ясно и разбираемо е посочил конкретното място на настъпване на ПТП и това е отразено точно в диспозитива, като 2 използвания термин обстоятелство.

„отсечка“ внася допълнителна яснота за това

Тук е мястото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените факти обезпечават или са относими към правната квалификация на инкриминираното деяние е въпрос, който прокурорът решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото.

Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е обвинителния акт. С него подсъдимия разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за повдигнатото обвинение факти и е посочена правната квалификация на деянието съобразно преценката на прокурора, то правото на защита на подсъдимия не е нарушено, защото по този начин той е запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях е организирал защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен процес.

Поради това съображенията на съда, че е налице неяснота и непълнота на факти, както и противоречие между факти и право, което пречи на защитата на подсъдимия не могат да бъдат споделени.

Този извод се подкрепя и процесуалното поведение на подсъдимия и неговия защитник, които в разпоредителното заседание са манифестирали по един недвусмислен начин становището си, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават защитата им.

Настоящият състав намира, че обстоятелствата, очертаващи инкриминираната деятелност на подсъдимия П. са ясно посочени във фактическата част на обвинителния акт. Както беше посочено по - горе съдебното производство е това, което ще установи дали тези твърдения са юридически издържани и доколко са подкрепени с доказателства, включително и дали следва да се възприеме обвинението, така както е посочено в обвинителния акт. Посочените от прокурора в описателната част на обвинителния акт факти са достатъчни за да поставят рамките на процеса и движението му по така описаното фактическо обвинение. В съдебната фаза на 3 процеса съдът има възможност да провери събраните в хода на досъдебното производство доказателства и съгласно вътрешното си убеждение да прецени подкрепят ли в достатъчна степен тезата на обвинението, че ПТП е настъпило на път, попадащ в обхвата на ЗДвП или на друга площ, за която не са приложими тези правила.

Ето защо, първата инстанция като е счела, че обвинителния акт не покрива критериите, заложени в разпоредбата на чл.246 от НПК незаконосъобразно е прекратила съдебното производство и е върнала делото на прокурора.

Всичко посочено по-горе налага изводът, че определението в протестираната част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед гореизложеното Апелативният съд – Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 756/16.05.2025 г., постановено по НОХД № 721/25 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е прекратено съдебното производство, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на прокурора за отстраняването им.

В Р Ъ Щ А делото на първата съдопроизводствените действия. инстанция за продължаване на

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4