Решение № 175 от 22.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Варна, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. И.нов

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100502050 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 59628/09.08.2023г. от С. Е. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „П.Ю.Т.“, № 9, ет. 1, ап. 3, чрез адв. К. А., в която е изказал несъгласие с решение № 2683/19.07.2023г. на 46-ти състав на ВРС, с което съдът е дал разрешение, заместващо съгласието му, детето Г. С.ова Д., ЕГН **********, придружавано от своята майка и законен представител М. В. Р., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.” № 66, ет. 11, ап. 62, да пътува до страни-членки на Европейския съюз и до съседните на Република България страни – Македония, Сърбия, Турция и Румъния по три пъти годишно за период на всяко пътуване не по-дълъг от 10 дни, както и до Съединените американски щати един път годишно, с период на пътуването до САЩ не подълъг от 20 дни, при спазване на определения с решение № 2934/30.09.2022 г., постановено по гр. д. № 10301/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, режим на лични отношения на детето Г. С.ова Д., ЕГН **********, с бащата С. Е. Д., ЕГН **********, което разрешение важи за срок от 5 /пет/ години, считано от постановяване на настоящото решение – 19.07.2023 г. дал е и разрешение, заместващо съгласието му, да бъде издаден по искане на майката М. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.” № 66, ет. 11, ап. 62, паспорт на детето Г. С.ова Д., ЕГН **********, необходим за пътуването му в чужбина, на основание чл. 127а, ал. 2 СК и е осъден да заплати на М. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.

1

Варна, ж. к. „В.” № 66, ет. 11, ап. 62, сумата 625 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Посочил е, че постановеното от ВРС решение отчасти е неправилно и несправедливо, накърнява родителските му права, режима му на лични отношения с детето, а и решението не е в интерес на самото дете.

Основните опасенията на въззивника са свързани с това, че майката може да имигрира в САЩ и да прекъсне съществуващата емоционална връзка на детето с него.

Детето Г. е на много ниска възраст и не може да изрази мнение и съгласие дали желае да пътува до САЩ или да бъде до баща си. Определеният му режим на лични отношения с детето не позволява детето да пребИ.ва в чужбина в продължение на 20 дни. Освен това с обжалваното решение се дава разрешение детето да пътува четири пъти по 10 дни или общо 50 календарни дни годишно, през което време не би могъл да вижда дъщеря си и няма да има контакт с нея. Остава недоказан и интереса на детето.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която разрешението детето да пътува в чужбина е дадено за 5 години, вместо за 2 години, както и и в частта, в която е дадено разрешение детето да пътува до САЩ един път годишно, с период на пътуване не-по дълъг от 20 дни. Претендира присъждане на сторените разноски. Същото становището въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа и в представените по делото писмени бележки по спора.

Постъпил е писмен отговор от М. В. Р. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „В.“, № 66, ет. 11, ап. 62, чрез адв. И. Д., в който изказва становище, че жалбата е неоснователна. Не са събрани никакви доказателства, че М. Р. иска да се установи да живее в САЩ. С детето са кандидатствали за туристическа виза за САЩ-В-2, за което е представила доказателства.

Желанието на майката е да посети САЩ с детето, гостувайки на брат си. Моли се да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, ведно с присъждане на сторените разноски.

ДСП-Варна не взема становище по въззивната жалба.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба ищцата М. В. Р., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „В.” бл. 66, ет. 11, ап. 62, действаща чрез адв. И. Д., насочена срещу С. Е. Д., ЕГН ********** от гр.

Варна, ул. „П. Т.” № 9, ет. 1, ап. 3 е предявила иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на паспорт на детето Г.

С.ова Д., ЕГН **********, както и за даване на разрешение детето да пътува, придружавано от своята майка или друго, упълномощено от нея лице, до страни-членки на Европейския съюз, до Великобритания, Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина, до съседните на Република България страни – Македония, Сърбия, Турция, Румъния, както и до Съединените американски щати, за срок до навършване на пълнолетие на детето.

М. В. Р. е изложила, че с ответника са бивши съпрузи и родители на роденото по 2 време на брака им дете Г. С.ова Д. ЕГН **********. С решение № 2934/30.09.2022 г. по гр.д.

№ 10301/2022 г. по описа на ВРС упражняването на родителските права по отношение да детето е предоставено на нея, местоживеенето на детето е определено при нея, а на бащата е определен режим на личен контакт. Към настоящия момент не може да постигне съгласие относно въпросите, свързани с пътуване на Г. в чужбина и издаване на паспорт.

През м. август 2021г. с детето Г. кандидатствали за туристическа виза В-2 за САЩ с цел посещение на сватбата на брат й С.В.Р., който живее в гр. Бока Ратон, Флорида повече от 15г. и има статут на постоянно пребИ.ващ. Интервюто било насрочено на 30.06.2022г. За жалост сватбата преминала без тяхно присъствие. В началото на юни 2022г., когато отношенията й с ответника били вече влошени, разбирайки, че предстои интервю за издаване на виза, той взел и скрил паспорта на детето при майка си.

При обсъждане на евентуално споразумение по образуваното дело за развода, тя поставила въпроса за пътуване на детето в чужбина, при което бащата отказал да върне паспорта и да даде декларация-съгласие детето да напусне пределите на България. Тъй като била издадена туристическа виза на детето тип В-2 с валидност 10 години, многократно молила бащата да даде паспорта на детето и да бъде отпечатана визата в паспорта му, за да посетят брат й и съпругата му в САЩ. Отказал. Не желаел детето да пътува в чужбина, независимо дали е държава членка на ЕС, съседна на България държава или САЩ. Тя обичала да пътува, но била в невъзможност да отиде на почивка с детето. Счита, че упорството на С. се дължи на влошените отношения между тях. Това негово поведени обаче не кореспондира с най-висшия интерес на дъщеря им. Намира за полезно детето Г. да може да пътува извън пределите на България с оглед емоционалното му и психологическо развитие на организирани екскурзии в Европа, както и да посети вуйчо си в САЩ, с когото изгради емоционална връзка. Това ще доведе до обогатяване на нейната култура и познания.

Заявява, че има постоянна работа-помощник ноталриус при нотариус Ал. Н., с район на действие РС-Д., и не желае да се установява да живее в чужбина. С поведението си не поставя Г. в риск. След развода не препятства срещите на детето с баща му и не желае отчуждение на детето от семейството на бившия й съпруг. Не така обаче разсъждава бащата и не съдейства за възможността детето да посети САЩ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. Е. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „П. Ю.Т.“, № 9, ет. 1, ап. 3, чрез адв. К. А., в който оспорва исковата претенция, намирайки я за неоснователна.

Не оспорва, че с ищцата са бивши съпрузи и, че имат родено едно дете-Г.. По силата на решение № 2934/30.09.2022г. по гр.д. № 10301/2022г. на ВРС бракът им е прекратен с развод, родителските права по отношение на детето Г. са предоставени на майката М. В. Р., а на него е определен режим на лични отношения с детето. Отрича да е скрил паспорта на детето, а при развода останал при него. Не дава обаче съгласие детето да пътува в чужбина, понеже с детето имат изградена силна емоционална връзка и детето се чувства добре с него.

Не би искал да ограничава правата на детето си. Заявява, че ако М. желае да замине за САЩ, тя може да замине и сама, като остави детето на грижите му, които с радост ще поеме, ще 3 напусне работа и ще отглежда детето си, а може да разчита и на помощта на своята майка.

Изказва притесненията си, че майката ще осъществи заплахите си от преди развода и след това, че ако веднъж замине при брат си в САЩ, той никога няма да види дъщеря си.

Неубедително за него звучи, че издадената туристическа виза му дава гаранцииколко време ще останат в САЩ и кога ще се върнат. Не споделя и виждането на майката, че сега когато детето е едва на три години и половина следва да изгради емоционална връзка с вуйчо си и съпругата му, а и 20-30 дни са недостатъчни за това. Вуйчото не се връщал повече от 15 години и явно не му липсват на живо емоционалните връзки с роднините. Не приема и твърдението на майката ,че най-висшият интерес на детето налага то да пътува извън страната, като се обогати културата и познанията на детето, понеже в такава ранна възраст децата не сформират спомени и не ги запазват дълго. Детето не е летяло със самолет, а до САЩ са 15-17 часа полет в най-добрия случай. Не се знае как ще се адаптира то към часовата разлика, промяната в ежедневието и средата в която ще попадне. Освен това майката на моменти застрашава здравето на детето, сочейки инцидент, при който детето глътнало монета от 20 ст. И са предприети мерки, включително операция, без знанието му, а той е с медицинско образование.

Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе съдът, взема предвид за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и се установява от приложеното по първоинстанционното дело удостоверение за раждане, че страните по делото-М. В. Р. и С. Е. Д. са родители на детето Г.

С.ова Д., ЕГН **********.

Няма спор също така ,че страните са бивши съпрузи ,бракът между които е прекратен с развод, съгласно влязлото в сила решение № 2934/30.09.2022г., поправено с решение № 3029/11.10.2022г. по гр.д. № 10301/2022г. на 46-ти състав на ВРС, като е утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51, ал. 2 от СК, като родителските права по отношение на дето Г. са предоставени на майката М. В. Р., а на бащата С. Е. Д. е определен режим на лични отношения с детето Г., както следва:

-до навършване на 6-годишна възраст-всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспИ.не в дома на бащата от 10.00ч. до 19.30ч. в събота и от 10.00ч. до 19.00ч. в неделя, всеки втори и четвърти четвъртък от месеца бабата на детето Г.М. Е.а ще взема детето от 17.00ч. до 19.00ч. Режимът определен на бабата на детето може да се осъществява и от бащата, като са уточнени условията на вземане и връщане на детето от бащата, съответно бабата по бащина линия. Съдържа се уговорка , че на рождения ден на майката 13.08. детето ще бъде при нея, както и , че детето ще е при баща си на неговия рожден ден10.05., като е уговорен часовия диапазон на срещите този ден и начина на вземане и връщане.

-след навършване на 6-годишна възраст от детето режимът с бащата е всяка първа 4 и трета събота и неделя от месеца, с преспИ.не в дома на бащата от 10.00ч. в събота до 19.00ч. в неделя, както и 20 дни непрекъснато през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния. Всеки втори и четвърти четвъртък от месеца бабата на детето Г.М. Е.а ще взема детето от 17.00ч. до 19.00ч. Режимът определен на бабата на детето може да се осъществява и от бащата, като отново са уточнени условията на вземане и връщане на детето от бащата, съответно бабата по бащина линия.

Съдържа се също така уговорките, че на рождения ден на майката 13.08. детето ще бъде при нея, както и , че детето ще е при баща си на неговия рожден ден-10.05. Уговорени са срещи на детето с бащата по Коледните и Великденските празници-всяка четна година от 10.00ч. на 24.12. до 18.00ч. на 26.12. и всяка нечетна година от 10.00ч. на 30.12. до 18.00ч. на 01.01. и всяка нечетна година от 10.00ч. на Велики петък до 10.00ч. на Великден и всяка четна година от 10.00ч. на Великден до 21.00ч. на Светли понеделник.