Решение № 281 от 13.10.2023, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Враца, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20231420200641 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Николови транс“ ЕООД, гр. Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №***/08.06.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца, с което на основание чл.414, ал.1 КТ, за нарушение по чл.128, т.2 КТ, на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно и е постановено при допуснати процесуални нарушения.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Д. Конецовска – ВрАК, която поддържа жалбата и излагайки съображения за неправилност на НП, моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Кирилова, която моли да се постанови решение, с което жалбата да се приеме за неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно.

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. Т. И..

Врачански районен съд, като

1 прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 09.05.2023 г. в гр. Враца, св. Т. И. – главен инспектор в Д „ИТ“ Враца, извършил проверка на дружеството-жалбоподател и установил, че дружеството, в качеството си на работодател, не е изплатило на работника **** с установения в договора срок, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца на начисляване, уговореното в трудов договор №146/05.04.2022 г. трудово възнаграждение за м. Юни 2022 г. в размер на 577,39 лв. За установеното съставил протокол за проверка

№ПР2315724/18.05.2023 г., както и АУАН №06-2300068/18.05.2023 г., в който посочил, че нарушението е извършено на 26.07.2023 г. и че същото се субсумира под нормата на чл.128, т.2 КТ.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.128, т.2 КТ и като дата на извършване на нарушението 26.06.2022 г., на 08.06.2023 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.1 КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв.

В хода на производството се установява, че през 2023 г., дължимото на работника за м.Юни 2022 г. възнаграждение е изплатено.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел Т. И. и от писмените материали по делото. От доказателствената съвкупност се установява, че е извършена проверка на дружеството и че в хода на същата е установено, че за м. Юни 2022 г. дружеството, в качеството си на работодател, не е изплатило в уговорения срок дължимото на работника **** трудово възнаграждение, а именно в срок до 25 юли 2022 г. Съдът кредитира показанията на свидетеля. Кредитира и писмени доказателства по делото. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, настоящата инстанция няма да ги анализира по-прецизно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от 2 категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съдът обаче констатира допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения, а именно:

Съгласно приложения по делото трудов договор №146/05.04.2022 г., сключен между дружеството, в качеството му на работодател и лицето ****, дружеството е длъжно да заплати на работника уговореното трудово възнаграждение в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на начисляването. В случая се установява, че не е заплатено възнаграждението за м. Юни 2022 г. и както проверяващият правилно е приел и в АУАН и в протокола за извършената проверка, това възнаграждение е следвало да бъде платено до 25.07.2022 г., съответно нарушението е извършено на 26.07.2022 г.

В НП обаче е отразено, че нарушението е извършено на 26.06.2022 г., към която дата няма спор, че работодателят не е имал задължението за изплащане на трудовото възнаграждение за м.Юни 2022 г. Констативаното съдът приема на първо място за неправилно посочване на датата на извършване на нарушението, тъй като към тази дата работодателят не е имал задължение да изплати възнаграждението. На следващо място така посочената дата на извършване на нарушението в НП очертава разминаване на посочената такава в АУАН – в акта е прието, че нарушението е извършено на 26.07.2022 г., а в НП е посочена различна дата – 26.06.2022 г. А датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на НП и липсата или грешното й посочване всякога затруднява правото на защита на санкционираното лице и препятства ефективната проверка на атакуваното НП. Ето защо е налице основание за отмяна на атакуваното постановление, ведно с произтичащите от това последици.

3

Извън и независимо от изложеното, за пълнота на съдебния акт е нужно да се посочи, че при липсата на съществени процесуални нарушения, описаното в АУАН и НП нарушение би се явило съставомерно и доказано и би дало основание за потвърждаване на НП. Действително по делото се съдържат данни за заплащане на трудовото възнаграждения за м. Юни 2022 г.

Установява се обаче и това, че изплащането не се е случило в уговорените срокове /в случая до 25.07.2022 г./, а една през 2023 г. Но с оглед установеното основание за отмяна на санкционния акт, излагането на подетайлни изводи е ненужно.

При този изход на делото направеното искане за присъждане на разноските в производството се явява основателно. В случая е видно, че за адвокатско възнаграждение, жалбоподателят е заплатил сумата 450 лв., която сума е съобразена с предвиденото в Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, както и е съразмерна и отговаряща на сложността на делото. Ето защо искането следва да се уважи и Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца да бъде осъдена да заплати на дружествотожалбоподател сумата от 450 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление №06-2300068/08.06.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца, с което на основание чл.414, ал.1 КТ, за нарушение по чл.128, т.2 КТ, на „Николови транс“ ЕООД, гр. Враца, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца ДА ЗАПЛАТИ на „Николови транс“ ЕООД, гр. Враца, ЕИК:203490522, сумата в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че 4 решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5